Не оставяйте бебето да се умори от плач

Да оставим ли бебето да плаче, е един от най-честите въпроси, които измъчват майките. Не го правете, ви съветваме ние, защото по време на първата година от живота на детето се гради способността за доверие и обич. Комуникацията с него е на много различно ниво от вербалната и трябва да е силно застъпена в развитието му, за да е здраво и щастливо.

През 2002 година е проведено изследване, доказващо, че „взаимо-отзивчивата ориентация“ (която общуването с бебето представлява) е начинът впоследствие детето да е съпричастно и способно да завързва приятелства. Според проучванията това е най-добрият способ да се създаде на детето среда за качествено интелектуално развитие.

Важността й е висока, защото през първите три години детето научава механизмите в социума, а мозъкът разбира как да функционира правилно и социално приемливо – полагат се основите за бъдещо развитие.

Тъжен пример са деца, прекарали първите си години в институции, те са нямали възможност да общуват пълноценно със значим възрастен и носят последствията от това през целия си живот. Това, че персоналът трябва да се грижи за много деца, налага храненето, къпането и приспиването да се случват “под час”. Подобни практики, за радост, няма у дома при мама, не само защото тя обича бебето, а и защото това са миговете на най-пълноценен контакт помежду им.

Докато суче, бебчето разбира какво е да си обгрижен и защитен, това е прекрасен повод, освен да получи нужната на тялото храна, да усети правилния начин да се обича – пълно, цялостно, отдаващо. Всеки досег с майката и близките е стъпка към по-стабилно изграждане на спокойствие и увереност в развиващата се личност.

Нестабилните връзки с родителите в ранното детство дават на детето шаблон, в който най-близките ти хора не те пазят, а може би дори те нараняват емоционално. В зряла възраст подобни личности не могат да се отдават на пълноценни интимни отношения и са склонни да избират партньори, чиито вътрешни конфликти ги нараняват.

Усещането за сигурност и автономност на детето се гради на това с него да се общува пълноценно. Не е нужно да е в прегръдките на някой възрастен през цялото време, но е необходимо да усеща присъствието на близките и да бъде успокоявано, когато плаче. Плачът е заложен от природата сигнал, че нещо не е наред, когато е продължителен и остане без утеха, накрая бебчо се уморява и спира да подава сигнала, защото загубва вяра, че ще бъде защитен.

Последствията от многократна повторяемост на подобна ситуация се изразяват в ярки симптоми на стрес и депресивност – нежелание на бебето да се храни, прекратяване на опитите за общуване, повтаряне на стереотипни движения, страх от абсолютно всяка промяна на обстоятелствата, липса на адаптивност. В далечно бъдеще ще доведе до недоверчивост, проблеми с общуването, опити за обсебване на най-близкия възрастен, агресия, нощни страхове, ужас от изоставяне и поведенчески проблеми.

Да оставим детето да се умори от плач, значи да му дадем идеята, че е незащитено. Повтаряйки я, затвърждаваме. Всеки път, когато бебето не получи подкрепа от възрастен, докато плаче, защото нещо не е наред, се подпомага тенденцията да се усеща отхвърлено и самотно в бъдеще.

Ако не можете да успокоите бебето, то допирът до вас, движенията, дишането ви са утеха, в сравнение с изолацията, която изпитва, щом е оставено “да се наплаче” .

Знаeм, че тези призиви може да ви се сторят като оправдание за глезене. Ето защо ще ви попитаме: Когато някой близък има нужда от подкрепата ви, стараете ли се да му я дадете? Защо да подкрепите бебето в стресиращ за неговата психика момент ви се струва различно?