Защитните механизми, които саботират връзката ви

от 23 юни 2017г.

Всеки използва защитни механизми, и ако вярвате на Фройд, всеки един от нас трябва да избягва да се взира в лицето на своите най-лоши тревоги. Но дори и да не вярвате на Фройд, трудно е да се оспори позицията, че понякога всички ние разчитаме на подобни общи форми на управление на своите най-трудни чувства, като ги изтласкваме от съзнанието си.

В близките взаимоотношения, които често предизвикват най-дълбоките ни емоции, е още по-вероятно да разчитаме на защитата си, за да си помогнем да управляваме тези емоции. Оказва се, че някои от най-често срещаните отбранителни механизми могат да ни накарат да сме още по-тревожни, а това от своя страна да попречи на щастието във връзките ни.

Ново изследване на Wei Zhang и Ben-yu Guo от Nanjing Normal University показва кои защитни механизми са най-незрели и съответно какво да направим, за да им попречим да работят срещу нас.
Една добре известна категоризация на отбранителните механизми, направена от Джордж Вайлънт през 1994 година, е обособила незрелите защитни механизми като проекция (да обвиняваш другите) и отричане от зрялата защита на хумора и сублимирането (превръщане на несъзнателните мотиви в продуктивна дейност).

Тези характеристики на защитните механизми са полезни, но Wei Zhang и Ben-yu Guo отбелязват, че им липсва координирана теоретична рамка, която включва текущото психологическо мислене.
Вместо това те предлагат нов модел, базиран на концепции, извлечени от теорията на системите.

Основната предпоставка е, че ние се отнасяме към себе си и другите хора в непрекъснат обмен на психологическа енергия.

Техният модел, наречен „dissipative structure theory”, разглежда защитните механизми като служещи за "поддържане на стабилността и реда на когнитивно-афективната схема и за намаляване на придружаващите емоции".

Когнитивно-афективната схема, просто казано, са мислите и емоциите, които задържате в себе си. Те са съставени от положителни и отрицателни представи и част от тях са напълно несъзнателни. Повечето от нас предпочитат да гледат на тях положително и предпочитат да не нарушават единството им. Защитните механизми играят важна роля в обслужването на тази стратегия за самозащита. В краткосрочен план защитните механизми могат да ви накарат да се почувствате по-добре, защото не е нужно да променяте виждането си за себе си. С течение на времето обаче, те могат да разрушат вашата собствена адаптация и дори още по-важно - вашите взаимоотношения с хората, на които най-много държите. С други думи, вие използвате защитни механизми, които ви помагат да се чувствате по-добре със себе си, но всъщност се излагате на опасност, защото те могат да станат причина за проблеми в отношенията с най-близките ви хора.

Съгласно този модел съществуват три основни категории отбранителни механизми.

Изолацията ви позволява да защитите своето собствено представяне, като държите безсмислено на вашите недостатъци и пропуски. Може да използвате обвинения в проекция, например, в които обвинявате другите за недостатъците, които се страхувате, че вие самите притежавате.

Може да използвате и отричане, в което вие изтласквате отрицателните си емоции от съзнанието си – в този случай "несъзнаваното функционира като кофа за боклук, в която индивидът съхранява боклука").

Втората категория от отбранителни механизми включва компенсация, в която се насочвате към начини за облекчаване на негативните емоции, например чрез злоупотреба с вещества, вместо да се сблъсквате с негативните си възгледи (компенсацията се отнася за вашия опит да намерите външна помощ, за да се чувствате по-добре).

Третата категория от механизма на отбраната е саморазличието, в което превръщате всички свои тревоги в някаква идеализирана версия на себе си, която може да се превърне дори във форма на грандомания.

Критерият за оценка на ефективността на защитния механизъм в модела на изследователите включва дали:
(а) нарушава самостоятелното представяне на индивида и

(б) води до по-лоши отношения с другите.

В това отношение защитните механизми могат да осигурят краткосрочното решение, което да ви помага да се чувствате по-добре, но ви създава проблеми в дългосрочен план, тъй като вашата самоизява започва все повече да се отдалечава от реалността. Освен това, когато изтласквате хората, защитните механизми само ще създадат повече тревожност, без да споменаваме загубата на важни взаимоотношения.

Можем да превърнем тази нова и по-нюансирана гледна точка на отбранителните механизми в практическо приложение, като разгледаме недостатъка на всеки от тези пет основни типа, очертани в модела. Опитайте се да прецените кои от тях може да се отнасят до Вас, като отговорите на въпросите по-долу:

Проекция: Обвинявате ли партньора си за недостатъците, които смятате, че вие самите имате? Може би сте малко разсеяни и разхвърляни? И вместо да признаете този свой недостатък, обвинявате ли партньора си, че не е бил достатъчно внимателен и чист?

Отричане:

Опитвате ли се да защитите самоопределянето си, като се преструвате, че не са настъпили негативни преживявания? Затваряте ли очите си и мислите ли, че всичко ще бъде наред, дори когато партньорът ви изглежда разстроен заради вас?

Компенсация:

Прибягвате ли до алкохол или наркотици, вместо да се изправите срещу собствените си отрицателни емоции? По-лесно ли е да изпиете още една чаша вино или бира, отколкото да разговаряте с партньора си за това, което ви притеснява?

Бленуване:

Фантазирате ли се, че всичките ви проблеми и предизвикателства просто ще изчезнат? Предпочитате ли да избягате в собствения си свят, където всичко е съвършено, а не да се впуснете в истинския и недостатъчен живот, който вие и вашият партньор споделяте?

Грандомания:

Смятате ли, че сте по-важни от партньора си? Очаквате ли непрекъснато да ви се възхищават, като в същото време не признавате постиженията на партньора си? Трудно ли ви е да направите компромис със себе си и собствените си желания и представи, когато виждате, че партньорът ви е прав?

Както посочват Wei Zhang и Ben-yu Guo, може да бъде много трудно да се откажете от защитните механизми, които сте свикнали да използвате, тъй като те ви позволяват да защитите стабилната представа за себе си, дори тя да е неточна. Ако от години поддържате този начин да изразявате и предпазвате себе си, това ще бъде огромно предизвикателство за вас.

Въпреки че е трудно да се инициира промяна, особено ако сте изградили много солидни защити, е напълно възможно да преминете към нова и по-адаптивна връзка с реалността, в която живеете с партньора си. А той дори може дори да ви помогне в този процес на промяна. С помощта на човека, който ви обича и познава най-добре, ще започнете да разбирате самите себе си, а това определено ще повиши качеството на връзката ви.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: Psychology Today
Снимка: pinterest.com

Още по темата: