Вглъбяване в собствените мисли – четири причини и решения

Чувствате ли се обсебени и тревожни през цялото време? Трудно ли взимате дори малки решения? Самокритични ли сте? Чувствате ли се постоянно разсеяни?

Твърде много от нас живеят вглъбени в мислите си през цялото време. Фактът, че умът ни постоянно произвежда мисли, не е непременно проблем – това е неговата същност. Проблемът възниква, когато чувстваме, че нямаме контрол над мислите си. Двигателят тук е тревожността. Но докато за някои тревожността е физическо усещане – сърцебиене, нервен стомах – за много други става въпрос за развихрен ум. Подобно на соматичните симптоми, ефектите могат да се проявят под няколко форми. Ето най-често срещаните:

Постоянна тревожност

Това представлява генерализирана тревожност, при която човек постоянно си задава въпроса: „Какво, ако?“. Мозъкът винаги обмисля бъдещето, следи за най-малките знаци, приема най-лошите сценарии. Налице е свръхбдителност – умение за справяне от детството, което все още се използва от възрастните, независимо че вече не са деца.

Трудно взимане на решения

Тревожността заличава приоритетите и перспективите. Всяка ежедневна дилема се превръща в голямо решение – какво да обядваме има същата тежест като това дали да поемем определена работа или да имаме деца. Не е чудно, че постоянно се чувстваме претоварени. Понякога основният двигател е просто страхът да не направим грешка – поръчаната храна може да се окаже безвкусна и да ни накара да се държим ужасно с другите през останалата част от деня. Добрите решения изискват всички да са щастливи, което е сериозна задача.

Нездравословен перфекционизъм

Изискването всички да са щастливи и доволни кара тревожния мозък да се притича на помощ. Тъй като не желаем да се притесняваме от евентуални грешки или да разстройваме другите, трябва да работим повече, за да бъдем по-съвършени, по-внимателни и по-прецизни. Тук няма място за мърдане.

Постоянен контрол

Хората, вглъбени в собствените си мисли, знаят какво правят във вторник, тъй като винаги извършват едно и също нещо през този ден, така че да няма за какво да се притесняват. Ако близките им обаче по някакъв начин нарушат планове им, е нормално да ги накарат да направят това, което за тях има смисъл. Проблемът е, че се чувстват притиснати, тормозени или контролирани.

>>> Контролиращо поведение и по-лоши ли сме, отколкото мислим

Какво е решението?

Когато тревожността вземе превес, решението е процес от две стъпки: осъзнаване и освобождаване.

Успокоение и съсредоточаване върху настоящето

Време е отново да включите рационалния си мозък. За да направите това, забавете темпото и се съсредоточете върху настоящето: Има ли истински проблем или негативните мисли са взели връх? Ако съществува проблем, опитайте се с решителни действия да го коригирате. Ако няма проблем, просто забавете темпото. Съсредоточете се върху успокояването на мозъка си чрез упражнения, дълбоко дишане, медитация и разговори с приятели.

Взимане на решения

Ако не можете да определите кои решения са важни и кои не, трябва да се отдръпнете, за да можете да определите на спокойствие собствените си приоритети. Обядът не е в същата категория като работата и децата. Запитайте се просто дали наистина харесвате работата си. Искате ли да имате бебе?

Грешките са приемливи

Става дума за толериране на грешките. Трябва да подредите приоритетите си и да разберете, че грешките не са краят на света, независимо от факта, че смятате обратното. Ще го осъзнаете, когато го приложите. Поемете риска да бъдете по-малко съвършени, за да разберете, че никой, освен вас, не се интересува от това, че сте грешили.

Излизане от зоната на комфорт

Осъзнаването започва, когато разберете, че контролирате себе си и другите. Когато почувствате нужда да контролирате всичко в живота си, вместо да се фокусирате върху това да накарате другите да правят това, което вие желаете, се запитайте: За какво се тревожа? Ако има проблем, действайте независимо. И накрая, предизвикайте себе си да излезете извън зоната си на комфорт, като оставите нещата просто да се случват.