Три причини понякога да ни е трудно да знаем какво наистина искаме

За да създадем пълноценен живот, е нужно да знаем какво е нещото, което ни изпълва. Но последното не е толкова просто, колкото изглежда. Когато става въпрос за кариера, взаимоотношения, здраве и други области на живота, психологическите процеси, предназначени да предпазват самочувствието ни, могат да попречат да погледнем по-дълбоко или да си признаем някои неприятни истини. Следват три начина, по които нашите искрени желания могат да бъдат замъглени.

1. Когато нещо се усеща непостижимо, можем да омаловажим значението му

"Когато има воля, има и начин", често казват хората, но понякога се случва обратното: Нужно е да вярваме, че нещо е възможно, преди да имаме волята да го направим.

Например често е трудно да поддържаме здравословни навици - да правим физически упражнения редовно, да се храним балансирано и да ограничим консумацията на алкохол. Вероятно повечето от нас биха искали да бъдат здрави, но изпитват съмнения относно способността си да достигнат тази цел, особено ако вече са опитвали без успех. Можем да се чувстваме по-добре просто да кажем, че не ни е грижа за тези неща, вместо да си позволим да желаем нещо, което се усеща непостижимо.

Изследванията показват, че вярата, че дадена цел е постижима за нас може да ни даде мотивацията да я постигнем. В едно проучване професионалисти от редица области попълват анкети няколко пъти на ден в продължение на пет седмици. Тези, които се съгласяват по-силно с твърдения като: "Успявам да работя ефективно по дългосрочни цели" също съобщават за по-висока автономна мотивация за проекти, свързани с работата, т.е. те чувстват по-скоро истинско желание да работят по тях.

Обратно, ако не се чувстваме уверени в нещо, може да повярваме, че сме по-малко заинтересовани от него, отколкото бихме били в противен случай. Тази тенденция може да играе роля и в романтичните отношения: Ако се съмняваме в способността си да накараме една връзка да работи, или да бъдем добър партньор, то е възможно да се самоубедим, че не ценим връзката толкова, колкото го правим в действителност.

2. След като се вземе решение, можем да рационализираме статуквото

Изследователите откриват изненадващ модел на поведение: Хората са склонни леко да увеличат подкрепата си за правителствените политики веднага след като промените, свързани с тях, влязат в сила, дори и да не ги подкрепят в началото. Тази промяна се случва толкова бързо, че няма как да се обясни просто чрез наблюдение на ефектите от политиката и коригиране на убежденията на човек. Вместо това, изглежда, че този факт е воден от психологически защитен механизъм, който ни помага да се чувстваме по-добре по отношение на нещата, независимо колко неприятни могат да бъдат те.

В наистина необратими ситуации тази защита може да бъде адаптивна – тя ни позволява да погледнем от добрата страна на ситуацията, но понякога се примиряваме с настоящата си реалност, когато това всъщност не е необходимо, и това може да попречи на мотивацията ни да подобрим нещата. Можем да толерираме несправедливите социални условия, като ги разглеждаме като неизбежни или заслужени, да се задоволяваме с работа, която не ни носи удовлетворение, или с токсична връзка, защото сме се убедили, че не е чак толкова зле.

3. Когато свободата ни е ограничена, може да искаме нещо, което е забранено, но само защото е забранено

Въпреки тенденцията ни да рационализираме обстоятелствата, които усещаме извън нашия контрол, чувството, че свободата ни е ограничена понякога може да предизвика противоположната реакция. Според теорията на реактивното съпротивление (reactance theory) можем да желаем нещо повече, когато е забранено. Но ако го получим, то може да загуби блясъка си и да открием, че може би не сме го искали, поне не заради самото нещо. И въпреки че когато говорим за несправедливи ограничения, тази тенденция може да бъде от полза, то ако се борим срещу правилата, само заради самата битка, можем да изгубим от поглед по-големите си цели.

Например тийнейджър може да изпитва романтичен интерес, забранен от родителите, независимо дали действително харесва отсрещния. Или брачен партньор може да се съпротивлява на исканията на другия, просто защото не обича да му се казва какво да прави, въпреки че когато двамата седнат и поговорят по въпроса, могат да установят, че искат едно и също нещо.

Източниците на пристрастия, описани в тази статия, могат да ни заслепяват или възпрепятстват да видим потенциала за нещо по-добро от статуквото, да ни попречат да оценим това, което имаме пред себе си. Проблемът е, че често не осъзнаваме влиянието им. За да придобиете по-голяма яснота, помислете как биха изглеждали вашите стремежи, ако тези фактори не участват в играта – ако имате пълна увереност и свободен избор. Да желаем нещо не е гаранция, че ще го постигнем, но да бъдем честни със себе си и другите може да отвори неочаквани хоризонти пред нас.

* Converse, B. A., Juarez, L., & Hennecke, M. (2019). Self-control and the reasons behind our goals. Journal of Personality and Social Psychology, 116(5), 860–883.

** Hammock, T., & Brehm, J. W. (1966). The attractiveness of choice alternatives when freedom to choose is eliminated by a social agent. Journal of Personality, 34, 546–554.

*** Laurin, K. (2018). Inaugurating rationalization: Three field studies find increased rationalization when anticipated realities become current. Psychological Science, 29(4), 483–495