7 въпроса, които да помогнат, когато работата закъса

Оплитането в планове, работа, семейство и още някакво начинание не е необичайно. Докато имате идеи, мотивация и ресурси се чувствате сякаш можете да постигнете всичко, но в мига, когато магията спре да работи, се усещате изтощени и разочаровани от себе си.

Чувството може да се опише като объркване, униние, бездействие и липса на осъществими идеи. Успехите по постигане на личните ви цели зависят от доста фактори — от работоспособността и производителността ви, способността да реагирате гъвкаво на ситуацията, познаването на задачата, по която работите, уменията ви в областта, наличните ресурси, очакваните резултати, състоянието и връзката на задачата с поставените стремежи. Всеки от тези фактори може да доведе до объркване и блокиране на успеваемостта ви.

Когато усетите, че сте заклещени в подобно неудобство, претоварени или прекалено дълго време отлагате нещо, задайте си тези 7 въпроса, за да намерите къде е камъчето, пречещо на зъбните колелца да работят.

1. Знам ли какво да правя след това?

Знаейки опциите, вие избирате какво да направите. Това ще ви предпази от затваряне в границите на моментното начинание. Възможностите невинаги са оптимални. По-вероятно е да се объркате, когато:

А) Не виждате възможности

Ако не знаете какво да правите, няма да направите нищо. Върнете се на чертожната дъска и започнете с брeйнсторминг (т.нар. мозъчна атака), нахвърлете списък с възможно най-много варианти (дори част от тях да са фантастични). Поканете други хора да ви помогнат да откриете по-добри опции.

Б) Имате твърде много възможности

Наличието на голямо количество избори затруднява подбиране на един и придържане към него. Стеснете опциите си, изберете една и се захванете основно с нея. Можете да промените решението си по-късно, това не е голям проблем, ако то се окаже неефективно, но захващането с дейност ще ви изкара от патовото положение, в което сте били. За голяма част от хората, вземане на решението е по-тежка и объркваща задача от справянето с последиците.

В) Опциите са неясни

"Отивате на място и намирате някой достатъчно опитен, че да ви напътства" - звучи добре, но къде точно е мястото и кой точно е правилният опитен човек, пригоден за ваш наставник? Когато обмисляте опциите, се постарайте с всяка минута да стават все по-ясни, докато накрая (когато решавате) пред вас стоят сравнително подробни концепции.

Г) Опциите са конкурентни

Трябва да се срещнете със счетоводителя или да идете на родителската среща? Трябва да заведете децата на море или да платите допълнителен квалификационен курс? Когато вариантите са разнопосочни, просто обмислете, не самата опция, а приоритетите в живота си. Напишете списък с важните неща, подредете ги и вижте кой вариант се напасва на по-предна позиция, по списъка.

2. Имам ли опит?

Непознатите ситуации увеличават шансове за объркване и застой. Нивата ни на комфорт падат осезаемо. Липсата на усещане за увереност обезсърчава и създава проблеми при предвиждане на евентуалните препятствия. Всичко това увеличава вероятността да се почувствате изгубени, объркани и претоварени. Непознатите ситуации надграждат шансовете „да закъсате“. Вашето ниво на комфорт е по-ниско. Не знаете най-добрия подход към задачата, затова не можете да очаквате проблемите, с които ще се сблъскате. По този начин е по-лесно да се почувствате изгубени, объркани и претоварени. За сравнение - в една позната ситуация е по-малко вероятно да ви се случи всичко това, защото знаете точно какво да очаквате.

Предишният опит, познаването на правилните стъпки, стратегии и възможен развой са успокояващи

Преценявайки внимателно каква част от предстоящото ни е позната, ще успеем да изготвим по-удобен план за действие. За щастие, след като приключим вече знаем едно нещо повече и вероятността от объркване намалява, превръщайки се в утвърдена и лесна за изпълнение рутина.

3. Имам ли нужните умения?

От съществено значение за всяко начинание е дали имате нужните за постигането му умения. Когато не сте наясно как да свършите нещо, възниква вероятност да го избягвате, вместо да се справяте директно. Усещането за липса на умение често пъти е самоподценяване. Дори да не мислите, че разполагате с нужното, не трябва да се отказвате да предприемате действия, поне опитайте.
Дори да не сте кадърни във въпросната сфера, не е невъзможно сега да е моментът да натрупате знание или да делегирате работа на някого с повече опит (дори е вариант да работите съвместно, за да научите нещо ново).

4. Имам ли необходимите ресурси?

Пет са основните ресурси, нужни за работа по определен проект:

• Време;
• Информация;
• Пари/материали;
• Енергия;
• Поддръжка.

Колко бързо можете да постигнете целта си е функция, произтичаща от вида и размера на ресурсите, от които се нуждаете и от това, което имате на разположение. Ако нямате правилните ресурси, това може да забави напредъка ви.

Важно е да си зададете въпроса "имам ли ресурсите?“ и да решите правилно, за да не ги надцените или подцените, унищожавайки шансовете за напредък.

• Време — колко време ще отнеме тази задача и колко време имам?
• Информация — колко трябва да науча и колко трябва да осигуря?
• Пари/Материали — какви са финансовите /материалните разходи, мога ли да си го позволя и каква е възвръщаемостта на моята инвестиция?
• Енергия - колко физическа, психическа и емоционална енергия изисква задачата, мога ли да я осигуря?
• Подкрепа — каква подкрепа ми трябва и откъде ще получа?

5. Знам ли какви резултати очаквам?

Яснотата за очакваните резултати увеличава мотивацията, фокуса и производителността. По-вероятно е да положите усилия в нещо, когато знаете как и кога ще се изплати и какво може да загубите или спечелите. Незнанието как ще се развият нещата, може да подкопае вашата мотивация и да ви обърка. Знанието на последствията от не предприемането на действия също е важно. Например - плащате сметките си навреме, защото ако не ги плащате в резултат на забавени такси, следва прекъсване на услугите.

6. Как се чувствам с поставената цел и работата, за да я постигна?

Емоциите постоянно се колебаят. Как се чувствате в даден момент, засяга качеството и продуктивността на работата ви. През по-голямата част от деня вашите емоции са стабилни и едва забелязвате подобно влияние. Но когато има съществено разминаване между задачата и чувствата ви, то влиянието може да доведе до чувство на обърканост, ниска продуктивност и „заклещване в безизходица“.

Силни отрицателни емоции като страх, тревожност, раздразнение, яд, разочарование — ще ви накарат да спрете. Силните положителни емоции също могат да се превърнат в пречка. Твърде много вълнение прави по-голямо предизвикателството да останеш фокусиран, да мислиш спокойно и да работиш съсредоточено. За да бъдете по-фокусирани, методични и продуктивни, идеалните условия са да сте в леко, положително емоционално състояние.

7. Трябва ли да правя това?

Част от работата, която вършите ежедневно, е свързана с вашите дългосрочни цели, а друга не е. Задачи, които възприемате като несъществени за вашите цели, ще изберете да пренебрегнете. Ще ги избягвате толкова дълго, колкото можете. Преценката обаче е трудна. Много задачи попадат в сивата зона — нито в приоритетите ви, нито на заден план. Може да избягвате задачи, които смятате, че ви отклоняват от целите ви, когато всъщност в тях има аспекти, които ви помагат по някакъв начин. Освен това може несъзнателно да изразходвате много време за задачи, които не допринасят нищо за вашите цели.

Така, ако вече не сте готови да оставите идеите си да изчезнат, когато се чувствате объркани, разочаровани или въртящи се на място, задайте си тези 7 въпроса, разберете къде в процеса има проблем и се захванете с решаването му, за да можете да се върнете на пистата.