Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Вземете любовта, която желаете: Разрушете моделите, за да установите по-добри отношения

Вземете любовта, която желаете: Разрушете моделите, за да установите по-добри отношения

Вземете любовта, която желаете: Разрушете моделите, за да установите по-добри отношения - изображение

"Два въпроса, които много често чувам през 30-те ми години работа с клиенти", споделя клиничният психолог Лиса Файърстоун, "са: "Защо моите опити да създам добри взаимоотношения продължават да се провалят?" и "Дали моите стандарти не са твърде високи? Никой, с който аз искам да бъда, не ме желае."" Истината е, че всички имаме различни вътрешни борби, които ни възпрепятстват, когато става въпрос за намиране и поддържане на любовната връзка, която твърдим, че желаем.

Има някои модели, които внасяме в отношенията си, основаващи се на миналото ни, които често ни водят до един и същи развой. Добрата новина е, че ако можем да бъдем отворени, да проявим любопитство и сме склонни да проучим тези модели и откъде идват те, можем да придобием голяма власт над романтичния си живот и да се наслаждаваме на по-близки, по-здравословни и по-пълноценни отношения.

Разбирането и промяната на нездравословните навици в отношенията включва това да проучим миналото си. Първото нещо, което можем да направим, е да изследваме нашата история на привързаност. Привързаностите, които изграждаме в началото на нашия живот, служат като модели за това как очакваме да бъдем третирани. Нашите ранни модели на привързаност помагат да установим как се чувстваме със себе си, както и как мислим, че трябва да се държим, за да получим онова, което желаем, и от което се нуждаем, в живота и в отношенията си.

Например, родител, непостоянен в своята достъпност или емоционално гладен, може да изгради у нас тревожно привързване. Това би ни накарало да чувстваме безпокойство — сякаш трябва да се стараем по-усилено, за да бъдем забелязани, да привлечем вниманието му, за да почувстваме сигурност, да бъдем видени или успокоени. В резултат на това, може да развием несигурност в нашите романтични партньори, да вярваме, че трябва да се стараем, да бъдем заети с мисли и да чувстваме съмнения в това, че ни обичат, често очаквайки разочарование или отхвърляне.

От друга страна, ако имаме родител, който е емоционално пренебрежителен или недостъпен, това може да формира у нас привързаност от отбягващ тип, при наличието, на която да се дистанцираме от нуждите си, защото е твърде болезнено, разочароващо и срамно да ги чувстваме. С възрастта това може да прерасне в псевдо-независимост, недоверие или отхвърляне на другите. Можем да станем предпазливи, относно близостта, и да развием нетолерантност към нуждите на другите. С романтичните партньори това може да значи емоционална дистанция и чувство на дискомфорт от исканията им към нас.

Начините, по които сме третирани като деца, са ни накарали да изградим някои защити, които са били адаптивни към ранното ни обкръжение, но служат като бариери в отношенията ни като възрастни. Разбирането на нашите адаптации и модел на привързаност може да ни даде ценна информация за това, което внасяме във взаимоотношенията си. Как тези преживявания засягат избора ми на партньор или начина, по който го виждам? Как повлияват начина, по който се държа във връзките си? Продължавам ли да използвам стар, негативен цикъл, който ме оставя в състояние, което ми е емоционално познато?

"В изследователската и клинична ни работа, баща ми, психологът Робърт Фаърстоун, и аз открихме в изследванията си, че хората са склонни да пресъздават миналото си в настоящето. Ние често постигаме това, избирайки, изкривявайки или провокирайки нашите партньори така, че да се вместят в старата динамика и да потвърдим отрицателните чувства, които сме имали за самите себе си." - споделя още Файърстоун

Избор. Първоначалното ни увлечение може да е коварно, защото понякога онова, което приковава вниманието ни в другия, в крайна сметка се оказва същото онова нещо, което ни наранява. Можем да сме заинтригувани от някой, който е "загадъчен" и "сдържан", или някой, който "излъчва сила" и "запълва стаята с присъствието си". И крайна сметка да открием, че същите тези черти са разочароващи, когато човекът се окаже студен и дистанциран, или натрапчив и контролиращ. Без да го осъзнаваме, често избираме хора, които играят другата роля в болезнената динамика от нашето минало, като по този начин повтаряме модели и потвърждаваме убежденията си за отношенията.

Изкривяване. Дори когато избираме партньор с качества, които обичаме и уважаваме, може да се окаже, че го изопачаваме, за да се вмести в съществуващите ни модели за взаимоотношенията. Например, можем да възприемем естествения му интерес или привличане към нас като държание на "прекалено нуждаещ се". Можем да объркаме ентусиазма му към други приятелства или дейности като признаци на отхвърляне или безразличие. Можем да интерпретираме тона му погрешно или да анализираме поведението му така, че да се вмести в старите очаквания и идеи, които имаме за себе си и взаимоотношенията. По този начин ние вече не виждаме човека такъв, какъвто е, а го гледаме през дефектна леща, основана на нашата собствена история.

Провокация. В отношенията си рядко осъзнаваме поведението, с което ние сами се ангажираме, провокирайки партньора да проиграва моделите от миналото ни. Ако сме израснали с чувството, че сме отхвърляни, можем да проявяваме несигурност или агресивност, които да отчуждават партньора ни. Ако се чувстваме уязвени, можем да отблъскваме партньора си, като по този начин да го оставяме с впечатлението, че трябва да е по-активен и да ни преследва. Можем дори да накараме партньора си да каже неща, които представляват критични мисли, насочени към нас в ранните години от детството ни. Например, ако сме били третирани като неспособни, можем да пораснем с "критичен вътрешен глас", който ни казва, че сме глупави или безполезни. В нашите взаимоотношения можем да започнем да проявяваме небрежност или безотговорност по начини, които провокират партньора ни да казва и усеща неща, които потвърждават цялостното отрицателно чувство за нашата идентичност.

"Чрез дългогодишната ми работа с двойки и клиенти, ангажирани с тези поведения, установих методи, които да им помогнат да променят моделите на привързаност и отбранителните адаптации, които са били механизми на оцеляване в детството, но сега служат като бариери пред това да получат любовта, която твърдят, че желаят.

Когато са способни да идентифицират своите модели на привързаност и да работят по неразрешените проблеми от миналото си, те вече могат да започнат да изграждат сигурни привързаности. Разбирайки начините, по които избират, изкривяват и провокират партньорите си да пресъздават климата от своето минало, те могат да започнат да разрушават тези модели, като изоставят своята част от динамиката и развият начини на общуване, които да отразяват това кои искат да бъдат в своите отношения. Когато хората оспорват своите съществуващи идеи и модели за взаимоотношенията, те могат да изградят по-добри връзки и повече вътрешна увереност" - обобщава Файърстоун.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: racelessgospel.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСнимкиЛюбопитноЛайфстайлЗдравни съветиПсихологияИнтервютаНаправления в медицинатаИсторияНовини