Гъвкавото мислене, а не позитивното, стои в основата на преодоляването на депресия

Всеизвестен факт е, че мислите могат да повлияят на емоционалното състояние, а то от своя страна на психичното здраве. Но дали всекидневните размишления и начинът ни на мислене могат да ни помогнат да преодолеем депресията? В следващите редове ще разгледаме ключови констатации от статия на Джонас Еверерт, публикувана в списанието „Current Opinion in Psychology“ през октомври 2021 г.

Когнитивни изкривявания, интерпретационни пристрастия и депресия

Да предположим, че напускате парти, когато изведнъж забелязвате гост, който ви гледа намръщено. Защо човекът е намръщен?

Може би е тъжен, че всички си тръгват. Може би изпитва някаква физическа болка и страдание. Също така е възможно гостът да е ядосан на нещо, което сте казали или направили на партито.

Осмислянето на неяснотите е важна част от живота. В крайна сметка много хора в живота ни – например колеги, приятели, съученици, съпрузи, деца, родители – понякога говорят или се държат по начини, отворени за тълкуване.

Начинът, по който човек тълкува тези неясноти, се влияе от различни фактори, включително личностни черти и състояния на психичното здраве. Например много хора с тревожност и депресия са предразположени към когнитивни изкривявания или мисловни грешки.

Честите когнитивни изкривявания включват:

• Произволно заключение – прибързани заключения (например, тъй като приятел не ви се е обадил, въпреки че е обещал, той/тя ви мрази).
• Катастрофизиране – фокусиране върху най-лошия възможен изход от ситуацията (например раздялата означава, че ще умрете сами).
• Изявления „трябва“ – неоправдани очаквания (например добрият учител никога не трябва да прави грешки).
• Персонализиране – самообвинение за отрицателен резултат, който не е напълно под нечий контрол (например обвинявате себе си за развода на родителите си).
• Поляризирано мислене (черно-бяло мислене) – обобщаване в категории (например наличието на правописна грешка в любовно писмо, което сте изпратили, моментално го прави безполезно).
• Етикетиране – поставяне на етикет въз основа на поведение (например една загубена игра ви прави непременно губещ).

Когнитивните изкривявания се оспорват чрез използване на техники като когнитивно преструктуриране – типичен компонент на когнитивно-поведенческата терапия.

Как депресираните хора тълкуват двусмислието?

В сравнение с други хора, тези с депресия често правят по-малко положителни тълкувания (например не успяват да тълкуват усмивката като знак за романтичен интерес) и по-често негативни (например намръщена физиономия се тълкува като сигурен знак за неодобрение и отхвърляне).

Механизмите зад пристрастията в тълкуването на депресията вероятно включват когнитивни процеси от по-висок порядък, които естествено разчитат на по-основни такива като внимание, работна памет и дългосрочна памет.

Теорията на Бек предполага, че депресираните хора имат негативни самореферентни вярвания (например „Аз съм провал“) в спомените си. Тези негативни схеми показват как хората с депресия интерпретират двусмислената информация и какво си спомнят. И те подсилват дезадаптивните схеми. Например хората с депресия са по-склонни да тълкуват даден проблем като признак на лична слабост и да го използват, за да потвърдят негативните си възгледи за себе си.

Важно е да се отбележи обаче, че в някои ситуации песимизмът е адаптивен, докато прекаленият оптимизъм не. Всъщност негативното мислене може да бъде от полза, когато целта е подготовка за непредвидени ситуации.

Как тълкуваните пристрастия водят до депресия?

Отрицателните негъвкави интерпретации на двусмислието могат да доведат до депресия чрез ефектите си върху регулирането на емоциите. Отклоненията в негативното тълкуване могат да са причина за притъпени положителни емоции и/или повишени нива на тъга и други отрицателни чувства като страх и гняв.

Предубежденията в тълкуването влияят и на взаимоотношенията. Те допринасят за междуличностни проблеми, враждебно и свадливо поведение и понижена социална ангажираност. Защо?

Може би защото когнитивните изкривявания и пристрастия карат човек да тълкува негативни коментари или поведение и в резултат на това да реагира по начин, който не благоприятства социализацията (например да стане критичен към даден човек). Това поведение предизвиква негативни реакции у другите, подкопава взаимоотношенията и по то този начин влошава депресията.

Лечение на депресия и тълкуване на пристрастия при депресия

За да обобщим, хората с депресия често тълкуват двусмислени ситуации по негативен, личен и негъвкав начин. Например, когато на депресиран човек, който има нова прическа, се каже „Изглеждаш различно“, той или тя може да интерпретира изявлението като „Аз съм грозен“ или „Не мога да направя нищо както трябва“.

Тези интерпретации имат смисъл за лицето с негативни саморепрезентации (например като нежелан, непривлекателен, некомпетентен, безполезен). Предубедените и негъвкави интерпретации засилват негативните възгледи за себе си, което допълнително изостря депресията.

Както беше отбелязано, не е грешно да се обръща внимание на негативните сигнали или да се обмислят негативните интерпретации на събития. Проблемът е в негъвкавото, автоматично и черно-бяло мислене. В такива ситуации се наблюдава неуспех за промяна на вярванията след получаване на доказателства, несъвместими с тълкуването.

Например да вярваш, че си некомпетентен или глупав поради ниски резултати в даден курс, дори след като знаеш, че висок процент от студентите се провалят, предполага пристрастие в тълкуването.

Не е изненадващо, че най-ефективните лечения за депресия насърчават гъвкавостта на мисленето и особено обработката на информация.

Целта на лечението е да помогне на пациенти с депресия:

• Да обръщат внимание както на положителната, така и на отрицателната информация.
• Да интегрират гъвкаво положителната информация в отрицателните вярвания, които притежават, така че да развият по-богато и по-точно разбиране за себе си и света.

Добрата новина е, че промяната на пристрастията в тълкуването може да подобри симптомите на депресия. Всъщност изследване на хора с депресия и генерализирано тревожно разстройство установява, че модификацията на когнитивните пристрастия води до намаляване на безпокойството, депресията и руминацията (тенденция да се преосмислят причините, ситуационните фактори и последиците от отрицателно емоционално преживяване).

Модификацията на когнитивните пристрастия насърчава гъвкавата и ефективна обработка на информацията, отваряйки вратата към нови възможности за устойчиво щастие и благополучие.