3 вида непризната скръб, за които никой не говори

Д-р Кенет Дж. Дока е професор по геронтология в университета в Ню Рошел и старши консултант в "Hospice Foundation of America", автор е на книги, свързани със скръбта, която смъртта неизменно води в живота ни, и напътствия за това как да я приемем и да се научим да живеем с нея.

В книгата си "Скръбта е пътешествие" д-р Дока обяснява как някои от най-големите ни загуби могат да останат неразпознати от приятелите и семейството ни и дори от самите нас:

Да загубим човек, когото някога сме познавали

Понякога хората, които обичате, се променят значително. Те са все още в живота ви, но не по начина, по който си спомняте или по който някога сте ги познавали. Болестите често променят хората, особено психичните заболявания или деменцията, при която човек все още е с нас, но не е този, когото сме познавали. Връзките, които ни обвързват един с друг, споделените спомени и дори личността вече не са достъпни. Понякога промените могат да бъдат наистина шокиращи. Майката на моя клиентка е израснала в сегрегирания* Юг. Нейната дъщеря се гордее, че тя е била активен участник в движението за граждански права, въпреки че заради това е изгубила приятелите си и се е отчуждила от семейството си. Майка й с гордост разказвала историята как като подрастващо момиче, накарала цялата си църква, пълна само с бели хора, да се засрами по време на службите…

Но въпреки това, когато майка й получила деменция, тя започнала да използва расистки обиди. Речникът й не само шокирал дъщеря й, но и поставил под съмнение действителните вярвания на майка й. Била ли е наистина този напредничав човек, който е вярвала, че е?

Други заболявания също могат да създадат подобно чувство за загуба

Травматичното увреждане на мозъка обикновено засяга всички нива на психичната функция. Може да скърбим за хора, които потъват в психични заболявания, алкохолизъм или употреба на наркотици. Положителните промени също могат да предизвикат скръб, когато даден човек стане различен от този, който е бил някога, този, когото сме познавали и обичали.

Клиентът ми Тристан преживява това, след като брат му се отдава на религията. В началото той се радвал, че брат му е намерил своята утеха, макар тя да не е отговаряла на неговите разбирания. Но много скоро Тристан почувствал, че общува все по-трудно с брат си, който вече дори не иска да пият по бира и водил само религиозни разговори със семейството си.

Абигейл също се почувствала горда, когато мъжът й се присъединил към "Анонимните алкохолици" след тежка и дълга борба с пристрастяването, която почти съсипала брака им. Но все пак й е било неприятно и трудно да се откаже от „хората, местата и нещата“ от стария си живот и особено от играта на дартс в клуба, който съпругът й започнал да избягва, за да може да остане трезвен. Въпреки че Аби се гордее с мъжа си и напълно подкрепя усилията му да пребори зависимостта си към алкохола, на нея й липсват някои любими неща от предишния им живот.

Да загубиш човек, когото все още не си изгубил

Преждевременната скръб е термин, който свързваме със скръбта, която изпитваме заради близък с нелечимо заболяване. Семейство, близки и приятели, които се грижат за болния, изпитват често преждевременна мъка, докато очакват неизбежната смърт. Влошаване на здравето, дори само предположенията, когато диагнозата все още не е потвърдена, може да са извор на мъка не само за болния, но и за неговите любими хора.

И това е така, защото внезапно губим света, който познаваме и който приемаме за даденост. В подобна ситуация са прекършени всички наши чувства, мисли и планове за бъдещето, включително чувството ни за сигурност и безопасност. Бъдещето, към което гледаме, вече не е това, което доскоро сме си представяли.

При Крейг и неговата съпруга, която е диагностицирана с рак на панкреаса, болестта променя изцяло живота им и отменя мечтите им, включващи обиколка на света, когато се пенсионират…

Със задълбочаването на болестта, ние продължаваме да скърбим и да чувстваме как губим още и още неща...

Да загубиш този, който някога си бил

Скоро, докато заедно с внуците си чаках училищния автобус, дочух малкия ми съсед да казва на майка си, че вчера вече е бил на градина, защо и днес трябва да ходи. Тя му обясни търпеливо, че ще ходи на детска градина 5 дни в седмицата. Детето я погледна разочаровано, разплака се и каза: „Но това променя всичко!“.

И е точно така. Когато порастваме, се променя всичко. Някои от промените преживяваме по-леко за разлика от други, които дълбоко ни засягат. Пример за това е раждането на дете – може би с години сте чакали това събитие и сте изпълнени с невероятна радост. Но в същото време осъзнавате, че животът ви вече ще е различен; осъзнавате, че през идващите няколко десетилетия свободата ви ще бъде ограничена, а за известен период от време сънят ви също.

Всеки преход в нашия живот, независимо колко положителен е той, крие своите тайни. Радостта и тръпката, която усещате от успеха ви на изпита по кормуване, вземането на шофьорска книжка, всичко това има толкова голямо значение за вас – то е знак за напредъка ви в живота, за зрялост и обещава приключения и свобода.

Но сега си представете болката и скръбта, които ви повалят, когато заради заболяване или напреднала възраст сте принудени да се разделите с точно тази книжка и всичко онова, което тя означава за вас...

Не забравяйте: мъката превзема сърцето ни не само заради смърт, тя винаги е и дълбоко свързана с раздяла и привързаност.

Хората много често изпитват непосилно страдание, дори без да са се изправяли лице в лице със смъртта на любим човек. Освен това, в тези случаи на непризнати загуби, често околните не отчитат мъката, която изпитваме. Но човек може да изпитва скръб от всякаква загуба – на любимо място, на близки, на всеки и всичко, към което сме били привързани. Не съществува списък, който би могъл да обхване всички възможности.

За да успеете да се справите с мъката, може да се наложи да потърсите помощта на човек, с когото ви е лесно да споделяте, или групи за взаимопомощ, които могат да ви окажат подкрепа. Но преди да предприемете тази стъпка, първо трябва да сте наясно със скръбта си, трябва да осъзнаете, че емоциите ви не са безсмислени. Това е единственият начин, който ще ви помогне да се почувствате по-добре.

Помнете: Не сте единствените, които страдат в подобни ситуации. И бъдете сигурни: не сте сами!

*сегрегация – форма на расова дискриминация