Вреден ли е мултитаскингът за мозъка и производителността ни—част 2

от 15 май 2018г., обновено на 09 юли 2019г.

Мнозина смятат, че мултитаскингът (от англ. multi — много и task — задача) е чудесен начин да вършим много неща наведнъж. Но даже и да изглежда така, изследванията показват, че мозъкът ни не е толкова добър в работата по множество задачи, колкото ни се иска да мислим, че е. Всъщност, някои изследователи предполагат, че това може да намали производителността ни с до 40%.

Какво го прави убиец на производителността? Може да изглежда, че работим по няколко неща едновременно, но това, което действително правим е, че бързо пренасочваме вниманието и фокуса си от едно нещо на друго. Това ни възпрепятства да се справим с разсейването и може да предизвика мисловни блокажи, които да ни забавят.

Практически приложения на изследванията върху мултитаскинга

Майер твърди, че производителността може да бъде намалена с до 40% от мисловните блокажи, които се случват при постоянното превключване между задачи. Сега, когато разбираме потенциалното вредно въздействие на мултитаскинга, можем да приложим това знание, за да увеличим производителността и ефективността си.

Разбира се, ситуацията играе важна роля. Например:

Разходът по прехвърлянето на вниманието между писане с приятел и гледане на футболен мач вероятно няма да доведе големи проблеми след себе си.
Обаче тази част от секундата, необходима за промяна на задачата, би могла да бъде въпрос на живот или смърт за някой, който преминава с колата си през жп линията, и едновременно с това се опитва да намери добра радиостанция или говори по телефона.

Следващият път, когато извършвате няколко задачи едновременно и се опитвате да бъдете продуктивни, направете бърза оценка на онова, което се опитвате да постигнете. Премахнете разсейването и се опитайте да се съсредоточите върху една задача.

Вреден ли е мултитаскингът за мозъка ни?

В днешния забързан свят мултитаскингът е твърде често срещан. Жонглирането между множество задачи и отговорности може да изглежда като най-добрият начин да успеем да свършим повече, но както видяхме, това може всъщност да намали производителността и ефективността ни. "Съсредоточете се върху една задача", препоръчват много експерти, "за да свършите работата бързо и качествено."

Във всеки един момент можем да изпращаме текстови съобщения до приятел, да превключваме между няколко прозореца в браузера на компютъра си, да слушаме звука от телевизора и да говорим с друг приятел по телефона—всичко това наведнъж! Когато най-накрая получим мимутка тишина, в която нищо не изисква нашето внимание, се оказва, че не можем да избегнем отнасянето в любимите си приложения или социалните медии.

Сега, когато знаем, че разсейването и мултитаскингът не са полезни за нашата производителност, логичният върпос е възможно ли е наистина те да са вредни за здравето на мозъка ни? Какво влияние има тази постоянна стимулация върху умовете на подрастващите?

Мултитаскингът със сигурност не е нещо ново, но постоянните информационни потоци от множество различни източници представляват сравнително ново измерение на пъзела от множеството задачи.

Изследванията показват, че мултитаскингът влияе върху мозъка

Оказва се, че дори хората, които се считат за добри в мултитаскинга, всъщност не са особено такива.

В проучване от 2009 г. изследователят на университета в Станфорд Клифърд Нас установява, че хората, които се считат за тежки мултитаскъри (тези, които вършат много неща едновременно), са всъщност по-зле в различаването на важната от неважната информация, отколкото другите. Това е изключително изненадващо, защото се предполага, че би трябвало да е обратното. Но това не е единственият проблем, с който се сблъскват хората, които вършат много неща едновременно. Те изпитват още по-голяма трудност при преминаването от една задача към друга и са значително по-малко ментално организирани.

Най-страшното от резултатите, е, че те сочат същото нещо, дори когато тези тежки мултитаскъри не извършват няколко задачи едновременно. Проучването разкрива, че дори когато те се фокусират върху една единствена задача, мозъкът им е по-малко ефективен и експедитивен.

"Ние изучавахме хора, които бяха хронични мултитаскъри, и дори когато не ги карахме да правят няколко неща едновременно, което обикновено правят, техните когнитивни процеси бяха нарушени. По същество те са по-зле в повечето видове мислене, не само в това по време мултитаскинг, но и в онова, което наричаме дълбоко мислене по принцип", разказва Нас.

И така, трайна ли е вредата от мултитаскинга или можем да обърнем щетите, ако спрем да го прилагаме? Нас предполага, че ако започнем да се съсредоточаваме само върху една задача, ще можем да се представяме по-добре, но са нужни още изследвания по въпроса.

Експертите предполагат още, че отрицателното въздействие на хроничния тежък мултитаскинг може да бъде най-вреден за умовете на подрастващите. На тази възраст, по-специално, мозъците на тийнейджърите формират важните невронни връзки.

Разпиляването на вниманието между различни потоци от информация може да има сериозно, дългосрочно, отрицателно въздействие върху начина, по който се образуват тези връзки. Макар че това е област, която все още изисква значителни изследвания, експертите смятат, че тийнейджърите — тези, които често се занимават с мултитаскинг в социалните мрежи, могат да бъдат особено уязвими от всякакви негативни последици от него.

Намаляване на отрицателните последици

И така, какво трябва да направим, за да избегнем евентуалното вредно въздействие на мултитаскинга?

Според Нас, трябва да ограничим броя на задачите, между които жонглираме в даден момент, до две.

Като алтернатива, той препоръчва онова, което нарича "20-минутно правило". Вместо да превключвате непрекъснато напред и назад от една задача към друга, опитайте се да отделите изцяло внимание на едната в продължение на 20 минути, преди да преминете към следващата. Вместо да превключвате напред и назад между писането на доклад за училище и домашната работа по математика, прекарайте 20 минути върху едната задача, преди да превключите и съсредоточите вниманието си върху другата.

Но мултитаскингът невинаги е нещо лошо

Според проучване на Китайския университет в Хонг Конг, мултитаскингът може да не е винаги нещо лошо. Техният труд предполага, че хората, които се занимават с медиен мултитаскинг, използвайки едновременно повече от една социална медия или тип технологии наведнъж, са по-добри в съчетаването на визуална и слухова информация.

В проучването, публикувано в Psychonomic Bulletin & Review, участниците на възраст между 19 и 28 години трябва да попълнят въпросници относно използването на социалните медии. След това завършват визуална задача, както със, така и без аудио звук, в която трябва да покажат кога цветът на даден предмет бива променен.

Тези, които са свикнали на мултитаскинг в социалните медии, се представят по-добре във визуалното търсене, при наличието на звук, което показва, че те са по-умели в интегрирането на двата източника на сензорна информация. И обратно, тези тежки мултитаскъри се представят по-зле от леките и средни мултитаскъри, когато звукът не е налице.

Обобщение

Съществува значителен брой проучвания до момента за вредното въздействие на мултитаскинга. Хората, които превключват напред-назад между задачите, са склонни да губят време и имат проблем със задържането върху дадена задача, което има отрицателно въздействие върху производителността и изпълнението. Да, той има значителни недостатъци, но горното изследване показва, че постоянното ни излагане на множество стимули от социалните медии може да има и някои ползи.

"Въпреки че настоящите констатации не показват никакъв каузален ефект, те подчертават една интересна възможност за ефекта от медийния мултитаскинг върху определени когнитивни способности, по-специално върху мултисензорната интеграция", коментират авторите на изследването.

Повече по темата научете ТУК >>>

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: verywellmind.com

Снимка: overblown.co.uk