Начало Психология Социална психология За психологията Психология на насилието над животни — беззащитните са първите жертви на насилника - част 1

Психология на насилието над животни — беззащитните са първите жертви на насилника - част 1

Психология на насилието над животни — беззащитните са първите жертви на насилника - част 1 - изображение

Съществуват все повече доказателства, които говорят, че децата, извършващи актове на насилие върху животни, са във висок риск да продължат агресивните си и насилствени действия, докато накрая ги насочат срещу хора. Причините и последствията от подобна зависимост са разнообразни. Деца, които са започнали да извършват насилствени действия над животни, могат да добият социално приемливо поведение, ако се намеси напътстващ възрастен, но ако такова влияние липсва, те могат да попаднат в цикъл на живот, при който продължават да проявяват жестокост срещу онези, които са най-малко способни да се защитят (независимо дали са хора или животни).
"Прекратяването на злоупотребите с животни е важна стъпка към прекратяване на насилието." Това казва "Изследване на връзките между злоупотребата с животните и насилието върху хора", публикувано през 2011г.

Изследване на корените на добротата и жестокостта“, публикувано през 2005 г. проследява как през вековете се е признавало сходството в източниците на домашно насилие, злоупотреба с деца и жестокост към животните. Подобни идеи години наред не са били подкрепяни, защото не звучат особено добре. Водещ изследовател в областта на злоупотребата с животните и връзката й с човешкото насилие Франк Асионе твърди, че "насилието над животни е получило недостатъчно внимание – всъщност, понякога е изрично изключено — като едно от "червените знамена", или поведение, което трябва да се наблюдава, защото е в помощ при идентифицирането на младежи, изложени на риск от междуличностно насилие."

Изследванията на връзката между жестокостта към животните и насилието, извършено срещу други хора, нарастват през последните две десетилетия, като специалисти от широк кръг области признават, че злоупотребата с животните е достойна за перманентно внимание.

Едва в началото на 21 век изследователите започват да възприемат схващането, че злоупотребата с животни никога не се появява във вакуум и че това е индикатор за "проход" към други форми на насилие - междуличностни. Това се дължи на факта, че животните започват да се разглеждат като „потенциални жертви“ едва през 60-те години на миналия век. Съчетанието на това с определенията за злоупотреба и начинът, по който се записват и противоречията на изследователите (относно това, как хората третират животните) имат намеса в развитието. Според „Животни и домашно насилие“ от 2014 г. учените твърдят, че случаите на жестокост с животни трябва да се разглеждат като фактор, който да се включи в по-широка рамка на криминалното престъпление, защото може да са силен показател за семейно и домашно насилие.

Деца и животни: Изследване на корените на добротата и жестокостта“, издадена през 2005 г. твърди, че тревожния феномен на дезинформирането не се ограничава до академичните среди, но и широко разпространен в обществото, като това унищожава яснотата за опасностите от насилие сред хората, замаскирайки проблема.

Как трябва да действат хората, ако нужната информация, относно опасността и скритите аспекти на злоупотребата и насилието се ограничава само до академични списания?

Едната възможност е да се действа въз основа на човешката интуиция, но трябва да признаем, че така не се стига особено далеч. Ефектът на животните над човешкото здраве и благополучие е доказан, все пак те се използват като терапевтични „емпатични инжекции“ при много обременяващи състояния. Родителите, учителите и животните са най-ефективните елементи за правилна социализация на съзряващите детски мозъци. Животинките значително подпомагат емоционалното здраве на човека и са един от големите възпитатели на положителни качества в човешкото развитие.

"Връзката" между жестокостта на животните и междусистемното насилие

"За детето няма разлика между душата му и тази на животното", обявява университетско издание на изследване от далечната 1904 г. Едва през 20-ти век стартират изследвания, отнасящи се до взаимоотношенията на децата с животните, а идеята не получава подробен анализ до началото на двадесет и първи век. Изследователите започват да осъзнават, че жестокото отношение не е така просто, колкото първоначално се е смятало, а всъщност е сложен феномен, имащ значение за развитието на престъпността в обществото.

Уважаваните имена в научната история отдавна предполагат, че съществува връзка между начините, по които човешките същества третират други животни и отношението към себеподобни. Ганди, един от пионерите на ненасилственото гражданско неподчинение и е обобщил това изчерпателно: "Величието на една нация и нейният морален прогрес могат да бъдат съдени от начина, по който се третират животните“. Връзката между насилието над животни и хора става толкова очевидна, че някои специалисти в областта дори я назовават просто „връзката“. Уважавани философи, художници и антрополози предлагат, анализират и популяризират наличието й с надеждата обществото да разбере по-добре случващото се.

Нараняването на животни има разрушителен ефект върху онези, които го извършват

Още в края на края на 1600 г. Джон Лок предполага: "Нараняването на животни има разрушителен ефект върху онези, които го извършват". През 1751 г. британският социален коментатор и художникът Уилям Хогарт описва "съвместното насилие над животните и хората" в серия гравюри, озаглавени "Четирите етапа на жестокостта". Графиките разказват историята на героя Том Неро, който се развива от измъчването на кучета в детството и юношеството си, до извършване на изнасилване и убийство в зрялата си възраст. Сцените, представени от Хогарт, са забележително гротескни и се смята, че художникът вероятно е станал свидетел на подобни действия.

През 80-те години Анна Фройд изтъква: "Жестокостта може да бъде симптом на разстройство на характера". Според теоретиците децата и юношите, които съзнателно нараняват животни, развиват състоянието си от едно насилствено действие към друго, тъй като всяко действие на насилие десенсибилизира (намалява чувствителността) или активира прикрити разрушителни тенденции. След като компулсиите са освободени, се смята, че "шлюзовете, ограничаващи насилието",се остават отворени и то се отприщва при други хора, най-вече тези, които са най-близо (т.е. семейството).

"Където има насилие спрямо животните, има насилие и към хората"

Както обяснява Арнолд Арлюк през 2006 г., "за всяко изследване, което претендира да намери значителна връзка между жестокостта над животните и импулса на насилие, има друго изследване, което не намира връзка". Това е, до известна степен, свързано с ефикасността на методологията, използвана за проучване на връзката. Повечето изследвания в тази област са структурирани около самостоятелно отчитане и проучвания, оставяйки някои критици с впечатлението, че предишните смущения и насилствени преживявания ефективно омаловажават отговорите, които са получени. Една значителна защита е идеята, че ако връзката е валидна, обратното също трябва да е валидно. Тоест, добротата и състраданието към нечовекоподобните животни трябва да бъдат предварителен показател за състраданието към хората.

Триадата на Макдоналд и влиянието на културата

Хипотезата, че злоупотребата с животни, съчетана с влеченията към огнестрелно оръжие и нощното напикаване при деца и юноши води до по-нататъшно насилие, е известна като триадата на Макдоналд (или тирадата на социопатията). Въпреки че съществуват значителни критики за реалистичността на тази теория, са налични и силни културни и социални импулси, които я подкрепят. Безброй книги, телевизионни сериали и филми разказват за хора, които са извършвали насилие на животни и в последствие са продължили с увреждане на други хора. По голямата част от известните убийци по света, които са разкрити, имат прояви на жестокост към животните в ранна възраст, като може да се забележи, че историите им са свързани с триадата на Макдонълд.

Макар че нито забавленията с "играчка пистолет“, нито мокрите чаршафи непременно водят до насилие и жестокост, убеждението, че тези признаци действат като сигнали, остава в ума на много учени. Може би също толкова важни са реакциите на насилствени към животните събития. Това се подсказва от критиците на теорията за развиващото се насилие, изтъкващи, че има институционални мерки за третиране на животните, които са в разрез с „доброто отношение“ и те се считат за социално приемливи.

Как мислите вие, дали обществото ни е достатъчно съзряло, че да види опасността от еволюция в насилствените действия?

 

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: animal-lib.org.au
Снимки: animal-lib.org.au; upworthy.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиПсихологияНовиниЛюбопитноТестовеИсторияЛайфстайлЗдравни съветиАнкетиСнимкиИнтервютаБотаникаЛечения