9 мита за консултациите с психолог

от 26 юли 2017г., обновено на 20 окт 2020г.

Много филми ни показват как психотерапевтите работят с клиентите си по удобен за сценариста начин. В резултат на това масово в обществото ни се ширят интересни, странни и нелепи митове за психотерапията. Нека ги развенчаем!

Какво си мислите вие, когато стане дума за консултация с психолог? Изниква ли в представата ви дизайнерският диван на Фройд? Може би се притеснявате колко усилие, време и пари ще струва?

Няколко особено популярни терапии са прехвърлили славата си върху всички видове психологично консултиране, оставяйки впечатление, че то е скъпо, безполезно и предназначено само за „луди“. Истината е, че консултирането и психотерапията имат огромен потенциал да бъдат от помощ в борбата с целия житейски спектър от проблеми. Всеобщата дезинформация е една от причините да представим на вниманието ви 9 мита за психотерапията:

Терапевтът знае какво мисля и може да прочете мислите ми

Въпреки че консултирането и психотерапията често са свързани с проучването на някои от най-дълбоките ни емоции и преживявания, вашият психотерапевт ще разбере за тях, само ако му ги кажете. Той ще работи върху това и начина, по който сте избрали разказа и поведението си. Например, когато някой разказва нещо изключително болезнено, може да използва сдържан словесен израз, но поведението му да е показателно за преживяването. Той може да скръсти ръце, да се отдръпне или да отклони поглед към пода.

Помнете, че терапевтът не се опитва да ви хване в лъжа или неточност, а да проучи по-добре вашата ситуация, следователно да ви бъде от повече полза.

Налага се да лежа на диван

В повечето съвременни терапевтични кабинети психологът и клиентът седят един срещу друг. Това подпомага усещането за равенство и изключва варианта, в който на първа консултация сте легнали по гръб, с усещане за беззащитност и неудобство.

Ще ме насърчават за всичко да обвинявам родителите си

В някои случаи проблемите от детството са пряко свързани със състоянието на клиента. Това е факт. Но това не е вярно за всеки случай. Ето защо терапията може да бъде насочена много повече към разглеждането на вашите мисли, чувства и поведение в настоящото ви ежедневие, а не в изкореняването на неща от миналото. В някои терапии като психодинамичната и психоаналитичната вашето минало е на фокус, но при други като когнитивно-поведенческата терапия например това не е така. Затова е по-добре да обсъдите с терапевта каква е насочеността на консултациите. Това е важно, защото избирането на подходящия вид терапия е определящо за нейната успешност.

Терапията продължава с години

Когато се определя колко време ще посещавате психотерапевт, се взема предвид вашия конкретен случай, личните ви цели и ситуацията, в която сте в момента. Разговорът за това се провежда на първата консултация и вашият терапевт не би трябвало да го отхвърля.

При някои хора 8-10 сесии са напълно достатъчни, за да се справят с проблемите си. Други проблеми изискват дългосрочна терапия, която може да продължи месеци и дори повече. Продължителността обикновено се определя от това по колко точно проблеми се работи или по сериозността, сложността на проблемите. Например емоционални, личностни разстройства или семейни проблеми. Независимо от продължителността и вида на терапията, която сте избрали, вие сте отговорното лице. Вие винаги имате избор и право да прекратите процеса по нея, ако смятате, че е ненужна или неефективна.

Терапията не е ефективна, колкото лекарствата

Както психотерапията, така и медикаментите имат своите предимста и недостатъци. Важно е да се вземат предвид специфичните нужди на личността. Приемът на медикаменти не е задължителен "златен стандарт“ за лечение на всички видове човешки проблеми. При някои проблеми като депресия и тревожност когнитивно-поведенческата терапия е в пъти по-ефективна от традиционните антидепресанти. В част от случаите психиатри и психолози комбинират медикаментозната с психоаналитична терапия.

Терапевта се интересува от мен само защото му плащам

Въпреки че е лесно да се досетим откъде идва горното схващане (терапията се счита за доста скъпо начинание), реално терапевтът може да избере много други професии, които да му носят по-добър доход. Хората, избрали професията психолог-консултант, психотерапевт или психиатър обикновено се ръководят от желанието да са в помощ. Много от тях са се занимавали с психология и преди да навлязат в професията. Част от терапевтите имат теоретичен интерес към практическата подкрепа, която оказват. Така или иначе вашият психотерапевт има повече мотиви да ви слуша с интерес и да помага за решаването на проблемите ви. Той не е там само защото си плащате за това.

Терапията е само за хора, които не могат да се справят с проблемите сами, или са луди

Прочетете още:

Седемте най-популярни извинения, за да не се обърнем към психолог, когато ни е нужен

Всъщност е точно обратното. Личностите, които са готови да се изправят срещу проблемите си, достатъчно смели за това да инвестират в бъдещето си, обикновено предприемат крачката да се обърнат към професионалната психотерапия. Съществуват ред причини хората да се обръщат към консултирането или психотерапията: проблеми във взаимоотношенията, скръб, стрес, затруднения в работата, травми, финансови въпроси, външен вид, приятели, наркотици, гняв, депресия, безпокойство, проблеми с теглото, прекратяване на вредни навици… списъкът е безкраен. Всеки психологически обоснован проблем може да е сред причините.

Терапията бързо ще изцери проблемите ми

Независимо, че идеята на терапията е да подпомогне хората да водят по-щастлив живот, тя не е свързана с осигуряване на бърза корекция. Щастието отнема „цял живот“ и нормално, за да го почувствате, трябва да проявите търпение, придвижвайки се напред.

Вашият терапевт не е там, за да начертае линия с тебешир и да обяви, че от тук нататък „този и онзи“ проблем няма да ви притеснява. Неговата роля е да ви подпомага, подкрепя и напътства, за да придобиете прозрение и разбиране за себе си, и ситуацията, в която се намирате. Става дума за посвещаване на време, грижа и саморефлесия, за да разберете по-добре живота, който водите, и да развиете уменията, полезни при справянето с трудностите, поднесени от живота.

Говоренето с непознат няма да помогне, защото и той ще ви съди

Приятелите и близките ви могат да окажат незаменима подкрепа, но да сте напълно, болезнено откровени с тях понякога е проблемно. Дори подсъзнателно присъства ужас от това да не ги обидите и нараните, и притеснение, че ще споделят с околните, което ще създаде проблеми в бъдеще. Терапевтът не ви познава лично, което позволява да сте „естествени“, обективни и безпристрастни, както и да откриете нов подход към тегобите си. По време на терапията говорите за проблемите си в безопасна, конфиденциална среда с обучен професионалист, който ще се постарае да не ви осъжда.