Ресурси за справяне с проблемите: що е то?

Хората са склонни да използват различни стратегии за справяне с проблемите. Тези конфронтационни стратегии са известни като ресурси за справяне и могат да бъдат съзнателни или неволни. Те ни помагат да посрещнем нуждите и конфликтите, които присъстват в живота ни.

Благодарение на опита ни и онова, което сме научили през годините, всеки от нас има различна способност да се справя с предизвикателствата и отделните ситуации. Имаме и различни стратегии, които използваме, за да преодолеем успешно препятствията, които тези предизвикателства пораждат.

Тези ресурси са важни, защото колкото по-богати и по-разнообразни са те, толкова по-способни ще бъдем, изправени пред трудностите и пречките по пътя ни.

"Емоциите са резултат от процес на когнитивна оценка на ситуацията, ресурсите за справяне и онова, което се случва, ако използваме тези ресурси за справяне." — Лазарус и Фолкман, 1986

Обяснението на Лазарус

Когато се появи набор от екологични (тези на средата) или ситуационни изисквания (например труден период на работа, който ще продължи седмици), лицето трябва да отговори по начин, който му позволява да се адаптира към ситуацията. С други думи, човек трябва да се адаптира към тези изисквания, като използва някои средства за справяне.

Положително или отрицателно използване на средствата за справяне

Когато сме изправени пред неочаквана ситуация, има два възможни изхода. Първият е — използваме механизми за справяне, които ни позволяват да преодолеем ситуацията. В този случай ние се адаптираме към обстоятелствата и следователно можем да използваме нормално нашите ресурси. Има обаче и втори сценарий — околната среда да ни натоварва с повече от онова, което можем да поемем.

Ресурсите за справяне ни позволяват да се адаптираме към различните ситуации в средата, която ни заобикаля.

При втория случай индивидът вижда, че има неравновесие между онова, което е необходимо за решаването на проблема, и уменията, способностите или талантите, с които разполага, за да се справи с него. Следователно, това може да създаде два различни вида реакции в даден човек.

От една страна, може да възникне физиологична реакция — тя включва повишен сърдечен ритъм, изпотяване, повишено кръвно налягане, учестен пулс. От друга страна, може да възникне емоционална реакция. Симптомите включват отрицателна валентност, наред със стрес, тревожност, гняв и депресия.

Двойна оценка

Представете си, че на даден работник му се казва, че трябва да пътува в чужбина поради причини, свързани с работата. Първо, според Лазарус, той ще направи първоначална оценка на ситуацията; ще анализира дали това събитие е положително или отрицателно; ще се опита да види какви ще бъдат последствията от него и как ще му се отразят.

По-късно той ще направи втора оценка. В тази оценка, вместо да се фокусира върху събитието, ще се фокусира върху човека (себе си). На този етап ще помислили за уменията или инструментите, от които се нуждае, за да се справи с тази ситуация или с новата реалност. Това означава, че ще се опита да събере всичките си ресурси и да се възползва от тях. В зависимост от тази последна оценка, лицето би (или не би) започнало да генерира стрес-реакция.

Стратегии за справяне

Традиционно има голям набор от стратегии, които вземат под внимание различни аспекти. Всички обаче отчитат начина, по който оценяваме събитието и емоциите, които то предизвиква у нас. Следователно, въз основа на тези характеристики, професионалистите обикновено разделят ресурсите за справяне в две групи:

Стратегии, фокусирани върху проблема

Този тип ресурси са предназначени да помогнат на лицето да се изправи пред ситуацията. Те са предназначени да дадат смисъл и да позволят на човека да разбере проблемите, пред които е изправен. Тези стратегии се основават на търсенето на решения за възстановяване от причинения когнитивен дисбаланс, и за разрешаване или промяна на проблема. Те се отнасят до конфронтацията и търсенето на социална подкрепа/решения.

Обикновено ги използваме, когато виждаме стресиращото събитие като контролируемо. Например, да кажем, че трябва да изпълним много задачи в един ден. Това създава безпокойство и стрес в нашия живот. Как се адаптираме към тази ситуация? Ако използваме този тип стратегия, в която се виждаме способни да го направим, ще можем да изпълним всички задачи.

Стратегии, фокусирани върху емоциите

За разлика от предишните стратегии за справяне, тези обикновено използваме, когато ситуацията е толкова стресираща, че я възприемаме като извън нашия контрол. Следователно, това, което търсим, вече не е фокусирано върху проблема, а върху емоциите, които това събитие предизвиква. Само след като поемем контрол върху емоциите си, можем най-накрая да се отпуснем. Тези стратегии са предназначени да възстановят емоционалното ни равновесие.

Те включват самоконтрол, дистанциране, положителна преоценка, самоинкриминиране и избягване. Що се отнася до този последен вид поведение, избягването се стреми временно да ни отклони от проблема. Използвайки този ресурс, индивидът се опитва да избегне проблемите си, извършвайки друг вид дейност — далеч от източника на стрес. Въпреки това, веднага щом приключи тази дейност, той отново ще трябва да се изправи пред тази ситуация.

Не е нужно да следвате тези стратегии за справяне по книга. Те са гъвкави, точно като нас. С подходящо консултиране и психологическа подкрепа ние можем да ги използваме, за да управляваме стреса успешно.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: monash.edu