Начало Психология Социална психология Аз 5 признака, че сте станали прекалено самокритични

5 признака, че сте станали прекалено самокритични

5 признака, че сте станали прекалено самокритични - изображение

Поставянето на високи стандарти е меч с две остриета – самокритичните индивиди често са успешни професионалисти. Но пътят към впечатляващите резултати, високата заплата и множеството отличия е осеян с множество проблеми – стрес, разклатено самочувствие и хиляди съмнения. Самообвинението може да бъде ясно забележимо, като например използването на обиди като "идиот" или "загубеняк" спрямо самите себе си, когато не успявате да постигнете целите си.

Самокритиката може да бъде и прикрита и да се прояви по редица непредвидими начини като хранително разстройство, социална тревожност или депресия. Така че продължавайте да четете, за да разберете дали е време да намалите критиката и да я заместите с повече емпатия и търпение към самите себе си.

Признак №1: Никога не сте доволни.

Дори когато получите отличие, похвала от началника или поставите в рамка първата спечелена стотачка от наскоро започнатото бизнес начинание, удовлетворението просто не идва. Въпреки успехите и очевидните доказателства за собствения си прогрес, вие продължавате да се чувствате като провал.

Разбира се, поставянето на високи стандарти и желанието да достигнете непокорени върхове е похвално, но понякога амбицията може да забави развитието ви. Сигурно се питате как това е възможно. Когато се самокритикувате, вие го правите с добри намерения – обикновено се опитвате да се мотивирате, за да постигнете велики неща. Но в някои случаи прекаленото фокусиране върху недостатъците може да има обратен ефект. Непрекъснатото анализиране и търсене на грешки или пропуски може да ви накара да изгубите надежда и да се фиксирате върху дребните и не толкова важни детайли за сметка на цялостната картина.

Признак №2: Тревожността е част от всеки един ваш ден.

Самокритичните индивиди често са отговорни и надеждни личности. Тези черти на характера спадат към съзнателността (съвестността). Съзнателността е добро качество, което допринася за цялостния успех много повече отколкото интелигентността. Имайки предвид това, съвестността понякога води до самообвиняване.

Прекалено голямата концентрация на съзнателност може да породи чувство за малоценност и непрестанно безпокойство дали всички задължения са изпълнени правилно. Резултатът е, че вие изпитвате непреодолима и интензивна тревожност. А вземането на почивка, релаксирането дори и за един ден ви изглежда като предателство, като нещо, на което нямате право.

Признак №3: Чувството за вина не ви напуска никога.

Когато силно самокритичните хора неправилно преценят ситуацията или объркат важен детайл (което се случва на всекиго в даден момент), те започват да изпитват силна вина в продължение на много дълъг период от време. Премислянето на стари грешки или конфликти се превръща в основна дейност на мозъка ви. Възможно е проблясъци от отминали неприятни, сконфузни или причиняващи болка моменти да се появяват неочаквано, докато чакате на опашката или пътувате в колата си.

Преодоляването на подобни натрапливи спомени е постижимо, стига да си припомните, че грешките ви не са били толкова значителни, а последиците от тях – нищожни. Когато обаче външният свят започне да съответства на вътрешния ви критик – тогава започвате да приемате за истина най-големите си страхове и притеснения. Ако шефът ви не е доволен от работата ви, то тогава сигурно сте се представили зле. Ако някой е груб към вас, значи го заслужавате.

Признак №4: Винаги се справяте с трудностите сами.

Вероятно сте самостоятелни, независещи от никой друг, амбициозни личности. Според западните виждания, чийто фокус е индивидуалността, покоряването на върховете сам-самичък е възхвалявано и предпочитано. Проблемът е, че в желанието си да постигнете целите си без чужда помощ, сте се превърнали в хора, които не знаят как да поискат съдействие от останалите.

За силно самокритичния човек търсенето на помощ е равнозначно на разкриването на слабост или недостиг. Връзката между самообвиняването и искането на подкрепа е срамът. Ако признаете, че не разбирате или не можете да направите нещо, то тогава признавате, че ви липсват умения или знания. Така че пазите всичко скрито, за да може недостатъците ви да останат известни само на вас.

Признак №5: Прекалено сте скромни.

Скромността краси човека, но твърде много и ще се превърнете в своя най-лош враг. Прекалената стеснителност обикновено се проявява при умни и способни мъже и жени, на които още от деца са поставяни етикети като атрактивни, креативни и гениални. Тези хора, свикнали с постоянните похвали и високите очаквания на останалите, започват да се тревожат, че някоя пречка по пътя им към успех ще разбие внимателно изградената им репутация. Прекалената скромност е предпазна мярка, която ви позволява да снишите очакванията другите, в случай че се провалите. Ако изведнъж другите осъзнаят, че не сте невероятните и безпогрешни личности, за които ви мислят, поне вие ще сте първите, разкриващи истината.

Накратко: умерено количество самокритика е полезно, защото ви помага да сте обективни и ви мотивира. Твърде много обаче изкривява светогледа ви, задушава самочувствието ви и потъпква надеждите ви за едно по-добро бъдеще. Непрекъснатото фокусиране върху собствените ви грешки и недостатъци не само ви кара да се чувствате зле, а и пречи на прогреса ви.

Какво тогава е решението на този проблем? Стабилна доза емпатия и търпение. Колосален метаанализ на 79 различни проучвания, включващи повече от 16,000 участници, открива, че проявата на съчувствие към самия себе си – с други думи, позитивно отношение в трудни моменти – допринася за по-щастлив живот и цялостно благополучие.

Прочетете нашата статия за самопомощ в случай на прекалена самокритика и самообвиняване >>> ТУК <<<

Редактор: Нора Маркова
Източник: quickanddirtytips.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиПсихологияСоциални грижиЛюбопитноЛайфстайлСпорт