Каква е разликата между тъга и депресия

Този въпрос е източник на много дебати и е сравнително модерен. Депресията като клинична диагноза възниква в началото на 20-ти век. До този момент тя се нарича просто меланхолия (лека или тежка) и не се разглежда като разстройство, а като темперамент.

Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM) прави опит да създаде набор от стандартизирани критерии, които да отличават "нормалната" тъга от клиничната депресия, но поставянето на диагноза остава неточна наука. Причината се корени в това, че тя не е физически тумор, който може да се измери в сантиметри, а диагнозата е вид измерване на настроението.

Според горния наръчник, за да говорим за депресивен епизод, той трябва да продължава поне две седмици и да бъде придружен от най-малко 5 от следните симптоми:

• Депресивно настроение през по-голямата част от деня, почти всеки ден, както се посочва във всеки субективен доклад (например чувство на тъга и празнота) или наблюдение, направено от други (например плач).
• Подчертано намален интерес или удоволствие към/от всички или почти всички дейности през по-голямата част от деня, почти всеки ден (както се посочва във всеки субективен доклад или наблюдение, направено от други).
• Значителна загуба на тегло, която не се дължи на диета или наддаване на тегло (например промяна в повече от 5% от телесното тегло за един месец), или намален/увеличен апетит почти всеки ден.
• Инсомния или хиперсомния почти всеки ден.
• Психомоторна възбуда или забавяне почти всеки ден (наблюдавана и от другите, а не единствено субективни чувства на безпокойство или забавяне).
• Изтощение или загуба на енергия почти всеки ден.
• Чувство на безполезност или прекомерна, неуместна вина (което може да е налудно) почти всеки ден (не единствено самообвинения или вина относно болестта).
• Намалена способност за концентрация или нерешителност почти всеки ден (наблюдавана субективно и от другите).
• Повтарящи се мисли за смърт (не просто страх от смърт), повтарящи се суицидни наклонности, без конкретен план, или опит за самоубийство, или конкретен план за извършване на самоубийство.

Тези симптоми могат да звучат по-скоро технически, ето защо ще насочим вниманието ви и към списъка с общи признаци, формулирани от гледна точка на клиниката Майо (Mayo Clinic):

• Чувство на тъга, празнота или нещастие;
• Изблици на гняв, раздразнителност или безсилие, дори за дребни причини;
• Загуба на интерес или удоволствие от обичайните дейности, като например секс;
• Нарушения в съня - безсъние или твърде много сън;
• Умора и липса на енергия до степен такава, че дори малки задачи изискват допълнителни усилия;
• Промени в апетита - често намален апетит и загуба на тегло, но и увеличаване на апетита и наддаване на тегло при някои хора;
• Грижа, тревожност или безпокойство - например, прекомерна тревога, напрегнатост или неспособност да се стои на едно място;
• Забавено мислене, говорене или движения на тялото;
• Чувство на безполезност или вина, фиксиране върху минали неуспехи или самообвинения за неща, които не са ваша отговорност;
• Проблеми с мисленето, концентрацията, вземането на решения и паметта;
• Чести мисли за смъртта, суицидни мисли, опити за самоубийство или самоубийство;
• Неочаквани физически проблеми като болки в гърба или главоболия;

Освен основното депресивно разстройство, друга, често диагностицирана форма на депресия, е устойчиво депресивно разстройство. То се проявява по-леко от първото, но трае по-дълго. Устойчивото депресивно разстройство при възрастни се проявява под формата на лошо настроение, което се задържа през по-голямата част на деня, за повече на брой дни, отколкото не, и продължава най-малко 2 години. По време на този 2-годишен период интервалите без депресия са не по-дълги от 2 месеца. Пониженото настроение е придружено от поне два от симптомите, изброени по-горе.

Основното затруднение в поставянето на тези диагнози е установяването на това, доколко нечие настроение създава клинично значим стрес или дисфункция. С други думи, да се останови оказва ли вашето разстройство влияние на ежедневното ви функциониране. За съжаление, също както границата между общото усещане за тъга и депресията като такава е тънка, стандартът при тези диагнози отново е леко неясен.

Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства не предоставя обективни критерии за това, какво представлява "клинично значим стрес или увреждане", така че отделните лица, лекари и терапевти се налага да вземат субективни решения за това, кога пониженото настроение достига този показател. За някои хора това може да означава, че депресията пречи на служебните им задължения или на грижата за семейството им. За други това може да означава, че пониженото им настроение възпрепятства постигането на нереалистично високите им очаквания за щастие. Някои изследвания показват, че до голяма степен последната група е тази, която се обръща към лекуващия си лекар или психиатър за антидепресанти, докато хората с тежка депресия, които дори не могат да се грижат за базовите си жизнени функции, често не получават и не се обръщат към специалист за лечение. На тях им липсва мотивация дори да уредят среща с лекаря си.

Всичко това показва, че линията, по която се определея кога тъгата се превръща депресия, може да бъде размита. Докато, симптоматично базираният подход на Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства за поставяне на диагноза, дава на депресията повече медицински и по-малко стигматичен укклон, критиците твърдят, че това създава вероятност някои хора и лекари да виждат пристъпите на "нормалната" тъга или понижено настроение като разстройство.

Тествайте себе си за депресия ТУК >>>