Начало Психология Позитивна психология Терапевтични занимания и креативност Защо терапевтите използват безусловно положително отношение

Защо терапевтите използват безусловно положително отношение

Защо терапевтите използват безусловно положително отношение - изображение

Безусловното положително отношение е термин, използван от хуманистичния психолог Карл Роджърс, с който се описва техника, използвана в неговата недирективна, насочена към клиента терапия.

Как работи безусловното положително отношение? Според Роджърс то предполага пълна подкрепа и приемане на човека. Терапевтът приема и подкрепя клиента, независимо от това, което той казва или прави, без да поставя условия за това приемане.

Това означава, че терапевтът поддържа клиента, независимо дали изразява "добро" поведение и емоции, или "лоши" такива.

Близък поглед върху безусловно положително отношение

"Това означава да се грижиш за клиента, но не по властен начин или по начин, който  задоволява просто нуждите на терапевта", обяснява Роджърс в статия от 1957 г., публикувана в Journal of Consulting Psychology. "Това означава да се грижиш за клиента като за отделен човек, разрешавайки му да притежава своите собствени чувства и преживявания".

Роджърс вярва, че е от съществено значение терапевтите да показват безусловно положително отношение към своите клиенти. Той твърди, че лицата, които не получават такъв тип приемане от хората в живота си, в крайна сметка могат да развият негативни вярвания за себе си.

"Хората също подхранват нашия растеж, като ни приемат, предлагайки това, което Роджърс нарича безусловно положително отношение", обяснява Дейвид Г.

Майърс в книгата си Psychology: Eighth Edition in Modules, казва: "Това е отношението на благодат, отношението, с което ни ценят дори да познават нашите проблеми. Това е дълбоко облекчение да се откажем от нашите претенции, да изповядваме най-лошите си чувства и да открием, че все още сме приети. В един добър брак, сплотено семейство, или близко приятелство, ние сме свободни да бъдем спонтанни, без да се страхуваме от загубата на уважението на другите."

Безусловното позитивно отношение и лична значимост

Роджърс вярва, че хората имат нужда както от самочувствие, така и от положително отношение от другите хора. Начинът, по който те мислят за себе си и оценяват себе си, играе важна роля в благосъстоянието.

Хората с по-силно чувство на лична значимост са по-уверени и мотивирани да преследват своите цели и да работят за самоусъвършенстване, защото вярват, че са способни да постигнат своите цели.

През ранните години децата научават, че са обичани и приети от родители си и други членове на семейството. Това допринася за чувството на доверие и самоуважение. Безусловното положително отношение от страна на обгрижващите възрастни през първите години от живота може да допринесе за чувството за лична значимост по-късно в живота. 

С възрастта отношението на другите играе по-голяма роля при оформяне чувството за собствена значимост на човека.

Роджърс вярва, че когато хората получават условно положително отношение, при което одобрението зависи единствено от действията им, то може да възникне несъответствие между тяхното "аз съм" и "аз трябва да бъда". То се случва, когато визията на човек за идеалното му аз не е в съгласие с това, което преживява в реалния живот.

Той свярва също, че осигурявайки безусловно положително отношение на своите клиенти, терапевтите могат да помогнат на клиентите да постигнат съответствие и по-добро психическо благополучие.

Съответстващия индивид има значително припокриване между собствения образ за себе си и идеята за идеалното аз.

Несъответстващият няма припокриване на собствения образ с идеалното аз.

Привлагане на безусловно положително отношение в практиката

Наистина ли е възможно терапевтите да предлагат безусловно положително отношение на всеки клиент? Мнозина твърдят, че отговорът е "не". Въпреки това, както отбелязват Джон и Рита Сомърс-Фланаган, е възможно терапевтите да се опитат да почувстват такова отношение към своите клиенти.

Отбелязват още, че такова приемане не представлява допускане или одобрение на всяко поведение. Натали Роджърс, дъщеря на Карл Роджърс, по-късно обяснява, че баща й вярва, че докато всички мисли и чувства са допустими, то не всички поведения са приемливи.

Безусловното положително отношение е основно в терапията, ориентирана към клиента, но то невинаги е лесно да се приложи на практика. Представете си ситуация, в която терапевтът работи с извършител на сексуално престъпление. В своята книга "Теории за консултирането и психотерапията в контекст и практика" Джон и Рита Сомърс-Фланаган предлагат някои съвети на практикуващите, които срещат подобни ситуации. Вместо фокусиране върху самото поведение, авторите препоръчват да се търси положително отношение към страданията и страховете, които подобни поведения биха могли да репрезентират.

"Роджърс твърдо вярва, че всеки човек е роден с потенциал да се развива по положителен, любящ начин", твърдят те. "Когато правите терапия, насочена към човек, вие се превръщате в неговия следващ шанс, може би последният му шанс да бъде приветстван, разбран и приет. Вашето приемане може да създаде условията, необходими за промяна".

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: lhe.io

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноСнимкиЛайфстайлФизиологияИсторияНовиниСпециалистиЗаведенияСоциални грижиЛеченияИнтервюта