Грабнете любовта, която желаете: Разрушете старите модели, за да установите по-добри отношения

"Два въпроса, които много често чувам през 30-те ми години работа с клиенти", - споделя клиничният психолог Лиса Файърстоун - "са: "Защо опитите ми да създам добри взаимоотношения все се провалят?" и "Дали моите стандарти не са твърде високи? Никой, с когото аз искам да бъда, не ме желае.""

Истината е, че всички имаме различни вътрешни борби, които ни възпрепятстват, когато става въпрос за намиране и поддържане на любовната връзка, която твърдим, че желаем.

Разбирането и промяната на нездравословните навици във взаимоотношенията включва това да проучим миналото си. Първото нещо, което можем да направим, е да изследваме нашата история на привързаност. Привързаностите, които изграждаме в ранния си период на развитие, служат като модел за това как очакваме да бъдем третирани в настоящето. Ранните ни модели на привързаност помагат да установим как се чувстваме днес със себе си, както и как мислим, че трябва да се държим, за да получим онова, което желаем, и от което се нуждаем, в живота и в отношенията си.

Например родител, непостоянен в своята достъпност или емоционално гладен, може да изгради у нас тревожно привързване. Това би ни накарало да чувстваме безпокойство — сякаш трябва да се стараем по-усилено, за да бъдем забелязани, да привлечем вниманието на отсрещния, за да почувстваме сигурност и да бъдем успокоени. В резултат на това, да развием несигурност по отношение на нашия романтичен партньор, - да вярваме, че трябва да се стараем повече за вниманието му; да чувстваме съмнения, че ни обича, непрестанно очаквайки да ни разочарова или отхвърли.

От друга страна, ако имаме родител, който е емоционално пренебрежителен или недостъпен, това може да формира у нас привързаност от отбягващ тип. При наличието на такава привързаност ние се дистанцираме от нуждите си, защото е твърде болезнено, фрустриращо и срамно да ги чувстваме. С възрастта това може да прерасне в псевдо-независимост, недоверие или отхвърляне на другите. Можем да станем предпазливи, относно близостта, и да развием нетолерантност към нуждите на другите. С романтичния партньор това може да значи емоционална дистанция и чувство на дискомфорт от изискванията му към нас.

Начинът, по който сме третирани като деца, е изградил у нас защити, които са били адаптивни към ранното ни обкръжение, но служат като бариери в отношенията ни като възрастни. Разбирането на нашите адаптивни защити и модел на привързаност може да ни даде ценна информация за багажа, с който влизаме във взаимоотношенията си. Как тези преживявания засягат избора ни на партньор или начина, по който го виждаме? Как повлияват начина, по който се държим във връзките си? Затворени ли сме в стар, негативен цикъл, който ни оставя в състояние, което ни е емоционално познато?

"В изследователската и клинична ни работа, баща ми (психологът Робърт Файърстоун) и аз открихме в, че хората са склонни да пресъздават миналото си в настоящето. Ние често правим това, избирайки, изкривявайки или провокирайки нашите партньори по такъв начин, че да се вместят в старата динамика и да потвърдим отрицателните чувства, които сме имали за самите себе си." - споделя още Файърстоун

Избор на партньор

Първичното привличане може да е коварно, защото понякога онова, което приковава вниманието ни в другия, в крайна сметка се оказва същото онова нещо, което ни наранява. Можем да сме заинтригувани от някого, който е "загадъчен" и "сдържан", или "излъчва сила" и "запълва стаята с присъствието си", но в крайна сметка да открием, че същите тези черти са фрустриращи, когато човекът се окаже студен и дистанциран, или натрапчив и контролиращ. Без да го осъзнаваме, често избираме хора, които играят другата роля в болезнената динамика от нашето минало, като по този начин повтаряме модели и препотвърждаваме убежденията си за взаимоотношенията.

Изкривяване

Дори когато избираме партньор с качества, които обичаме и уважаваме, може да се окаже, че изопачаваме образа му, за да се вмести във вече съществуващите ни модели за взаимоотношенията. Например можем да възприемаме естествения му интерес или привличане към нас като държание на "прекалено нуждаещ се". Можем да объркаме ентусиазма му да поддържа други приятелства или дейности като признак на отхвърляне или безразличие. Можем да интерпретираме тона му погрешно или да анализираме поведението му по такъв начин, че да се вмести в старите очаквания и идеи, които имаме за себе си и взаимоотношенията. По този начин ние вече не виждаме човека такъв, какъвто е, а го гледаме през дефектна леща, базирана на нашата собствена история.

Провокация

В отношенията си рядко осъзнаваме поведението, с което самите се ангажираме, провокирайки партньора да проиграва модели от миналото ни. Ако сме израснали с чувството, че сме вечно отхвърляни, можем да проявяваме несигурност или агресивност, които да отчуждават партньора ни. Ако се чувстваме уязвени, можем да отблъскваме партньора си, оставяйки го с впечатлението, че трябва да е по-активен и да ни преследва. Можем дори да принуждаваме партньора си да казва неща, които репрезентират критики, насочени към нас в ранните години от детството ни. Например, ако сме били третирани като неспособни, можем да развием "критичен вътрешен глас", който ни казва, че сме глупави или безполезни. Ето защо в по-късните взаимоотношения можем да започнем да проявяваме небрежност или безотговорност по начини, които провокират партньора ни да казва и усеща неща, които потвърждават цялостното ни отрицателно чувство за нашата идентичност.

"Чрез дългогодишната ми работа с двойки и клиенти, ангажирани с тези поведения, установих методи, които да помогнат в промяната на моделите на привързаност и адаптивните защити, които са били механизми на оцеляване в детството, но към днешна дата са просто бариери пред получаването на любовта, която клиентите твърдят, че желаят.

Когато са способни да идентифицират своите модели на привързаност и да работят по неразрешените проблеми от миналото си, те вече могат да започнат да изграждат сигурни привързаности. Разбирайки начините, по които избират, изкривяват и провокират партньорите си да пресъздават климата от своето минало, те могат да започнат да разрушават тези модели, като изоставят своята роля в динамиката и развият начини на общуване, които да отразяват това, кои искат да бъдат днес в своите отношения. Когато хората оспорят своите съществуващи идеи и модели за взаимоотношенията, те могат да изградят по-добри връзки и повече вътрешна увереност" - обобщава Файърстоун.