Невротично поведение и как да се справим с него

Акценти:

Често сами си поставяме диагнози, шегуваме се с тях, понякога дори се опитваме да ги лекуваме... Доколко са верни, могат да кажат само специалистите. Преди обаче да потърсим помощ им, нека разберем имаме ли изобщо повод за притеснение.

Значение на невротизма

Някои специалисти определят невротизма като дългосрочна склонност към потиснати емоционални състояния. Невротичното поведение се отличава с тъга, завист, тревожност, гняв и други емоции, които ни карат да се чувстваме по-зле от околните.

Невротизмът не е патология или психично заболяване, а по-скоро склонност на човека да фокусира върху негативната страна на нещата.

Британският психолог Ханс Айзенк го вижда като обратната страна на емоционалната стабилност и го използва в своите тестове. Зигмунд Фройд вярва, че е резултат от негативни минали преживявания. Карл Юнг, от своя страна, смята, че невротизмът се основава на взаимодействието между съзнателното и несъзнателното, които често си противоречат.

Признаци на невротичното поведение

Терминът "невротизъм" може да не е широко използван днес, но неговите проявления са актуални в съвременното общество, тъй като намаляват адаптивността на хората.

Невротиците са силно чувствителни към стрес. Парадоксално, но поради постоянното напрежение реакциите им постепенно отслабват и стават едва забележими.

Вътрешно обаче те приемат дори най-малките промени или несполуки като огромни заплахи. Дребни проблеми могат да предизвикват хаос в ума им, дори да доведат до отчаяние. Невротизмът причинява тревожност, паника, агресия, негативизъм и в някои случаи – депресия. Той е съпроводен от емоционална нестабилност, която може да доведе до по-сериозни психологически проблеми.

Невротичното поведение невинаги води до заболявания, но със сигурност пречи на усещането за щастие.

>>> Невротичните хора прекарват повече време, вършейки домакинска работа

Тестовете за ниво на невротизъм измерват:

• Висока емоционална стабилност (ниско ниво на невротизъм и ефективно справяне със стреса)
• Слаба емоционална стабилност (високо ниво на невротизъм и лошо справяне със стреса).
• Слабата емоционална стабилност затруднява адаптацията ни към промените, тъй като вътрешните ни нагласи към околната среда са неадекватни.

Ако невротичен (или тревожен) човек получи добро предложение за работа и го откаже, най-вероятно причината е, защото се страхува, дори ужасява, от предстоящата промяна. Той не напуска старата си работа въпреки дългосрочния си план да намери по-добра.

Емоционални модели, при които се развива невротичността

Свръхрегулация

Проявява се, когато се опитваме да потискаме негативните си чувства и да контролираме както външния свят, така и собствените си емоции.

Недостатъчна регулация

Това се случва, когато позволяваме на емоциите да ни управляват, което води до преминаване на приемливите граници. Понякога проблемът не е самите чувства, а склонността ни да възприемаме само една гледна точка и да намираме повод за тревога или тъга навсякъде около себе си.

Можем ли да се справим с невротизма и как?

Когато проявяваме невротичност, ние прилагаме негативни модели на поведение.

Нашите стратегии често не съответстват на ситуацията, тъй като са водени от притеснение и тревожност, дори когато обкръжаващата среда е благоприятна.

5 фактора, от които зависи невротизмът и умението ни за адаптация:

• навици;
• емоции;
• отношения;
• защитни механизми;
• вярвания.

>>> Проекцията като защитен механизъм срещу негативни мисли и емоции

Всеки от тези фактори играе важна роля в нашата адаптация. Ако бъдат повлияни от невротични нагласи, те могат да се превърнат в негативни модели на поведение.

Невротичността се корени в склонността ни да възприемаме един и същ негативен модел на мислене и поведение, без да го адаптираме към обстоятелствата. Ако осъзнаем своите негативни шаблони и опитаме да ги променим, можем да сведем невротичността, а оттам и неприятните емоции, до реалистичен минимум.