Високите нива на кортизол водят до когнитивни нарушения още в средната възраст

Ежедневният стрес оказва негативно влияние върху структурата на мозъка и неговата дейност сравнително ранно – още на възраст от 40 години. Поне това гласи ново проучване, проведено от екип учени (Echouffo-Tcheugui, Conner, Himali, Maillard, DeCarli, Beiser, Vasan & Seshadri) и публикувано през октомври 2018 г. в научното списание Neurology. Изследователите откриват, че участниците (чийто брой надминава 2,000 мъже и жени), които имат най-високите нива на хормона на стреса кортизол, имат по-ниски резултати на тестове, измерващи паметта, организационните умения, визуалните възприятия и концентрацията.

Връзката между високите нива на кортизол и ниското качество на представяне на участниците е значително по-ясно изразено при жените. Все още обаче не е сигурно дали представителите на нежния пол изпитват повече стрес от мъжете по време на кризата на средната възраст или има по-голяма вероятност тяхното безпокойство да бъде по-често отразено в кръвните им проби.

Кортизолът, разбира се, е необходим за нормалното функциониране на организма и сам по себе си не е вреден. Когато обаче стресът се натрупа, хората развиват вредни навици като тютюнопушене, прекомерна консумация на алкохол или нездравословно хранене. Кортизолът сам по себе си е върхът на айсберга, но продължава да бъде индикатор за проблемите в ежедневието и организма на човек.

Новото изследване, което разглежда и анализира факторите, предизвикващи напрежение в хората, е едно от най-мащабните провеждани досега. Заключенията на учените потвърждават силната връзка между кортизола, стреса на средната възраст и измененията на невронно равнище.

Въпреки че участниците в колосалното проучване са сравнително млади, те вече показват признаци за настъпили мозъчни промени, които са видни както на изследванията, извършени с ядрено-магнитен резонанс, така и на резултатите на тестовете.

Кортизолът е хормон, който се отключва както от физически, така и от психически стрес, така че е възможно някои от участниците да имат високи нива поради придружаващо хронично или сериозно заболяване като диабет. Също така е възможно нивата на кортизол да се покачат, тъй като техният мозък вече е започнал да преминава през значителни изменения. С други думи, повишените нива на хормона не са причината, а последица от промените на невронно равнище. Според професора по неврология Судха Сешадри обаче това е малко вероятно, тъй като мъжете и жените, взели участие в изследването, са сравнително млади.

По време на експеримента самите участници извършват редица задачи – рисуват форма, която им е била показана малко по-рано, или преразказват история, която е била представена на вниманието им преди 20 минути. Разликите в резултатите са едва доловими, като авторите на проучването споделят, че не са можели веднага да разпознаят кои участници ще имат високи или ниски нива на кортизол спрямо индивидуалното представяне на тестовете.

Осъзнаването на връзката между кортизола и когнитивните нарушения предоставя прекрасна възможност за полагане на усилия за намаляване на риска от невродегенеративното заболяване. Професорът по неврология Судха Сешадри съветва обаче да не се прибърза със заключенията относно хормона на стреса, тъй като все още не установено с абсолютна сигурност, че понижаването на нивата на кортизол спомага за ограничаването появата на болестта на Алцхаймер.

Добрата новина е, че нивата на хормона на стреса могат да бъдат редуцирани, като се практикува медитация, просоциално поведение, спорт и се набавя достатъчно количество сън. Никога не е прекалено късно за създаването на здравословни навици, които да намалят стреса и напрежението. Животът представлява еднопосочна улица, но мозъкът притежава способността да се възстановява.