Безусловно положително отношение — какво е и защо ни е необходимо

Безусловно положително отношение е термин, приписван на Карл Роджърс, създател на "клиент-центрираната терапия" и един от основателите на хуманистичната терапия, наред с Ейбрахам Маслоу.

Безусловното положително отношение се отнася до приемането и отдаването на подкрепа на друг човек точно какъвто е, без да го оценяваме или осъждаме. За да разберете концепцията, може да си представите аналог с връзката майка-дете.

Ако сте имали здраво детство, при добро родителство, родителят или настойникът ви е обичал и приемал, независимо от начина, по който сте се държали, или какво сте правили. При прекрачването на някакви граници това е помогнало на психиката ви да преодолее грешката, но да не потъне в проблема, създаден от нея. Ако като тийнейджър сте демонстрирали напълно различно мнение от родителите си, и това е било прието нормално, ако сте пробвали нови неща, за да откриете себе си, то за това може да е помогнало точно гореописаното напълно приемащо поведение от близките.

Ако детството ви не е съдържало безусловно положително отношение, демонстрирано е показно неодобрение при действия, несъвпадащи с изискванията на родителите или несъгласие с тях, то отхвърлените нужди са ви убедили, че емоциите ви са „лоши“ и трябва да ги криете, за да сте по-приятни и приети. Това е условно положително отношение.

Какво не значи безусловното положително отношение?

• Не значи, че трябва да харесвате хората, към които го проявявате.
• Не значи, че трябва да правите нещо приятно за тях или да насърчавате нередните им действия.
• Не значи, че задължително трябва да правите услуги и комплименти.
• Не значи, че трябва да ги подкрепяте, когато не постъпват правилно.

Безусловното положително отношение е само приемане на това, което казват и правят. Вие просто ще виждате човека, а не поведението. Докато много хора предлагат на децата си безусловна любов, защото им идва отвътре, малцина предлагат положително отношение, изискващо умствени усилия и ангажираност.

Силата на безусловното положително отношение като част от терапията

Според Карл Роджърс това е начинът за създаване на среда, която позволява здравословно развитие до най-висока степен. Ето как среда, в която е въведено подобно отношение, благоприятства клиента:

• Когато терапевтът не поставя оценка, клиентът чувства по-малко страх и може спокойно да сподели своите мисли, чувства и действия.
• Терапевтът приема клиента и така насърчава и самия него да се приеме - без осъждане и критика.
• Терапевтът разширява пространството на клиента за себеанализ и въпроси с трудни отговори.
• Като използва това пространство, клиентът може да започне да култивира ползотворно вътрешните си ресурси.
• Когато терапевтът вижда отвъд поведението на клиента, това му дава шанс са осъзнае, че е нещо повече от поведението си.

>>> Защо терапевтите използват безусловно положително отношение

Погледнато в дълбочина, сърцето на отношението се крепи на надеждата. Терапевтът заличава собствените си отклонения, показва оптимизъм, че клиентът може да създаде положителна промяна в себе си и подсъзнателно дава уверение, че хората са повече от това, което са направили.

Безусловно положително отношение в ежедневието

Придържането към безусловно положително отношение може да обогати и омиротвори отношенията с близките, приятелите и колегите ви.

Ето как:

Хората имат вътрешни ресурси

Колко често предполагате, че отсрещният няма други умения или знания, за да разбере случващото се? Започнете да забелязвате колко често давате съвети, мислейки, че „сте полезни“.

Прекъсване на преценка и осъждане

Започнете да виждате лупата, през която гледате към другите. Лазер, сканиращ за недостатъците на околните, ли сте вие? Какво би се случило, ако за само един ден решите, че всички са съвършени по свой си начин, въпреки че не можете да разберете избора им.

Слушайте истински

Забележете какво се случва в главата ви, когато сте съсредоточени в думите на някого. Опитвате се да разберете това, което не е наред, нали? Спомняте си сходен опит и информирате събеседника… не, не го информирате - съветвате го? А какво ще се случи с взаимодействието ви, ако сте изчистили мислите си и сте се съсредоточили единствено върху това, което говорят?

Позволете на другите да са различни

Забелязвате ли колко често използвате думите „неправилно“ и „грешно"? Ами ако не е грешно, а просто различно? Какво ще се случи, ако престанете да виждате другите по отношение на правилно и грешно (на вашето лично правилно и грешно)?

Позволете си да сте различни

Не е нужно винаги да се съгласявате с това, което правят или казват другите. Не е нужно постоянно да следвате общия пример. Запитайте се: "Правя ли това, което желая, или просто действам както е по-лесно, вместо да съм различен? Какво бих предпочел да правя, кажа, мисля вместо това?".

Проявете самосъстрадание

Какво би станало, ако приемахте себе си така, както приемате най-близкия си приятел? Ако се научите да приемате личността си, това ще е най-бързият път да приемате околните.

Възможно ли е реалистичното практикуване на безусловното положително отношение към всички

Ценен въпрос, който е задаван от много професионалисти — трябва ли да се опитваме да покажем безусловното положително отношение на всеки, който срещаме? А дали колегите и познатите ни заслужават такова? Няма ли да изглеждаме слаби в очите на околните по този начин? Трябва ли да запазим подобно поведение и отношение само за близките си?

Може би най-добрият начин да се подходи към тези въпроси е да започнем да експериментираме с перспективата за промяна към безусловното положително отношение във всекидневието. Вижте какво влияние има върху отношенията ви с околните и настроението ви и решете сами.