Защо страхът от разочарование е най-големият враг на щастието и благополучието ни

от 28 сеп 2017г.

Основната причина да не получаваме това, което искаме в живота, е, че действаме не според това, което искаме, а според това, което очакваме. А това, което очакваме, често е много различно от това, което искаме. Например, всеки иска да спечели от лотарията, но малко хора си купуват лотарийни билети, защото не очакват да спечелят. Точно тук е корекцията, която трябва да направим: съзнателно да изберем действия, отговарящи на това, което искаме.

Според психолозите това, което ни държи далеч от успеха, е страхът от разочарование – той се основава на очакването, че няма да получим това, което искаме. Ако нашите действия съвпадат с това очакване и ние решим да не правим нищо, за да постигнем целите си, защото не вярваме в успеха си, тогава по същество ще създадем самоизпълняващото се пророчество, че не получаваме това, което искаме.

Защо разочарованието е толкова силна отрицателна емоция, че хората по-скоро предпочитат да пожертват своите надежди, мечти и желания, вместо да рискуват и да опитат? Отговорът е в смисъла, който даваме на разочарованието.

Някои хора са склонни да преувеличават болката от провала, а това от своя страна увеличава страховете им от бъдещи разочарования и съответно понижава увереността и надеждата им, че могат да се справят с предизвикателствата в живота. Други обаче не позволяват на неуспеха да разбие надеждите им и те продължават да опитват и рискуват. За да предотвратите страха от разочарование, трябва да спрете да му придавате толкова трагичен смисъл.

Вижте няколко начина, които ще ви помогнат да погледнете на разочарованието по нов начин:

Не глобализирайте разочарованието

Ако значението, което придавате на разочарованието, е базирано на опита от една-единствена ситуация в живота ви, то вие сами обричате себе си на огромна болка в бъдеще. Ето защо:

Глобалното заключение звучи така: Ако не получа това, което искам този път, това означава, че явно не ми е писано да го получа и просто трябва да спра да го искам, защото това е единственият начин да се предпазя от страдание.

Ако сте имали проблемна връзка, вие вярвате, че сте обречени да бъдете нещастни в любовта и че всички връзки в крайна сметка водят до страдание. В този случай вие сте готови да прекарате живота си в самота, само защото веднъж разочаровани, вие просто не искате да рискувате да бъдете наранени отново. Но вместо да следвате този модел, напомнете си, че само защото веднъж нещо не е проработило, не означава, че то по принцип е обречено на неуспех.

И въпреки че някои хора обичат да казват, че миналото най-добре предсказва бъдещето, истината е съвсем различна – бъдещето зависи само и единствено от решенията, които вземаме в настоящето, и разбира от действията, които предприемаме.

Нека не забравяме и друга ценна мисъл: "Най-добрият начин да предскажете бъдещето е да го създадете".

Единственият начин, по който дадена ситуация от миналото може да окаже влияние върху вашето бъдеще, е само ако й позволите да се превърне в пречка да постигнете това, което искате. Тоест, ако решите, че тъй като предишните ви взаимоотношения са били нещастни, повече никога няма да дадете шанс на любовта, за да се предпазите от страдание, то по този начин вие позволявате на миналото да управлява бъдещето ви. Опитайте се да коригирате този модел на поведение и си припомняйте по-често, че всичко е във вашите ръце и вие сте единственият човек, който определя какви действия ще предприеме в бъдеще.

Не персонализирайте разочарованието

Друг често срещан начин да зареждаме разочарованието с повече смисъл, отколкото заслужава, е като персонализираме ситуацията.

Персонализирането звучи така: Ако не получа това, което искам, това означава, че не съм достатъчно добър и не го заслужавам. Когато прекалено персонализирате разочарованието, вие поставяте себе си в центъра на проблема като основен виновник, без да правите обективна оценка на ситуацията и без да включвате влиянието на външни фактори, които нямат нищо общо с вас и качествата ви.

Ако кандидатствате за работа, но не бъдете одобрен, вие обвинявате себе си, но всъщност не сте наясно какви са причините да не ви наемат – а те може да са наистина много и нито една да не е, че нямате необходимите качества.

Това, за което не си давате сметка, когато персонализирате, е, че винаги съществуват ситуационни фактори, които влияят на всяко събитие. Освен това, дали дадена ситуация се развива по начина, по който искате, няма абсолютно нищо общо с това как биха протекли подобни бъдещи ситуации. Много е важно да разберете, че събитията определят нашите преживявания, но не определят същността ни и това кои сме. И въпреки че понякога ние сме отговорни за провала си заради грешка, недалновидност или недостатъчно опит, това не ни определя като хора и не предопределя неуспех във всичко оттук нататък.

Поучете се от разочарованието

Успехът често се основава на неуспех. Много от най-успешните хора в света не са успявали от първия път, а значителна част от тях е трябвало да претърпят множество неуспехи:

Стивън Спилбърг три пъти се е провалял, преди да бъде приет в Университета в Южна Калифорния.

Бийтълс са били отхвърлени от три различни звукозаписни компании, преди да подпишат първия си договор.

Книгата „Пилешка супа за душата” е била отхвърляна от издателите общо 123 пъти. Поредицата вече има шейсет и пет различни заглавия и е продадена в над 80 милиона копия по целия свят.

Има още хиляди истории като тези.

Това, което е помогнало на тези хора да успеят, е, че не са позволили на разочарованието да ги обсеби, напротив, продължили са да опитват и рискуват, като всеки път са ставали все по-добри.

Истината е, че понякога все още не сме готови за това, което искаме, но процесът на опитване може да ни помогне да се подготвим, разбира се, само ако му позволим. Понякога се нуждаем от няколко лоши връзки, за да разберем какво е да имаме топли и честни отношения с някого. Ако не приемаме разочарованията като препятствия, а като възможности за учене, ще си дадем възможност да израснем и да постигнем мечтите си, а именно това е целта, към която всички ние се стремим.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: psychologytoday.com
Снимка: boombob.ru

Още по темата: