Защо понякога говорим със себе си на глас и трябва ли да се тревожим

Всеки от нас го прави понякога. Говорим на себе си, когато търсим решение на проблем, разсъждаваме върху даден казус, планираме нещо или опитваме да се концентрираме. Според експертите, освен че не е притеснително, то може да ни помогне да обработим мислите си по продуктивен и здравословен за нас начин.

Има случаи, когато говоренето на себе си се дължи на стрес, тревожност или преживяна травма. Ако страдаме от нарушения на съня или изпитваме дълбока тъга, би било добре да потърсим помощ от специалист по психично здраве.

Все пак, ако изключим възможни психично разстройство като причина, то разговорите със себе си не бива да ни тревожат. По-долу ще се запознаем с причините, които стоят зад него, евентуалните ползи и предупредителните знаци, че може би страдаме от психично нарушение и се нуждаем от лечение.

Защо говорим на себе си

Много от нас водят вътрешен монолог, но има и такива, които разговарят със себе си на глас. При някои се случва от време на време, при други редовно. Защо?

Според проучване от 2019 г., публикувано в списание Frontiers in Psychology, има няколко възможни интерпретации.

Социална изолация

Една от теориите гласи, че хората, които прекарват повече време сами, са по-склонни да говорят със себе си. По този начин те компенсират липсата на достатъчно взаимодействия с околните.

Някои изследвания сочат, че възрастните, които са били единствени деца в семейството, по-често разговарят със себе си.

Според друг изследователски екип самотните мъже и жени, които отчаяно искат да принадлежат към общност, също често говорят със себе си.

Когнитивни нарушения

Друга възможна причина е силният стрес или тревожност. Например, когато човек се притеснява да говори пред публика, докато подготвя речта си, той може да говори със себе си на глас. Ако използва мили и окуражителни думи, ще се почувства по-добре, но ако е твърде самокритичен, е много вероятно да засили негативните емоции.

Видове разговори със себе си

В зависимост от думите, които използваме, и нагласата ни разговорът може да бъде позитивен и негативен. От значение е и неговата крайна цел.

• Позитивен и негативен разговор със себе си – Когато искаме да си вдъхнем кураж, провеждаме позитивен разговор, а когато се обвиняваме или критикуваме – негативен.
• Разговор под формата на инструкции – Той протича с изброяването на стъпките, които трябва да предприемем, за да изпълним дадена задача или да разрешим проблем.
• Мотивиращ разговор – Както подсказва и името му, неговата цел е да ни напомни, че можем да се справим, или че сме се справили отлично.

Експертите са категорични, че позитивният разговор, както и този, който ни мотивира или инструктира как да постъпим, подобряват представянето ни. Оказва се обаче, че негативният също може да се окаже полезен, защото понякога благодарение на него получаваме реалистична обратна връзка и разбираме какво трябва да променим в бъдеще. Разбира се, ако сме твърде самокритични, увереността ни ще пострада, затова е добре да се въздържаме от обвинителен тон и упреци.

Ползи от разговорите на глас със самите себе си

Разговорите със самите себе си могат да бъдат полезни за нас в няколко направления.

Анализ и обективна оценка

Когато изричаме на глас мислите си, е по-лесно да разгледаме дадена ситуация или проблем от различна гледна точка и да бъдем обективни. Така ще се предпазим от възможна спонтанна реакция и ще овладеем чувствата си, което пък ще ни позволи да направим трезва преценка и да постъпим разумно.

Мотивация

Понякога разговорите със себе си могат да ни вдъхнат кураж. Думи като „Мога да го направя!“ или „Браво, успя!“ окриляват. Добре би било да ги изричаме на глас, защото тогава силата им е още по-голяма.

Проучване върху група спортисти разкрива, че мотивиращите думи не само водят до по-добри резултати, но и увеличават удоволствието от самата игра или състезание.

По-добра памет

Няма от какво да се срамуваме, ако често си повтаряме на глас списъка за пазаруване, докато сме в магазина. Според учените това наистина помага да запомним цялата информация.

По време на научен експеримент участниците имат за задача да търсят стоките, които искат да купят, без да изричат и дума. Във втората фаза от експеримента организаторите им разрешават да повторят всяка точка от списъка на глас. Оказва се, че доброволците, които си казват на глас какво търсят, го намират по-лесно в магазина.

Обяснението е, че, когато говорят със себе си, участниците създават по-силна връзка между изречените думи и външния вид на продуктите, които търсят.

Разрешаване на проблеми

Някои хора се справят по-лесно с проблемите си, когато ги изговарят на глас пред себе си. Тактиката е известна като саморазясняване (self-explaining) и помага да проследим напредъка си и да подобрим своето представяне. Няколко минути могат да се окажат достатъчни, за да се фокусираме и да разсъждаваме върху проблема и възможните варианти за неговото разрешаване.

Как да извлечем максимална полза от разговорите със себе си

Ако понякога говорим със себе си, можем да усвоим някои практики, с които да превърнем тези разговори в полезен инструмент.

Положителна нагласа

Без значение дали говорим на себе си на глас или не, когато използваме остри или обидни думи, със сигурност ще се чувстваме потиснати и неуверени. Ако сме склонни на руминация, тоест да предъвкваме неприятни случки или мисли, експертите съветват да се постараем да разгледаме ситуацията от различен ъгъл. Разбира се, това не означава да гледаме на света с розови очила, когато всъщност имаме проблем. Би било нереалистично например да заменим израза „Въобще не ме бива в това“ с „Аз съм най-добрият“. По-разумно би било да изберем утвърждаващо, но реалистично твърдение, което да ни вдъхне кураж. Вместо „Аз съм най-добрият“, можем да си кажем „Трудно ми е, но все пак още се уча. С всеки изминал ден ще ставам все по-добър.“

Задаване на въпроси

Чрез въпросите ще развием паметта си. Бихме могли да си зададем въпроса „Какво научих?“ или „Какво означава случващото се за мен?“ По този начин затвърждаваме получената информация и я складираме в дългосрочната си памет.

Самоосъзнатост и фокусиране върху изречените думи и техния смисъл

Разговорът със себе си има положителен ефект само ако се вслушваме внимателно в думите, които изричаме. Ако е просто говорене, без вникване в казаното, няма да извлечем никаква полза.

Второ/ трето лице

Препоръчително е да не използваме първо лице (аз), а второ или трето (ти/ той/ тя).

Според изследване, когато човек разговаря със себе си, но в трето лице, той по-ефективно регулира емоциите си, особено ако те са крайно негативни и потискащи.

Също така, когато използваме „той/ тя“, се дистанцираме от себе си и от въпросните чувства, което ни позволява да ги анализираме обективно, сякаш не са наши, а на някой друг.

Как да контролираме разговора със себе си

Има моменти, когато не желаем да облечем мислите си в думи, а да ги запазим за себе си. Ако например сме на работното си място, едва ли ще се чувстваме комфортно да си говорим на глас.

Ето как можем да контролираме склонността си да разговаряме със себе си на глас.

• Разговори с околните – Ако търсим решение на проблем или имаме нужда от мотивация, бихме могли да се обърнем към някой от хората около нас. Можем да им зададем въпрос или пък да ги помолим да ни дадат обратна връзка.
• Разсейване – Дъвка, чаша вода или ментов бонбон могат да осуетят желанието ни да говорим на глас със себе си.
• Водене на дневник – Много експерти препоръчват писането в дневник като начин за справяне с неприятни емоции, разрешаване на проблем или понижаване нивото на стрес.

Разговорите със себе си и психичните разстройства

Ако сме склонни да се обвиняваме и съдим, рискуваме да навредим на самоувереността си и на психичното си здраве. Продължителното фокусиране върху негативните мисли също има пагубен ефект върху нас.

Психични нарушения

Някои психични заболявания се свързват със склонност към негативни разговори със себе си. Това са:

• депресия;
• тревожност;
• обсесивно-компулсивно разстройство.

Ако човек получава халюцинации, също може да започне да говори на глас, но не със себе си, а с въображаем събеседник. Халюцинациите са характерен признак на:

• шизофрения;
• биполярно разстройство;
• злоупотреба с вещества;
• метаболитни състояния;
• посттравматично стресово разстройство.

Консултация с психотерапевт

В повечето случаи разговорите със себе си на глас не са повод за тревога. Ако обаче не можем да ги контролираме или са съпроводени от слухови или зрителни халюцинации, е добре да потърсим помощ. Лекарят/ терапевтът ще прецени дали става въпрос за психично разстройство и от какво лечение се нуждаем. Той може да ни помогне също така да контролираме поведението си и да избягваме обвинителния и суров тон към самите себе си.