Психологът Гергана Христова: Децата имат нужда от криле, които укрепват благодарение на грижата и уважението към тяхната личност

Казвам се Гергана Христова – сертифициран психотерапевт към Дружеството за позитивна психотерапия в България. На 23 години излязох от университета с диплома за магистър по социална психология. Днес смятам, че за да практикуваш тази професия е по-важна дипломата от университета на живота. Вярвам, че преживяванията ми, тяхното осмисляне и натрупаният опит са моите най-силни съюзници в работата ми като психотерапевт. На всички ни се случва понякога да се изгубим в лабиринта на живота. Един от начините да си помогнеш е чрез психотерапията. В основата й за мен е любовта към хората, защото любовта дава търпението и силата да изследваш с разбиране човешката душа. Преди три години и половина създадох Студио за психотерапия "ПЪЗЕЛ". Едно пространство за споделяне, търсене и откриване. Смятам, че във всяко нещо, което правиш, си личи отношението ти към живота, към хората и към теб самия.

Студио за психотерапия "ПЪЗЕЛ"

Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали като терапевт?

За мен всеки човек е предизвикателство с уникалността на своите преживявания. Някои клиенти имат голям ресурс за осъзнаване и правят промените с бързо темпо, на други им е нужно повече време. Каляването на собственото ми търпение е предизвикателство, защото ми се иска да видя добрия резултат от работата с даден човек, а това невинаги се случва според очакванията ми. Понякога самите клиенти са нетърпеливи и прехвърлят това нетърпение върху терапевта.

Колко важна е личността на психотерапевта за успеха на терапевтичния процес?

Личните качества на терапевта, способността му да създава топла и подкрепяща атмосфера са от ключово значение за терапевтичния процес. Терапевтът насочва своя клиент към осъзнаване на причините, довели до неговото страдание, и необходимите промени, които трябва да извърши, за да преодолее кризата, и да заживее по-добре. За това е необходимо голямо доверие към личността и професионализма на терапевта. Понякога самият той се превръща в модел на подражание. Хората сме различни, всеки с очакванията, търсенията и предпочитанията си, затова понякога не откриваш своя терапевт от първия опит. Това не означава, че психотерапията не работи, а че не сте успели да се "скачите" с човека отсреща и трябва да опитате на друго място.

Кои терапевтични методи прилагате най-често в работата си с малчуганите? Как са се изменили те от началото на практиката ви досега?

Като продължение на предишния въпрос, проучванията показват, че най-голямо влияние в терапията има личността на терапевта, едва след това са модалността, в която е обучен, и техниките, които използва.

При децата чудесна диагностична работа вършат методите, в които детето има възможност да се дистанцира и да проектира отношенията и преживяванията си в игрови условия. В играта детето се справя и с бушуващите в него емоции, а терапевтът лесно би могъл да внесе нови идеи за по-адекватно поведение в определени проблемни ситуации за детето. Често констатирам, че бурните прояви на гняв и недоволство са забранени от родителите, без да дадат алтернатива на детето как да се справи с напиращата в него агресия. И тя често се превръща в автоагресия, изразяваща се в различна симптоматика – затвореност, самонараняване, гризане на ноктите, скубане на косата, тикове, заекване, различни автоимунни заболявания.

Наскоро проведохте Тренинг за ефективни родители "Каквото посееш – това ще пожънеш". Кога според Вас е препоръчително родителите да посетят вашия семинар и какво ще научат от участието си в него?

Проведох Тренинга в два поредни дни. Приятно ми е да споделя, че родителите, с които се срещнах, бяха изключително осъзнати и отговорни към развитието на децата си. В момента се извършва преход между авторитарния стил на възпитание, който битуваше по времето на социализма и се ръководеше от принципа "Какво ще кажат хората", към либералния стил, при който детето е шефът, трудно му се отказва каквото и да било, а липсата на родителско присъствие се компенсира с угаждане на всички прищевки. Този стил внушава "Ти си най-важен", но извън семейството детето се сблъсква с откази и непосилни за него изисквания.

В рамките на тренинга участниците имат възможност да припознаят себе си в един от стиловете на родителско възпитание, да видят плюсовете и минусите на всеки стил. Там те могат да направят паралел между правилата, които са въвеждали техните родители, и тези, които те сега налагат на децата си. Родителите също така могат да научат какво е важно да съблюдаваме при въвеждането на правила, с какво да се съобразим, когато наказваме или поощряваме децата си.

Допълнително майките и бащите ще получават информация за развитието на детския мозък и стратегии как да овладяват детската емоция и да развиват емоционалната интелигентност на децата си. Това се неща, които ние интуитивно знаем, но невинаги успяваме да приложим в ежедневието си.

Какво според Вас трябва да се промени в нагласите на родителите, за да могат да бъдат по-осъзнати и отговорни спрямо собствените си деца?

На първо място родителите не трябва да забравят, че освен родители са и съпружеска двойка, независимо дали имат брак. За да не възникнат проблеми в отношенията между тях, които неминуемо се отразяват и на децата, е нужно да инвестират в себе си като част от партньорството, а не само в родителската си роля. И нещо много важно за българските майки – грижете се за себе си! Майките сме извор на любов и грижа, но за да не пресъхне изворът, за да не се чувстваме неудовлетворени, използвани и накрая изоставени от децата си, които е редно в един момент да напуснат топлото гнездо, не трябва да забравяме за собствените си потребности. Необходимо е постоянно да се обновяваме и да се развиваме. Молбата ми към бащите е да са на своето място у дома. Наблюдавам семейства, в които татковците са отдадени на кариерата си и нямат време за децата и жените си, което често води до нездравословно сливане между мама и детето. Ролята на бащата е да отдели хлапето от майката и да го подготви за суровия живот, с който ще се сблъска, излизайки изпод майчиното крило.

Какво влияние оказват социалните медии върху психичното здраве на децата? Какво трябва да знаят родителите, за да предпазят синовете и дъщерите си от новопоявили се вредни практики като онлайн тормоза, включващ злепоставящи снимки, обидни коментари и разпространяване на интимни чатове или снимки?

На първо място трябва да кажат на децата си, че тяхната личност и тяхното тяло са неприкосновени. Че не трябва да правят неща, които са им неприятни заради другите или заради имидж. Личният пример е много важен. Да информира детето си за рисковете, е дълг на родителя. Общуването очи в очи е по-трудно от общуването в социалните мрежи. В интернет пространството можем да бъдем всичко, което не сме в реалния живот. Но това е илюзия, фалшива самоличност, която ни дава и фалшива увереност. Всъщност сме си все така уязвими и чупливи. Децата трябва да усещат, че могат да разчитат на нас, дори и да са сгрешили. Бъдете близки с дъщерите и синовете си, интересувайте се какво ги вълнува и какво ги тревожи. Осигурете им безусловна подкрепа и разбиране. Оруел в едно изречение обобщава кръговрата на живота: "Всяко поколение си въобразява, че е по-интелигентно от предходното и по-мъдро от това, което идва след него."

Споделете с читателите какво Ви е дала психологията на Вас самата като личност!

Има схващане, че в тази професия влизат хора, които са склонни да бъдат спасители. Истината е, че работата с хора, на които имаш възможността да покажеш ресурса, с който разполагат за справяне с тежка житейска ситуация и който не виждат в момента, носи удовлетворение и усещане за полезност.

Годините, в които се обучавах за психотерапевт, ме срещнаха с изключителни хора – учители и колеги, на които съм благодарна. Шансът да се видиш през очите на другите е част от себепознанието – дълъг и често нелек процес, в който се конфронтираш със себе си, с родителите си, с вярванията си. Пречистващо и освобождаващо е, когато простиш, когато приемеш, че нищо човешко не ти е чуждо, че с грешките се ражда опитът, а с опита се ражда мъдростта, която те издига над дребнотемията и преходните неща в живота. Това е смисълът на живота за мен – развитие и разширение на съзнанието.

Студио за психотерапия "ПЪЗЕЛ" се намира на ул. Червена роза 38-40, София. Може да получите допълнителна информация на Фейсбук страницата Гергана Христова - психотерапевт в Студио за психотерапия ПЪЗЕЛ.