Нов поглед към депресията - може ли тя да бъде разглеждана като уникално състояние на съзнанието

Изследователи по психология, психиатрия и невронаука от години се опитват да дефинират, разберат и анализират депресията, която измъчва милиони хора по целия свят. В клиничната диагностика под депресия се разбира съвкупност от симптоми, които трябва да присъстват заедно за определен период от време. Но дали тези симптоми представляват самото заболяване, или те сочат към общ фактор, причиняващ всички тях?

Нов начин за разбиране на депресията

Някои философи предлагат нов начин за разбиране на депресията въз основа на това какво всъщност преживява човек (феноменология) – не като съвкупност от различни симптоми, а по-скоро като обща промяна в начина на живот. Например, в книгата си от 2015 г. „Experiences of Depression: A Study in Phenomenology“, философът Матю Ратклиф пише, че хората, страдащи от депресия, съобщават, че заболяването е „съвсем различно от това, което много от нас смятат“. С други думи, животът с депресия е ясно и екзистенциално различен от този без заболяването, което от своя страна изисква радикално холистичен начин на разглеждане.

Следвайки този дух, философът Сесили Уайтли използва скорошна работа в областта на науката за съзнанието за написването на статия, озаглавена „Депресията като разстройство на съзнанието“, която скоро ще бъде публикувана в „British Journal for the Philosophy of Science“. В нея тя твърди, че депресията може да се разбира като отделно „глобално състояние на съзнанието“, подобно на будност, сън, или състояние под влияние на психеделични лекарства. Всички тези състояния включват различни комбинации от способности за мислене, чувстване и взаимодействие със света, както и уникално цялостно преживяване.

Три прозрения от новата концепция за депресията

Уайтли предлага, че „когато индивидът е депресиран, той преминава от будност към отличително депресивно състояние на съзнанието – промяна, което се отразява в преживяване на екзистенциална промяна“, както е описано от Ратклиф. Разбирането на депресията по този начин има няколко предимства:

Първо, това обяснява защо е толкова трудно да се опише депресията от човек, който никога не е изпитвал силна тъга – заболяването променя самия контекст, в който човек живее, мисли и изразява себе си. Помислете за радикалните промени в живота, които не включват променено съзнание, като например да имате деца. Често се казва, че не може да се обясни какво е да си родител на хора, които нямат деца, защото животът с деца е толкова различен от този без и просто няма начин да го опишеш на някой, който не го е преживял. Но докато родителството променя коренно живота ви, депресията засяга самия ум, което значително затруднява съобщаването на уникалните характеристики на заболяването на тези, които не са засегнати от него.

Второ, представянето на депресията като състояние на съзнанието помага да се обяснят приливите и отливите на симптомите с течение на времето, при което страдащите се чувстват като различен човек. Хората с депресия могат да изпитат редуващи се периоди на депресивно и „обикновено“ съзнание, подобно на преминаването от будност към сън. Ако всяко от тези състояния на съзнанието е свързано със свой собствен пакет от способности за мислене, чувстване и живот, е по-лесно да ги идентифицирате и да проучите кога и как настъпват преходите, което би довело до по-добро лечение.

Трето, има завладяващи паралели между самооценяваното преживяване на депресия и състояние под влияние на психеделици, особено по отношение на промяната, която човек преживява. Както обяснява Уайтли, „и в двата случая индивидите съобщават за силни феноменологични промени за времето, усещането за себе си, умствената активност, концентрацията и вниманието“. Това наблюдението би помогнало да се обяснят обещаващите резултати по отношение на психеделичното лечение на депресия, което може да има по-пряко въздействие върху основната неврологична основа за депресивни състояния на съзнанието, отколкото настоящите антидепресанти.

Съвместна работа за разбиране и лечение на депресията

Уайтли подчертава, че този нов начин за разбиране на депресията не трябва да се приема като предизвикателство към традиционните твърдения, а като допълнение към тях – разширяване и обогатяване на концептуалните инструменти, които изследователите във всички области могат да използват за по-добро изследване и лечение на състоянието.

Най-ценното на новия начин на разбиране е, че се подхожда към депресията като към единно преживяване – макар различно за всеки страдащ – вместо просто като към шепа случайно „свързани“ симптоми. Това ни дава възможност да мислим за депресията като нещо само по себе си, а не като кумулативен ефект от различни симптоми.