Опасната връзка между унижението и насилието

Дали в детството, в училищния двор, на работното място, в семейното обкръжение или по време на брака повечето от нас са изпитвали на свой гръб болката от унижението. Мъката, срамът и гневът често съпътстват унижението, карайки ни да се чувстваме незначителни, пренебрегнати и нежелани. Начинът, по който реагираме на подобни ситуации, е от изключително значение за опасната връзка между унижението и насилието.

Според официалната дефиниция унижението представлява свеждането до по-долна позиция на даден индивид в неговите собствени очи или в очите на другите. С други думи,човекът е принуден да чувства засрамен или смутен. Вярно е, че може да изпитаме срам, защото сме се провалили в дадено начинание, дори когато неуспехът ни е само наше знание. Унижението обаче винаги изисква наличието на извършител.

Често могат да се установят редица извършители, без значение дали става въпрос за училищни побойници, расизъм или началници на работно място, които проявяват полова дискриминация. Колкото повече хора унижават даден човек, толкова повече се засилва чувството за позор и смущение.

Каква е връзката между насилието и унижението?

Според д-р Кларк Маккоули унижението представлява комбинация от гняв и срам. Именно поради наличието на тези негативни емоции жертвата смята за необходимо да излезе от унизителното положение, в което се намира, и да възстанови достойнството си чрез отмъщение. Факторът, който свързва унижението и насилието, е силното желание за възмездие.

Когато говорим за отмъщение

В своята книга "Отмъщение: Динамиките на опасния порив и неговото овладяване" ("Revenge, On the Dynamics of a Frightening Urge and its Taming") Бьом и Каплан правят предположението, че мислите за отплата за сравнително често срещани. Повечето от нас са имали в даден момент фантазии за възмездие. Всъщност тези мисли имат регулаторна функция - те ни помагат да си възвърнем нашето самочувствие и цялост.

"Надявам се неговото бизнес начинание да се провали, за да разбере какво е чувството да изпитваш срам пред другите служители."

"С удоволствие бих наблюдавала изражението на лицето й, ако някога реша да кажа на останалите, какво знам за нея."

"Защо той трябва да живее, когато той е причината да нямам за какво да живея?"

Хроничното унижение без значение от причината е като всяка друга продължителна емоционална травма. За някои резултатът е неумение да се саморегулират, да преодолеят реакцията си "бягай или се бий" спрямо случващото се или да погледнат отвъд безнадеждната си перспектива. Поради това умението за преценяване и разсъждаване е нарушено.

В такива случаи отмъщението може да изглежда като единствената опция, особено когато няма стабилна връзка с останалите, не е налична емоционална подкрепа, която да успокоява и да предефинира унижението, позитивните представи за аз-а са ограничени, а способността да се разпознае допълнителната загуба за собствената личност, когато жертвата се превърне в извършител, е нарушена.

Доказателства, подкрепящи тезата за връзката между насилието и унижението

Според едно изследване на Маккоули и Москаленко от 2014 г., публикувано в научното списание "Terrorism and Political Violence", четирите най-често срещани характеристики на убийците и училищните нападатели в САЩ включват някаква неправда, социално отделяне, наличието на психични разстройства, особено депресия, и опит с боравенето с огнестрелно оръжие извън армията.

В една своя статия ("Are Mass Murderers Insane, Usually Not, Researchers Say") Бен Кери съобщава до какви заключения е стигнал съдебния психиатър д-р Майкъл Стоун, който е анализирал данни на близо 350 масови убийци. Съдебният психиатър открива, че само един на петима души най-вероятно ще покаже психотични симптоми или заблуди. Останалите обикновено са недоволни и огорчени индивидите, който в крайна сметка стават агресивни след преживяно унижение.

Културните последици от извършването на отмъщение

В някои култури съществува очакването унижените хора да си отмъстят като начин за справяне със срама. Често неуспешното реализиране на възмездието само засилва чувството за позор, породено от потъпкването на достойнството. Според Джаксън Кац, автор на книгата "Macho Paradox: Why Some Men Hurt Women and How all Men Can Help", културата на честта (извършване на различни форми на насилие "в името на честта") изисква проявата на агресия в отговор на неуважение. Джаксън Кац поддържа тезата, че отмъщението е част от културата на мъжете в САЩ - своеобразна норма за поведение сред мъжкия пол. Според автора за някои мъже е нетърпимо да бъдат унижавани, като по този начин възмездието се превръща в приемлива норма за държание. Според Джаксън Кац наказателното насилие може да се наблюдава сред най-различни групи хора, без значение от расата или социалната класа, като единствената константа е фактът, че насилствените престъпления са извършени в повечето случаи от мъже.

Възможно ли е да се прекъсне опасната връзка между насилието и унижението?

Според д-р Гари Слъткин, основател на програмата "Излекувай насилието" ("Cure Violence"), прекъсването на връзката между насилието и унижението е възможно. Според д-р Гари Слъткин - епидемиолог, който е прекарал голяма част от живота си, борейки се срещу разпространението на заразни болести като туберкулоза и холера в Сомалия и СПИН епидемиите в повече от 25 страни в Африка - насилието трябва да бъде разглеждано като заразна болест, която следва същия модел на действие (излагане, податливост, мутация и предаване).

Д-р Слъткин смята, че преживяването или наблюдаването на насилие като част от културата води до възприемане на вредната практика. С други думи, вероятността да се последват насилствените норми за възмездие, които несъмнено довеждат до престъпления, се увеличава. В своята работа д-р Слъткин прилага същите методи и стратегии, свързани с контрола на болестите - откриване и прекъсване на конфликти, идентифицирането и лекуването на индивидите от рисковите групи, подменяне на социалните норми, изискващи отмъщение, с нова култура на прекратяване на враждата, подхранване на социална свързаност и възстановяване на достойнството по различен начин, а не чрез възмездие.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com