7 признака за криза на идентичността

Идентичността е общ термин, с който описваме индивидуалното разбиране на всеки човек за себе си. Нашата идентичност е начинът, по който се определяме. Тя включва ценностите ни, убежденията и личността ни, обхваща ролите, които изпълняваме в социума и семейството, спомените от миналото и надеждите за бъдещето, хобитата и интересите ни. Повечето от тези неща, разбира се, се променят с времето. Можем да сменим училището, да се преместим в друга общност или да променим убежденията си напълно.

Тогава откъде знаем, че нашата идентичност е реална и стабилна?

За да имаме солидна идентичност, трябва да сме в състояние да видим, че сме същите хора като преди, но и да имаме убеждението, че ще бъдем същите и в бъдеще (дори с наличните промени). Трябва да усещаме себе си без значение каква е нашата среда. Това не значи да действаме по неотменно същия начин през цялото време. Може би знаем, че сме мрачни, по-разсеяни, под стрес или нервни при различно обкръжение. Не можем да кажем, че сме едни и същи пред романтичния си партньор, приятелите и родителите си. Но дори при тези различия в поведението и настроенията ние знаем, че сме същите хора отвътре.

Човек без чувство за идентичност не може да определи и усети собствената си личност - нито минала, нито настояща, нито бъдеща. Много пациенти разказват, че им се случва да се погледнат в огледалото и да им е трудно да повярват, че виждат себе си.

Прочетете още:

• Криза на идентичността

Напълно нормално и разбираемо е понякога да имаме усещането, че не можем да се познаем - особено в моментите, в които сме изправени пред предизвикателствата на живота. Ако загубим работата си или любим човек, ако се наложи да се преместим далеч от близките си — всяко от тези неща ни оставя толкова стъписани, че временно губим поглед върху себе си. За радост, истинската криза на идентичността е различна и не всеки стига до нея.

Тя води до определени текущи поведения в целия ни съзнателен живот и може да бъде разпозната. И тъй като може да не сте сигурни дали не сте в миг на недоумение, или наистина преминавате през личностна криза, на вниманието ви представяме признаците на такава.

Променяте се заедно с околната среда

Ако учите на място, където всички са студени и тихи, то и вие сте студени и тихи. Ако следващото занимание изисква от вас да сте разговорливи оптимисти, скоро сте се превърнали в такива. Сякаш сте оформени по-скоро от средата, отколкото от собствения си избор.

Взаимоотношенията ви линеят

Не само че сте напълно пасивни извън връзка, но и когато сте в такава. Хобитата и външният ви вид се променят, за да съответстват напълно на тези на партньора ви. Вие самите се убеждавате, че това, което те предпочитат, ви е любимо, но до момента не сте го знаели и ако до вчера сте били истински рокаджия, днес сте готови да хвърляте салфетки по дискотеките. Ако партньорът ви не харесва нещо, то и вие спирате да го харесвате (независимо дали става дума за храна, вещ или дори близък човек).

Често радикално променяте мнението си

Това включва важни теми като политически, религиозни и ценностни убеждения или просто мнението ви за популярните „готини неща“, като храна и мода. Може да откриете, че решенията ви са непостоянни и често са продиктувани от желанието да угодите на околните.

Не обичате да ви задават лични въпроси 

Когато хората ви задават „твърде много лични въпроси“, се чувствате неудобно. Притеснявате се дали няма да дадете неправилен отговор. Може би сте разработили добри тактики за избягване на това, като да сменяте темата или да връщате въпросите към събеседника, а след това да се съгласувате с неговото мнение.

Отегчавате се лесно

В сърцевината на липсата на идентичност често стои безпокойството - сякаш се страхувате да не заемете грешна позиция. Това прави живота ви по-некачествен, вместо по-добър (каквото е вътрешното ви убеждение). Истината е, че ако желаете да знаете кои сте, страхът от самоопознаването ще е едно от нещата, които трябва да преодолеете.

Връзките ви не се развиват в дълбочина

Ако не сте сигурни кои сте, може да се окаже, че постепенно сте развили страх от опасността околните да не ви приемат и харесват. Така изграждате защита, която възпрепятства създаването на истински връзки с другите, дори да сте склонни да привличате много приятели и да поддържате богати отношения.

Възможно е при по-дълбоко залегнали проблеми в отношенията и социалния ви кръг да се развие тенденция да общувате с хора, които ви контролират и ви нареждат какво да правите.

Дълбоко не вярвате на себе си

При криза на идентичността и ясен спомен за отминали бързи промени в мирогледа, емоциите и решенията е възможно да почувствате, че не може да си имате доверие.

Защо може да липсва чувство за идентичност?

Психолозите свързват този проблем с детството ни. Психологът на развитието Ерик Ериксън вярва, че средата, в която сме израснали, е от решаващо значение за формирането на усещане за самосъзнание и самостоятелност. Той идентифицира осем етапа на психосоциалния растеж при човека. Те се основават един на друг, като всеки предлага положителен резултат, ако бъде преживян „правилно“ (ако не успеем да се справим с него, остава в съзнанието ни като активен конфликт). Ериксън използва кризата на идентичността основно за тийнейджърските години, когато объркването се допълва от ролите, които трябва да се научим да играем в социума, и едновременно с това да сме верни на себе си.

Ако по време на детските години и ранния пубертет нямаме здравословна среда, за да се справим с конфликта и научим най-важните уроци, то вероятността идентичността ни да страда по-силно се увеличава. Вместо ориентирани и личностно стабилни, ще навлезем в зрелостта объркани и лесни за манипулиране.

Друг изключително важен етап, посочен от Ериксън, е през първата година от човешкия живот и е наречен „основно доверие срещу недоверие“. Той се състои в това, че близките ни помагат да изградим усещане за доверие. Ако не успеем да излезем от този период с победа на доверието и конфликтът, то вярваме, че светът е ненадежден и противоречив, което може да доведе до усещане, че самите ние сме непредвидими и неблагонадеждни. Не една теория говори, че изграждането на доверието в ранна възраст има пряка връзка с приемането и изграждането на цялостна представа за света в тийнейджърска възраст.

Липсата на идентичност ли е истинският проблем?

Има и други пречки, които могат да създадат дълбока криза на идентичността и трябва да се имат предвид:

Нужда от одобрение

Търсите одобрението на околните, вместо своето собствено. За да спечели човек подобно одобрение, е склонен да адаптира личните си морални норми към чуждите, а това разколебава усещането за идентичност.

Биполярно разстройство 

Разрушителни промени в поведението, които се изявяват в изключително противоречиви действия и мотиви. Например, обикновено спокоен и тих човек след 48 часа се превръща в „купонясващ звяр“. Това може да обърка и самата личност, под натиска на нееднородното поведение (и липсата, на каквито и да е спомени).

Гранично личностно разстройство 

Включва екстремни емоционални реакции, излизащи извън контрол, особено при усещане, че сте отхвърлени от някого. Това може да остави страдащият толкова чувствителен, че да си въобразите, че се променя, в зависимост от желанието на околните. Много хора, страдащи от това разстройство, споделят, че не знаят кои са. Съществуват доста тежки отклонения, нарушаващи идентичността, като шизофрения и множествено личностово разстройство.

Има ли терапии, които да подпомогнат откриването на смисъл и самоличност?

Ако се борим за чувство за самостоятелност, психоанализата би била подходяща. Консултациите предлагат безпристрастна, поддържаща среда, която ще подпомогне разкриването на това защо се страхувате да се ангажирате с идентичност и да откриете как да слушате собствените си нужди, предпочитания и неприязън. Може да обмислите психодинамична психотерапия, екзистенциална или по Юнг.

Животът е постоянно развитие и едновременно с това оставане себе си, не е необходимо да формулираме с точност какво се случва във всяко кътче на душевността ни, но проблем с намирането на идентичност може да предизвика нестабилност и трайно усещане за стрес и тревожност. Най-разумно е да се подпомогне откриването на „стабилно Аз“, защото то ще е както по-спокойно, така и по-щастливо.