Защитните механизми, които саботират връзката ви

Защитните механизми са стратегиите, които ни помагат да избягваме или поне да редуцираме негативни състояния като тревожност, стрес, фрустрация, конфликти. За първи път въпросът е поставен от Зигмунд Фройд, бащата на психоанализата, според когото всички хора използват характерни за личността им психологични защитни механизми. 

В близките взаимоотношения, които често предизвикват най-дълбоките ни емоции, е още по-вероятно да разчитаме на защитите си, за да си помогнем да управляваме тези емоции. Някои от най-често срещаните отбранителни механизми обаче могат да ни накарат да се чувстваме още по-тревожни, а това от своя страна да попречи на щастието във връзките ни.

Изследване (Wei Zhang, Ben-yu Guo – Nanjing Normal University) показва кои защитни механизми са най-незрели и съответно какво да направим, за да им попречим да работят срещу нас.

Една добре известна категоризация на защитните механизми, направена от Джордж Вайлънт през 1994 година, е обособила незрелите защитни механизми като проекция (да обвиняваш другите) и сублимирането (превръщане на несъзнателните мотиви в продуктивна дейност).

Тези характеристики на защитните механизми са полезни, но изследователите отбелязват, че им липсва координирана теоретична рамка, която включва текущото психологическо мислене. Вместо това те предлагат нов модел, базиран на концепции, извлечени от теорията на системите.

Моделът, наречен „dissipative structure theory”, разглежда защитните механизми като служещи за "поддържане на стабилността и реда на когнитивно-афективната схема и за намаляване на придружаващите емоции".

Когнитивно-афективната схема са мислите и емоциите, които задържате в себе си. Те са съставени от положителни и отрицателни представи и част от тях са напълно несъзнателни. Повечето от нас предпочитат да гледат на тях положително и да не нарушават единството им.

Защитните механизми играят важна роля в обслужването на стратегията за самозащита. В краткосрочен план те могат да ви накарат да се почувствате по-добре, защото не е нужно да променяте виждането си за себе си. С течение на времето обаче защитите могат да разрушат вашата собствена адаптация и дори още по-важно – вашите взаимоотношения с хората, на които най-много държите. С други думи, вие използвате защитни механизми, които ви помагат да се чувствате по-добре със себе си, но всъщност се излагате на опасност, защото те могат да станат причина за проблеми в отношенията с най-близките ви хора.

Съгласно този модел съществуват три основни категории отбранителни механизми:

Изолация:

Изолацията ви предпазва от това да застанете лице в лице със собствените си недостатъци. Може да използвате и обвинения в проекция например, в които вините другите за слабостите, които се страхувате, че притежавате.

Може да използвате и отричане, представляващо изтласкване на отрицателните емоции от съзнанието – в този случай "несъзнаваното функционира като кофа за боклук, в която индивидът съхранява боклука").

Компенсация

Втората категория от отбранителни механизми включва компенсация, в която се насочвате към начини за облекчаване на негативните емоции, например чрез злоупотреба с вещества, вместо да се сблъскате с негативните си възгледи (компенсацията се отнася за вашия опит да намерите външна помощ, за да се чувствате по-добре).

Идеализирана версия на себе си

Третата категория от защитните механизми включва превръщането на всички ваши тревоги в някаква идеализирана версия на себе си, която може да се превърне дори във форма на грандомания.

Критерият за оценка на ефективността на защитния механизъм в модела на изследователите включва дали:

• нарушава самостоятелното представяне на индивида;
• води до по-лоши отношения с другите.

В това отношение защитните механизми могат да осигурят краткосрочното решение, което да ви помага да се чувствате по-добре, но ви създава проблеми в дългосрочен план, тъй като вашата самоизява започва все повече да се отдалечава от реалността. Освен това, когато изтласквате хората, защитните механизми само ще създадат повече тревожност, без да споменаваме загубата на важни взаимоотношения.

Можем да превърнем тази нова и по-нюансирана гледна точка за отбранителните механизми в практическо приложение, като разгледаме недостатъка на всеки от тези пет основни типа, очертани в модела. Опитайте се да прецените кои от тях може да се отнасят до вас, като отговорите на въпросите по-долу:

Проекция:

Обвинявате ли партньора си за недостатъците, които смятате, че вие самите имате? Може би сте малко разсеяни и разхвърляни? И вместо да признаете този свой недостатък, обвинявате ли партньора си, че не е бил достатъчно внимателен?

Отричане:

Опитвате ли се да защитите самоопределянето си, като се преструвате, че не са настъпили негативни преживявания? Затваряте ли очите си и мислите ли, че всичко ще бъде наред, дори когато партньорът ви изглежда разстроен заради вас?

Компенсация:

Прибягвате ли до алкохол или наркотици, вместо да се изправите срещу собствените си отрицателни емоции? По-лесно ли е да изпиете още една чаша вино или бира, отколкото да разговаряте с партньора си за това, което ви притеснява?

Бягство от реалността:

Фантазирате ли, че всичките ви проблеми и трудности просто ще изчезнат? Предпочитате ли да избягате в собствения си свят, където всичко е съвършено, а не да се впуснете в истинския и недостатъчен живот, който вие и вашият партньор споделяте?

Грандомания:

Смятате ли, че сте по-важни от партньора си? Очаквате ли непрекъснато да ви се възхищават, като в същото време не признавате постиженията на партньора си? Трудно ли ви е да направите компромис със себе си и собствените си желания и представи, когато виждате, че партньорът ви е прав?

Както посочват изследователите, може да бъде много трудно да се откажете от защитните механизми, които сте свикнали да използвате, тъй като те ви позволяват да защитите стабилната представа за себе си, дори тя да е неточна. Ако от години поддържате този начин да изразявате и предпазвате себе си, това ще бъде огромно предизвикателство за вас.

Въпреки че е трудно да се инициира промяна, особено ако сте изградили солидни защити, е напълно възможно да преминете към нова и по-удовлетворяваща връзка с реалността, в която живеете с партньора си. А той може дори да ви помогне в този процес на промяна. С помощта на човека, който ви обича и познава най-добре, ще започнете да разбирате самите себе си, а това определено ще повиши качеството на връзката ви.