Научната концепция за живот без излишни тревоги

Всички бихме искали да знаем как да не се притесняваме, нали? По време на една от най-известните си речи индийският философ Джиду Кришнамурти пита публиката дали искат да знаят тайната му. Присъстващите в залата притихват и се навеждат любопитно напред. "Знаете ли, просто не се тревожа.", прошепва той.

Човек ще си помисли, че горепосоченото всъщност значи "Знаете ли, аз просто не обръщам внимание на това, което се случва.", но индийският мъдрец не казва точно това. Неприятно и може би грубо е да се каже, но повечето хора не схващат и не зачитат концепцията и решават, че "необръщането на внимание" е нещото, за което става дума.

Просто понякога в живота има моменти, в които най-полезно е да отчетем, че случващото се не зависи от нашата личност и не ни засяга. Не е разумно да допускаме всичко да стига до нас и да разлюлява емоционалната ни стабилност. Например някой е груб с вас по телефона, а вие разигравате случката в главата си. Да, можете да го оставите, но не е толкова лесно да "не ви пука". Но ако просто отделите ума си, вдигнете рамене и спокойно отидете да карате колело, всъщност ще получите много по-добър резултат. Постоянното обмисляне невинаги води до нещо полезно, въпреки че усещането е такова. Естествено е да се връщаме към моментите, които са предизвикали емоционална реакция, с надеждата да се доближим до някакъв задоволителен отговор, но това непрестанно превъртане на нещо тревожно в ума ни много рядко води до полезен резултат и изключително силно влияе на емоционалното ни състояние.

Повечето от нашите мисли съществуват само в ума ни

Човешките същества са убедени, че по-голямата част от съжденията им са ценни сами по себе си и имат тежест в света, който ги заобикаля. Но повечето от нашите мисли съществуват само в ума ни и представляват щит, предпазващ от реалния живот. Те не водят до никакви важни решения или аналитични заключения, те просто изяждат усещането ни за спокойствие и съкращават живота ни.

Обикновено сме в заблуда, че мислите ни изпълняват някаква изключително важна функция, защото са причинени от силни емоции или имат предназначение, което е важно за нас. Това може да е вярно, ако те променят нещо във вътрешната и външна среда към по-добро, но последното изисква креативност и усилие, а множеството от задържащите се идеи по-скоро остават на ниво, което не променя нищо, освен емоционалния ни фон.

Размислите имат тежест, само ако карат тялото да действа, а личността да направи нещо полезно

Индиецът обяснява, че малките трудности в човешкия живот не бива задължително и винаги да предизвикват физически отклик. И че има случаи, когато трябва просто да бъдат констатирани, без да се предприема обмисляне, водещо само до негативни резултати. Тази концепция може да изглежда апатична, но в действителност не е така. Това е просто отказ да губите времето и енергията си да мислите за неща, които не носят никаква полза. Така че, ако сте решили да оглеждате нещо от всички страни, уверете се, че действието ви ще доведе до някакъв отговор на това, което се е случило и следвайте концепцията да не си вредите.

Не е толкова лесно да се научите как да продължите напред — изисква се практика. Способността да констатираме и приемаме непроменимите факти трябва да бъде сред тези жизненоважни умения, на които учим децата си, още докато са малки, по същия начин както да връзват обувките си и да стоят далеч от непознати.

Прекрасен е примерът на руски психолог, който описва накратко цялата концепция. Той разказва как една сутрин, докато тичал за здраве, по пътя към парка колоездач едва не го блъска, нарича го „педал“, което го стряска. Впоследствие най-вероятно колоездачът е продължил да мисли за случилото се и да обвинява мислено тичащия. Хората често са склонни да хабят много време и енергия за притеснения, свързани с вече отминали несправедливости. Но това не е най-разумното решение, въпреки прилива на адреналин и ярост, защото хабенето на цялата сутрин върху размишления над петсекундно събитие и разказването му на всички познати хаби вашето време.

Нашият разказвач продължава да тича, изолирайки събитието от мисловния си фон и забелязва, че съвсем скоро на улицата отново всичко е тихо и спокойно. Няма нито следа от това, което се е случило, защото той самият е отхвърля неприятните си мисли, свързващи всички околни събития със стресиращото, което вече е отминало. Всички познаваме хора, преживели съвсем кратки инциденти, преди много години, които все още носят емоционалния отпечатък от тях. Искаме ли ние също да се превърнем в такива хора?

Сами избираме кой курс да поемем

Човек е насочен към идеята за победа, без да се замисля дали тя би му донесла удовлетворение. Това е една от основните причини да превъртаме такива спомени и да се опитваме да налучкаме думи и действия, достатъчно остроумни, че да ни донесат печалба и уважение. Фантазии, в които показвате на нарушителя, че грешката е негова и отмъщаваме за причинените ни вреди, са обичайният репертоар след такива събития.

Когато се хванете, потънали  в подобни мисли, просто се постарайте да върнете цялото си внимание към материалния свят. Какъв е бил планът ви преди малкия инцидент? Какво иска тялото ви, за да премине през адреналиновия пик, без да се връща към неприятната мисъл?

Ако нещо дребно не може да бъде променено и мисълта за него носи неприятни последици, то защо въобще морим ума си и хабим времето си, мислейки за него?