Как работи нашето внимание

от 14 май 2018г., обновено на 30 яну 2020г.

Вниманието не се отнася само до нещата, върху които се фокусираме, то засяга и всички онези неща, на които не обръщаме внимание. Знаем, че то е едновременно селективно и ограничено по отношение на своя капацитет, но как точно филтрираме ненужната информация и насочваме фокуса си върху нещата, които наистина имат значение?

Много теории се съсредоточат върху това как фокусираме вниманието си, но не успяват да обяснят как точно се справяме с всички излишни стимули наоколо, които се конкурират за него.

Няколко неотдавнашни проучвания на неврологията зад този процес хвърлят светлина върху възможните процеси, които оказват влияние върху начина, по който пренебрегваме онова, което отвлича вниманието ни.

Вниманието на невронно ниво

Изследване от 2013 г., проведено от изследователи в Нюкасълския университет, предполага, че начинът, по който невроните реагират на външни стимули оказва влияние върху способностите на нашето възприятие.

Водещият автор Алекс Тиле обяснява:

"При общуването си с другите, можем да бъдем по-добре чути, когато говорим по-силно или по-ясно. Излежда, че невроните правят нещо подобно, когато отдаваме вниманието си на нещо, те изпращат посланието си по-интензивно към своите партньори, което може да бъде сравнено с по-високото говорене. По-важното е, че те също така увеличават достоверността на своето послание, подобно по-ясното говорене."

Синхронизиране на мозъчните региони

Изследователи от Вашингтонския медицински университет в Сейнт Луис установяват, че мозъкът е способен да синхронизира активността в различните си региони, което ни позволява да се съсредоточим върху дадена задача.

Те сравняват процеса с уоки-токи — областите на мозъка "се настройват на една и съща честота", за да се създаде ясна линия на комуникация.

"Смятаме, че мозъкът не просто поставя регионите, които улесняват вниманието, в готовност, но и гарантира, че те ще имат открити линии за взаимно призоваване", обяснява още изследователят Ейми Дайч.

Изследването включва проучване на мозъчната активност на участници, докато наблюдават обекти. Те имат задачата да открият обектите на екрана, без да преместват погледа си, а след това да натиснат бутон, за да сигнализират, че са ги видели.

Изследователите откриват, че когато участниците насочват вниманието си към целта, някои мозъчни региони, важни за вниманието, настройват циклите на възбудимост, така че да съвпадат помежду си. Областите, които не са свързани с вниманието, не показват такива промени във възбудимостта.

Авторите предполагат, че когато областите на мозъка, участващи в откриването на обектите са с високо ниво на възбудимост, индивидите са много по-склонни да забележат стимулите. Обратно, когато нивата на възбудимост са ниски в тези региони, вероятността за откриването им е много по-ниска.

Системата на мозъка, която ни предпазва от разсейване

Друго скорошно проучване показва, че мозъкът действително потиска определени сигнали, за да предотврати отклоняването на вниманието. Учените смятат, че нашата способност да се съсредоточаваме върху даден обект е само част от уравнението за насочване на вниманието.

"Нашите резултати ясно показват, че това е само една част от уравнението и че активното потискане на странични обекти е друга важна част", обяснява водещият автор Джон Гаспар.

Откритията за тази система против отклоняване на вниманието може да има важно значение за психичните разстройства, свързани с вниманието, като синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност. Вместо да се стараят по-усилено да съсредоточат вниманието си, страдащите от неговия дефицит, могат да извлекат полза от потискането на това, което ги разсейва.

Защо тези процеси имат значение?

Защо е толкова важно да се разберат процесите, които стоят зад нашето внимание? Защото живеем в свят, който ни отвлича. Хиляди неща се конкурират за нашето внимание във всеки един момент, а способността ни да филтрираме ненужното и да се фокусираме върху онова, което наистина има значение, е толкова важна, че понякога може да бъде въпрос на живот и смърт.

Когато караме автомобил, способността ни да се фокусираме върху пътя и другите шофьори, пренебрегвайки разсейванията (радио, мобилен телефон, разговора на пътниците в колата), може да окаже огромна разлика — безопасно пристигане до крайната дестинация или пътнотранспортно произшествие.

Както обяснява изследователят Джон Макдоналд, "Разсейването е водеща причина за наранявания и фатален край при шофирането, също както и в други ситуации с високи залози. Съществуват индивидуални различия в способността ни да се справяме с разсейването. Новите електронни устройства са създадени да грабват вниманието ни. Потискането на подобни сигнали изисква усилие, което някои хора просто не могат да приложат."

Новите изследвания за това как мозъкът се справя с отвличането и фокусира вниманието ни предлагат прозрения за този процес и дават нови начини за справяне с проблемите от този вид.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: efilecabinet.com