Три тактики на манипулативния родител

Родителството неизбежно включва избор, който повлиява живота на детето. Пасивните родители позволяват на децата си сами да вземат решения и общуват с безразличие. Свръхконтролиращите, така наречените „хеликоптерни“ родители се опитват да оформят живота на децата си по начина, който смятат за най-подходящ.

До известна степен и пасивността, и контролът могат да бъдат подходящи подходи в различните етапи на развитието; може да се очаква тийнейджър да поеме отговорност за миенето на зъбите си, но не може да се очаква същото от малко дете. За съжаление, някои родители, виждайки как степента на контрола им над детето намалява със съзряването му, се обръщат към емоционална манипулация в опит да си върнат предишното влияние.

Манипулативният родител може да избира от голямо разнообразие от инструменти за влияние върху детето си. Наскоро публикувани изследвания идентифицират три такива поведения.

Лични нападки

Манипулативните родители се опитват да установят психологически контрол върху детето си, като понижават самочувствието му. В скорошно проучване аспекти на родителско поведение, обозначени като „лични нападки“, включват родители, които: обвиняват детето си за проблемите на други членове на семейството, вадят грешки от миналото, казват на детето, че не е добър член на семейството, напомнят му какво са направили за него и прехвърлят вината за собствените си чувства върху него.

Например помислете за следната ситуация: Тийнейджър се прибира вкъщи след вечерния си час и е конфронтиран от своя родител.

Родителят: "Как можеш да ми причиняваш това? Знаеш ли колко се тревожа за теб? Не мога да повярвам колко си небрежен. Това ме кара да се ядосвам, ще полудея заради теб!"

На пръв поглед този отговор не изглежда толкова необоснован, родителят правилно се страхува за безопасността на детето си, което е шофьор. Но този родител — може би несъзнателно — упражнява психологическо влияние върху него, обвинявайки го за собствените си чувства. Проблемът тук не е, че той си измисля тези чувства (в крайна сметка те са много реални), а че използва чувствата си в опит да си върне психологическия контрол над своето дете. Този тип манипулация дава послание на детето, че личните емоции са честна игра в семейната конфронтация. Такъв родител не бива да се изненадва, когато детето му изрича нещо от сорта на: "Не успях да се сдържа, толкова ме разгневи. Разбира се, че затръшнах вратата! Какво друго трябваше да направя?!"

Инвалидиране на чувства

Инвалидирането е коварна тактика на релационна манипулация, която може да се срещне във всякакви близки отношения. Юношите, които изпитват индалидиране от родителите си, съобщават, че родителите им довършват изречения, прекъсват ги, действат така, сякаш знаят какво мислят или чувстват, и се опитват да променят начина, по който те се чувстват по отношение на нещата.

Трудно е да се намери някой, който никога не инвалидира чуждите чувства. В човешката ни природа е заложено да вярваме на собствените си емоции повече, отколкото на тези на другите. Добре е понякога като възрастни хора да реагираме с търпение — да интерпретираме инвалидирането като механизъм за самозащита, а не като атака.

Но за подрастващите, които тепърва започват да формират своята идентичност, чувството за инвалидиране от родител може да бъде разрушително. Тази атака се движи на два фронта: уврежда отношенията родител-дете чрез установяване на емоционална йерархия (чувствата на родителя са по-важни от тези на детето) и уврежда чувството за индивидуалност на детето (това, че чувствата му са реални, лични и важни).

Оттегляне на любовта

Изследванията на привързаността показват, че бебетата формират дълбока емоционална връзка с родителите си. Обясненията за това включват, но не се ограничават до топлината и нежността на физическото докосване в ранна детска възраст, научената асоциация между родителя и безопасността, както и освобождаването на невротрансмитери при взаимодействие с фигура на привързаност. Обикновено свързването между двама души се схваща като любов.

За манипулативния родител обаче привързването и любящата връзка може да се използва за психологически контрол. В проучването на Ром, Мецгер и Алвис родителите, които оттеглят любовта си, избягват да гледат детето си, което ги е разочаровало, и спират да говорят с него, докато не бъдат умилостивени.

Едва ли някой родител мисли така: "Как бих могъл да използвам привързаността, която формирах с моето дете, когато беше бебе, за да го нападна и да го манипулирам да прави каквото искам." Вместо това родителят първоначално е изпробвал редица други методи, които поради различни причини просто не са вършили работа. Това го е карало да се чувства неадекватен, може да е изпитвал отчаяние и срам от това, че не се справя и му е останало гневния вариант: оттегляне на любовта.

Защо родителите манипулират? Със сигурност съществуват причини, подобни на изброената по-горе: чувство на отчаяние и срам. Едно проучване на родители идентифицира две когниции, които предсказват манипулативно поведение: чувствителност към нараняване и неодобрение на негативни емоции. Изглежда, че старата поговорка може да се отнася и за родителството: наранените хора нараняват. Изследванията показват, че емоционално малтретираните деца са по-склонни да се превърнат в емоционални насилници като родители.

Тази корелация не е предписание. Ето защо е добре да търсим решения, а не вина. Ако сте дете на емоционално манипулативен родител, може да ви бъде от полза да обработите това преживяване с доверен близък или терапевт.

*McCullough, C., Harding, H. G., Shaffer, A., Han, R. Z., & Bright, M. (2014). Intergenerational continuity of risky parenting: A person-oriented approach to assessing parenting behaviors. Journal of Family Violence, 29(4), 409-418. doi:10.1007/s10896-014-9593-6

**Romm, K. F., Metzger, A., & Alvis, L. M. (2019). Parental psychological control and adolescent problematic outcomes: A multidimensional approach. Journal of Child and Family Studies, doi:10.1007/s10826-019-01545-y

***Walling, B. R., Mills, R. S. L., & Freeman, W. S. (2007). Parenting cognitions associated with the use of psychological control. Journal of Child and Family Studies, 16(5), 642-659. doi:10.1007/s10826-006-9113-2