Алкохолът като единствен източник на радост – защо попадаме в неговия капан и какво можем да направим

Страхували ли сте се някога, че няма да можете да се наслаждавате на живота си, ако спрете да пиете? Вероятно част от вас ще отговорят положително и това не е никак изненадващо. Човешкият мозък е програмиран така, че да превръща определена последователност от действия в навик, за да работи по-ефективно и да запази част от енергията си. Консумацията на алкохол създава илюзия, която ни кара да вярваме, че животът не би бил хубав, ако не пием. Тази илюзия е резултат от придобит навик, желание и ограничен фокус едновременно.

Повечето пациенти на терапевта Жанет Ху казват, че „нищо не изглежда толкова забавно, колкото пиенето на алкохол“. В своя живот тя също е имала период, когато е вярвала в това. Сега, години след като се е избавила от вредния навик, тя осъзнава, че всъщност животът предлага и други радости – много по-цветни от опиянението след няколко питиета.

>>> Как мозъчните процеси помагат да усвоите нов навик

Навикът: Запаметена последователност от повторяеми действия

Навиците са в основата на ежедневния ни живот. Всеки ден ние повтаряме едни и същи действия, понякога без дори да го осъзнаваме – от миенето на зъбите до изричането на думата „Благодаря“, когато ни отправят комплимент.

Навикът има три елемента: знак, рутина и награда. Знак е всеки стимул, който изпраща сигнал до мозъка да активира определена последователност от действия. Тази последователност от своя страна представлява рутината, която носи очакваното удовлетворение. Наградата е крайната цел. Тя подсказва на мозъка коя последователност от рутинни действия заслужава да бъде запомнена.
Когато се повторят много пъти, гореизброените три компонента се превръщат в навик, който се запечатва в мозъка. Действията, свързани с този навик, се автоматизират и той спира да участва активно в тяхното извършване.

Да вземем за пример миенето на зъби. Знакът, който ни подсказва, че трябва го направим, е дъхът ни сутрин. Рутината е самият процес по тяхното измиване, а наградата е свежестта в устата след това. На практика не полагаме съзнателни усилия. Ако мозъкът ни не можеше да запаметява и автоматизира подобни рутинни действия, щяхме да сме изтощени до краен предел от огромната ментална енергия, която трябва да вложим, за да изпълняваме основни, ежедневни функции.

Желанието – горивото, без което действията ни не могат да се превърнат в навик

След като се научим да свързваме знака с наградата в края на целия този процес, ние започваме да предвкусваме и очакваме желания положителен резултат. Осъществявайки тази връзка, ние затваряме кръга и вече можем да говорим за изграден навик.

Нека отново се върнем към примера с миенето на зъбите. Връзката между знака (неприятния дъх след събуждане) и желанието да освежим устата си е това, което ни кара да отидем в банята и да използваме четката за зъби. Желанието поддържа рутината. В зависимост от това дали наградата е много важна за нас, желанието може да ни донесе лек дискомфорт или силна фрустрация.

Изследване върху навиците, проведено от Масачузетския технологичен институт

През 90-те години на миналия век екип от Масачузетския технологичен институт успява да обучи маймуни да свързват определена цветна форма, които виждат на монитора на компютър, с получаването на награда – в случая сок от къпини. Когато животните следват точно рутината, получават сок. Те обичат сока от къпини и не след дълго мозъкът им започва да автоматизира техните действия, тоест да ги превръща в навик, което се доказва с повишената мозъчна активност, когато видят на екрана цветната форма. Маймуните вече са се научили да очакват сладката награда.

След като процесът се автоматизира изцяло, експертите решават да го променят – дават сока по-късно или го разреждат с вода. Животните не са щастливи и всеки път, когато очакваният резултат се забави или пристигне под различна форма, напрежението им се покачва. Насладата от очакването се превръща в болезнен копнеж.

Подобен процес протича в мозъка на човек, който обича да пие алкохол. За него например знакът, като елемент на навика, може да бъде настъпването на петъчната вечер. Той свързва знака с опиянението няколко часа по-късно. Когато мозъкът установи, че „времето за пиене“ е настъпило, желанието се събужда. Ако то не бъде удовлетворено, човекът изпитва силен копнеж, който впоследствие води до фрустрация.

Навикът като еволюционен механизъм за оцеляване

Масачузетските учени изтъкват еволюционна причина за възникването на този механизъм. Желанието и копнежът карат животните да правят всичко нужно за тяхното оцеляване, като например търсене на храна или чифтосване.

Как обаче се случва така, че този иначе полезен инструмент за адаптация и оцеляване, се превръща в капан за някои хора, които погрешно вярват, че алкохолът е единственото нещо, което си заслужава да очакват с нетърпение? Нека видим как навикът води до ограничаване на фокуса.

Слепи за възможните алтернативни източници на радост и наслада

Желанието може да ни направи неспособни да откриваме други източници на радост. По време на експеримента с маймуните например учените забелязват, че нищо не може да ги отклони от желанието им да получат така желания сок, въпреки че им предлагат други награди – почерпка, оставена в различна част от помещението, или пък игра навън. Животните остават хипнотизирани пред екрана и повтарят рутинните действия отново и отново. За тях сокът от къпини е единствената възможна награда, която ще ги направи щастливи и те се стремят да получат само него.

Маймуните, които обаче все още не са затвърдили навика, с наслада се възползват от предоставената алтернатива и не се стремят да получат сока от къпини.

Според учените вкорененият навик скрива от нас всички други възможности. В момента, в който мозъкът ни открие знак, че можем да получим възнаграждение, след като извършим определено действие, той влиза в режим „Фокусиране“. С други думи, „Имаш една цел, съсредоточи се и направи нужното, за да получиш наградата“. Желанието е толкова силно, че вниманието ни е насочено изцяло към преследваната цел. Заобикалящият ни свят избледнява.

Навикът на човека, който пие редовно алкохол

За голяма част от хората, които обичат да пият алкохол, пиенето всъщност е дълбоко вкоренен навик. Те са повтаряли едни и същи действия с цел постигане на наслада, стотици, а понякога хиляди пъти. Също като маймуната, която не мисли за нищо друго освен за сока от къпини, човек не може да види другите радости от живота.

Стратегията „Фокусирай се върху това, което знаеш, че работи“ ни помага да оцеляваме и да съхраним част от енергията си. Тя обаче стеснява кръгозора и не ни позволява да виждаме света около нас и да направим различен избор.

>>> Как да помогнете, когато ваш приятел има проблеми с алкохола

Разбиване на илюзията и преоткриване на радостта от живота

Истината е, че можем да намерим много източници на наслада около нас. Маймуните могат да изпитат радост не само от сока от къпини, но и от узрелия банан, от слънцето и тревата или от ленивото полюшване на клона. По сходен начин човек може да получи наслада не само от алкохола.

Не бива да позволяваме на мозъка да ни заблуди, че единствено алкохолът може да ни направи щастливи. Въпреки че желанието понякога е много силно, ние сме способни да го преборим. Колкото повече време минава, толкова по-слабо ще е то, докато накрая просто ще изчезне. Не след дълго ще започнем да забелязваме и красотата, която ни заобикаля. Нужно е само да се въоръжим с търпение и ще видим света в целия му блясък.