Дивергентно мислене: какво е то и как да го развием

от 23 апр 2019г., обновено на 14 май 2019г.

Дивергентното мислене или още латерално мислене се отнася до генерирането на множество творчески решения на един и същи проблем. Това е спонтанен, флуиден, нелинеен мисловен подход, основан на любопитство и свободомислие. Всъщност, то много често се среща при децата, тъй като радостта, въображението и новаторската перспектива правят разсъжденията им по-свободни.

Дивергентното мислене е важно в съвременния свят. В едно общество, привикнало да имитира сходни умения, настъпва момент, когато големите компании започват да ценят различните умения. Те търсят други находчиви измерения, които да придадат жизненост на техните проекти. Ето защо човек, способен да предлага иновация и креативност, може да бъде привлекателен кандидат. Въпреки това, нашите училища и университети все още отдават приоритет на един много сходен тип мислене в своята методология.

Още през 60-те години Гилфорд обособява и дефинира конвергентното и дивергентното мислене, подчертавайки колко важно е децата да бъдат обучавани във втория тип мислене, но образователните институции не обръщат особено внимание на идеята. Като цяло те отдават приоритет на един вид рефлексия (или по-скоро на липса на такава), където ученикът трябва да използва линейно мислене, правила и структурирани процеси, за да стигне до едно "правилно" решение.

"Креативността е интелигентност, която се забавлява." — Алберт Айнщайн

Макар че в много случаи тази стратегия е полезна и необходима, трябва да признаем, че реалният живот е сложен, динамичен и неясен. Ето защо е нереалистично да се мисли, че проблемите имат само едно решение. Това е една добра причина да се научим как да използваме истинско дивергентно мислене.

Много образователни центрове насърчават своите ученици да правят повече от търсенето на верния отговор — целта е да се задават нови въпроси.

Дивергентно мислене и психологически процеси

Преди да продължим, би било добре да изясним една идея. Не съществува вид мислене, който да е по-добър от другия. Конвергентното мислене (логическото използване на минал опит и знания за намиране на решение) е полезно и необходимо в много случаи. Въпреки това, истинският проблем е, че ние сме били "обучени" да мислим само по този начин, пренебрегвайки спонтанността, остроумието и завладяващата свобода.

В много от курсовете, насочени към обучението в дивергентно мислене, на учениците се задават въпроси като:

Ако имате тухла и писалка, какво бихте могли да направите с тях? А, ако имате четка за зъби и клечка за зъби?

В началото може да е трудно да ви дойде идея. Въпреки това, някои хора са способни да измислят няколко отговора и да генерират куп гениални идеи, защото са добри в това, което Едуард де Боно нарича "латерално мислене". За да разберем за какво иде реч, нека видим какви психологически процеси влизат в действие при този тип мислене.

Семантична мрежа или теорията за свързаността

Дивергентното мислене е способността да намираме връзки между идеи, концепции и процеси, които на пръв поглед нямат никаква пресечна точка. Психолозите, които са експерти по въпросите, свързани с креативността, твърдят, че хората имат различни асоциативни мисловни мрежи:

Хората със "стръмни" семантични мрежи се водят повече от логиката и линейното мислене.
Хората с "плоски" семантични мрежи често могат да свържат две неща, които нямат привиден смисъл помежду си, привнасяйки други мрежи - тогава се ражда гениална идея.

Дясно и ляво полукълбо на мозъка

Всички сме чували твърдението, че дясното полукълбо на мозъка отговаря за нашата творческа същност, а лявата за логическата част от нас. Следователно, според тази теория, хората с дивергентно или латерално мислене използват по-често дясното полукълбо. Е, нужно е да се внимава с този вид генерализации, защото всъщност това е много нюансиран процес.

Не можем да разглеждаме мозъка като обект с ясно разделени области. Всъщност, когато генерираме идея, независимо дали е гениална, консервативна, логична или силно креативна, ние използваме целия си мозък. Ключът е в това как свързваме една идея с друга. Най-изобретателните хора използват дървовидни мисловни процеси. С други думи, те правят връзки в двете страни на мозъка си, а не само в една от тях.

"Въображението е началото на творенето. Представяш си онова, което желаеш, правиш това, което си представяш, и накрая създаваш онова, което желаеш." — Джордж Бърнард Шоу

Как можем да се упражняваме в дивергентно мислене?

Както казахме, всички ние, независимо от възрастта, можем да практикуваме и подобряваме нашето дивергентно мислене. За да направим това, трябва да се съсредоточим по-специално върху четири области:

Владеене: способността да се произвеждат голям брой идеи.
Гъвкавост: способността да се създаде голямо разнообразие от идеи, основани на различни области на знанието.
Оригиналност: способност за създаване на иновативни идеи.
Развитие: способността да подобрим идеите си, да ги направим по-сложни.

Ето и четири начина за подобряване на областите по-горе:

Синектични упражнения

"Синектика" е термин, измислен от психолога Уилям Дж. Дж. Гордън. По принцип, това означава да бъдем в състояние да намираме връзки между понятия, обекти и идеи, които изглеждат несвързани. Това упражнение отнема много мисъл. Ние можем да го правим ежедневно, като сами избираме понятията. Например:

Какво мога да направя с кламер и лъжица?
Каква връзка може да съществува между река Лимпопо в Африка и езерото Байкал в Сибир?

Техниката на Скампер

Техниката на Скампер е друга креативна стратегия, разработена от Боб Еберле. Тя е много полезна за създаването на нещо иновативно и практикуването на дивергентно мислене. Например, да кажем, че трябва да измислим идея за работа. Веднъж, когато имате "идея", вие трябва да погледнете през поредица от "филтри".

Заменете един елемент от тази идея с друг (Какво можем да променим в начина, по който се забавляваме? А начина, по който работим?)
Сега комбинирайте всичко (Какво можем да сторим, за да направим работата по-забавна?)
Адаптирайте (Какво правят хората, за да намалят стреса на други работни места?)
Променете я (Как можем да работим, без да сме изложени на стрес?)
Вкарайте я и в други употреби (Какво е нещото в моята работа, което бих могъл да правя по по-забавен начин?)
Премахнете нещо (Какво ще стане, ако стигна до работа по-рано, за да се възползвам по-добре от деня си?)
Реформирайте я (Какво ще стане, ако се осмеля да…?)

Дивергентно мислене и настроение

Изследването на психолога Нина Либерман в интересната книга "Игривост: връзката й с въображението и креативността" има нещо много уместно да добавим към тази дискусия. Дивергентното мислене върви ръка за ръка с радостта, оптимизма и вътрешното усещане за благополучие. Добрите взаимоотношения, добрата почивка и свободата от натиск, тревожност и стрес са много добри условия за дивергентно мислене.

Когато ежедневието е натоварено, а ние сме под високо напрежение, пренебрегваме много от тези ценни измерения. Следователно можем да заключим, че този тип мислене се ражда и от определена нагласа към живота: свободна, весела, неконформистка, отворена към нови преживявания…

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: mcgill.ca