Защо терапевтите използват безусловно положително отношение

Безусловното положително отношение е термин, използван от хуманистичния психолог Карл Роджърс, с който се описва техника от неговата недирективна, насочена към клиента терапия.

Това означава, че терапевтът поддържа клиента, независимо дали изразява "добро" поведение и емоции, или "лоши" такива.

В какво се изразява безусловното положително отношение

"Безусловното положително отношение означава да се грижиш за клиента, но не по властен начин или по такъв, който задоволява просто нуждите на терапевта", обяснява Роджърс в статия от 1957 г., публикувана в “Journal of Consulting Psychology”. "Това означава да се грижиш за клиента като за отделен човек, разрешавайки му да притежава своите собствени чувства и преживявания".

Роджърс вярва, че е от съществено значение терапевтите да показват безусловно положително отношение към своите клиенти. Той твърди, че лицата, които не получават такъв тип приемане от хората в живота си, в крайна сметка могат да развият негативни вярвания за себе си.

"Хората подхранват нашия растеж, като ни приемат, предлагайки това, което Роджърс нарича безусловно положително отношение", обяснява Дейвид Г. Майърс. В книгата си “Psychology: Eighth Edition in Modules” той казва: "Това е отношение на благодат, отношението, което показва, че ни ценят дори когато са наясно с проблемите и недостатъците ни. Това е отношение, което ни дава смелостта да изповядваме най-лошите си чувства и да открием, че все още сме приети. В един добър брак, сплотено семейство или близко приятелство, ние сме свободни да бъдем спонтанни, без да се страхуваме от загубата на уважението на другите."

Безусловното позитивно отношение и лична значимост

Роджърс вярва, че хората имат нужда както от самочувствие, така и от положително отношение от другите хора. Начинът, по който те мислят за себе си и оценяват себе си, играе важна роля в благосъстоянието.

Хората с по-силно чувство на лична значимост са по-уверени и мотивирани да преследват своите цели и да работят за самоусъвършенстване, защото вярват, че са способни да постигнат своите цели.

През ранните години децата научават, че са обичани и приети от родители си и други членове на семейството. Това допринася за чувството на доверие и самоуважение. Безусловното положително отношение от страна на обгрижващите възрастни през първите години от живота може да допринесе за чувството за лична значимост по-късно в живота.

С възрастта отношението на другите играе все по-голяма роля при оформяне чувството за собствена значимост на човека.

Роджърс вярва, че когато хората получават условно положително отношение, при което одобрението зависи единствено от действията им, то може да възникне несъответствие между тяхното "аз съм" и "аз трябва да бъда". То се случва, когато визията на човек за идеалното му Аз не е в съгласие с това, което преживява в реалния живот.

Той вярва също, че осигурявайки безусловно положително отношение на своите клиенти, терапевтите могат да помогнат на клиентите да постигнат съответствие и по-добро психическо благополучие.

Прилагане на безусловно положително отношение в практиката

Наистина ли е възможно терапевтите да предлагат безусловно положително отношение на всеки клиент? Всъщност много от тях считат, че то не е приложимо във всеки случай и във всяка ситуация. Въпреки това Джон и Рита Сомърс-Фланаган (автори на книгата "Теории за консултирането и психотерапията в контекст и практика") вярват, че това е възможно, отбелязвайки още, че приемането не представлява задължително допускане или одобрение на всяко поведение.

Натали Роджърс, дъщеря на Карл Роджърс, отбелязва, че според баща й всички мисли и чувства са допустими, но не всички поведения са приемливи. Безусловното положително отношение е основно в терапията, ориентирана към клиента, но то невинаги е лесно да се приложи на практика. Представете си ситуация, в която терапевтът работи с извършител на сексуално престъпление. В книгата си Джон и Рита Сомърс-Фланаган предлагат някои съвети на практикуващите, които срещат подобни ситуации. Вместо фокусиране върху самото поведение, авторите препоръчват да се търси положително отношение към страданията и страховете, които подобни поведения биха могли да репрезентират.

"Роджърс твърдо вярва, че всеки човек е роден с потенциал да се развива по положителен, любящ начин", твърдят още те. "Когато провеждате терапия, насочена към човек, вие се превръщате в неговия следващ шанс, може би последният му шанс да бъде приветстван, разбран и приет. Вашето приемане може да създаде условията, необходими за промяна".