Защо хората искат да бъдат известни

„Хората, които са известни, обикновено са имали негативно събитие в детството – често това е загуба на родител или отхвърляне от ключова фигура в живота им в по-млада възраст“. Думите са на професор Кари Купър, един от водещите учени на Института за наука и технологии на Университета в Манчестър, написал няколко книги, фокусирани върху мотивите на хората, преследващи славата.

Проф. Купър споделя, че много от устремилите се към известност и признание в детска възраст са получавали уронващи самоуважението критики. Старшият психолог Глен Уилсън, който работи в Института по психиатрия в Лондон, добавя, от своя страна, че трябва да бъдете малко ексхибиционистки и манипулативно настроени, за да се стремите всячески към слава.

Хората преследват светлината на прожекторите, защото "обичат да бъдат обичани" – въпреки че това е "част от проблема", добавя проф. Купър. "Когато са известни, знаменитостите започват да се чудят дали хората ги обичат за това кои са, или затова какви са станали", каза той. Професорът казва, че голяма част от известните хора не успяват да създадат здрави интимни взаимоотношения и реално мотивират действията си изключително интересно.

През 2012 година проучване на деца между 10 и 12-годишна възраст установява, че желанието за слава, заради самата нея е по-силно, отколкото надеждите за финансов успех, лични постижения и чувство за общност.

Ученият д-р Джон Малтби е открил шест основни причини, поради които хората търсят слава:

• интензивност (напр. "Малко неща имат значение за мен, освен че съм известен.“);
• уязвимост (напр. "Искам да бъда известен, защото това ще ми помогне да преодолея проблемите, които имам в себе си.");
• специален начин на живот (напр. "Искам да бъда богат.");
• усърдие (напр. "Работя усилено всеки ден, за да бъда известен.");
• идея за съответствие (напр. "Имам какво е нужно, за да бъда известен.");
• алтруизъм (напр. "Искам да бъда известен, за да мога да допринеса за обществото.").

Преобладаващите мотиви, подхранващи стремежа към слава, са най-силно свързани с нарцисизма. Обратно, хората, които са по-добронамерени и сигурни в себе си, са склонни да бъдат по-мотивирани от алтруистични интереси, а добросъвестните хора са склонни да бъдат по-мотивирани от усърдието.

Проучване, проведено от Дара Грийнууд и колегите й, разширява обхвата на тези констатации.

Изследователите откриват три основни причини, поради които хората търсят слава:

• Желанието да бъдат видени/оценени (напр. "Да бъдеш на корицата на лъскаво списание.", "Да бъдеш признат в обществото.").
• Желанието за елитен, изискан стил на живот (напр. "Възможност да пътувате в първа класа и да отсядате в изключително скъпи курорти.", "Живот в огромно имение.").
• Желанието да използват славата, за да помагат на другите или да обосноват гордостта си (напр. "Да можеш финансово да подкрепиш семейството и приятелите си.", "Да бъдеш пример за другите.").

Интересно е, че според учените разликите в мотивите идват от различните човешки потребности. Докато нарцисизмът и нуждата от принадлежност са последствие от множество мотивации, необходимостта на индивида да се свързва с други е свързана само с просоциалната мотивация. 

За да станат изяснят по-добре мотивите, изследователите измерват честотата на фантазиите за слава и вярата във възможностите за достигане на такава. Появява се откритието, че нарцистично настроените хора се фокусират върху признанието и елитния статус, предлаган от славата, като вярват, че бъдещата слава е по-реалистична, отколкото обстоятелствата я показват.

За разлика от тях, хората с повишена нужда от принадлежност са привлечени от всички аспекти на славата, но имат проблем с реалистичното й възприемане. За тези, при които основният аспект на славата е фантазията за нея и въображаемото обществено внимание, всъщност идеята да станат известни по-скоро изпълнява ролята на бягство от личните тревоги за социално изключване. Освен това, те показват и нарцистична наклонност, комбинирана с голяма нужда от принадлежност, споделяйки общата нужда да са видяни и оценени в голям мащаб.

Хората, отличаващи се с висока социална обвързаност, показват ниски нива на нарцисизъм и повишен интерес към просоциалната слава. От това произтича съществената разлика между необходимостта да принадлежиш (да се чувстваш позитивно) и да си последователно свързан с околните (необходимостта да създаваш пълноценни връзки).

Изследванията показват, че хората, създаващи връзки, не се притесняват от социално изключване, имат по-стабилно чувство за сигурност в непосредствената си социална мрежа и са по-уверени, че са оценени от околните. На свой ред самите те са склонни да имат положително настроение, жизненост и благополучие.

Научните изследвания относно мотивите и притегателната сила на славата са изключително плодотворни. Учените отбелязват например, че загрижеността, свързана с приемането и отхвърлянето от връстници, може да направи славата още по-желана. Следователно, желанието за слава в подрастваща и тийнейджърска възраст може да се отдаде и на по-широк контекст от задоволяването на основните човешки нужди от социалност.

Открита е връзка и между желанието за слава и творчеството

Мари Форгард и Ан Мекленбург правят доста голямо проучване на ролята на мотивацията в творчеството. Макар че са открили значението на вътрешните причини (фокусирани върху процеса) и външни (фокусирани върху изходния продукт), те твърдят и че един пренебрегван мотиватор на творческите процеси е просоциалната мотивация. Може би изследователите на творчеството ще обединят усилията си с учените, работещи по притегателната сила на славата, за да видят дали има общи мотиви, които са в основата както на желанието за създаване, така и на желанието за слава. Например - известни хора с просоциална мотивация произвеждат творчески продукти с просоциална насоченост, която е видима и отчетлива.

Независимо от странните посоки, в които са поели, настоящите изследвания със сигурност са завладяващи и подсказват, че привлекателността на славата се корени в основните човешки потребности, а разликите в желанието за слава са свързани със степента, в която тези нужди са задоволени.