Как да научим децата да различават правилното от грешното

Всички искаме децата ни да растат, знаейки какво е добро и какво е зло, но също и да имат моралния кураж да действат според това, което знаят. Смелостта е нещо, което трябва да се развива чрез опит и практика. Разговорът може да помогне, тъй като децата се сблъскват с трудни ситуации в училище или с приятели, а историческите книги са чудесно допълнение.

Но придобиването на смелост трябва да бъде постепенен, интерактивен процес: не можем просто да седнем един следобед и да кажем на нашите деца как да бъдат смели, надявайки се, че разговорът ще бъде достатъчен.

Как ще обясните какво е правилно и какво не е?

Можем ли просто да седнем и да кажем на децата си фактите? Да, това е необходимо, но съвсем не е достатъчно. Ние казваме на децата, че те би трябвало да се интересуват от чувствата на другите, да им помагат. Но това не може да бъде научено от един-единствен разговор. Това е процес. Натрупването на знания става постепенно, но е необходима и практика, и личен пример от хората, които се грижат за децата. Би било толкова хубаво, ако просто можеше да подредим съответните знания в малки и подредени чекмеджета в детския ум, но за съжаление това е невъзможно. Ако децата вярват в това, което им се каже, те могат да научат всичко, от което се нуждаят, без да стават мънички зоолози например, които правят оригинални научни изследвания.

Философът Алисън Хилс от Оксфордския университет е на мнение, че само да вярваш в това, което ти се каже, не е достатъчно, когато става дума за морал. Децата наистина разбират разликата между правилното и неправилното, но само когато се отнася за тях самите, оценявайки защо не трябва да лъжат или да се държат добре помежду си. При детето, което се отнася вежливо с другите, само защото майка му го е посъветвала така, все още липсва нещо много важно: морално разбиране. И това няма как да бъде променено само с разговори за правилните и неправилните неща, то трябва да се научи да се замисля за тях независимо и самостоятелно.

Същите проблеми възникват при възрастните, особено когато се сблъскваме със сложни (морални) дилеми в живота и се опитваме да вземем най-доброто решение. Можем ли да постигнем морално разбиране, просто като изслушаме мнението на експерти - точно както придобиваме знания за слоновете, като слушаме експерти по животните? Или имаме нужда от нещо по-дълбоко, което да надхвърля уважението към авторитета?

В отговор на въпроса философът от Кеймбридж Paulina Sliwa твърди, че докато моралното разбиране е сложно и фино, придобиването на разбиране в крайна сметка е просто въпрос на получаване на достатъчно морални познания. Според нея разбирането не е нещо отделно от "простото" познание.

Но как можем да постигнем това морално разбиране? Можем ли да се учим от другите и на свой ред да учим нашите деца, или всички ние трябва да работим за себе си? В крайна сметка, избирането на златната среда, е това, което често правим. Можем да научим за морала, говорейки с другите, независимо дали това са наши приятели, членове на семейството, учители или религиозни водачи, или дори мъдър непознат, когото срещаме случайно. Но всеки от нас трябва да поеме отговорността сам да реши на кого и какво да се довери, а не сляпо да следва съветите, които получава.

Като родители ние трябва да постигнем много деликатен баланс.

Нашите деца се нуждаят от съветите и напътствията ни, но те също така трябва да се научат и да поставят под съмнение думите на авторитета, дори на най-близките си хора. Родителите се нуждаят от щедри дози кураж, смирение и мъдрост: никой не казва, че ще бъде лесно!