Какво е да си депресиран: 5 описания на страдащи от психичното разстройство

Описанията на депресията, публикувани в онлайн пространството, обясняват какво е чувството да страдаш от афективно разстройство. Клиничният социален работник и терапевт Шери Аматенстийн (Sherry Amatenstein) разяснява какво точно означават тези описания, спрямо опита и знанията, които е натрупала с времето.

Хората, които са изпитвали силна тъга в някакъв момент от живота си, може би мислят, че разбират какво представлява ежедневието на депресирания човек. Поглеждането през очите на страдащите обаче невинаги е лесно, тъй като афективното разстройство може да промени значително възприятията на индивидите. Някои или всички мозъчни промени, предизвикани от депресията, могат да доведат до проблеми с когнитивните функции – нашата памет, концентрация, процесите, свързани с обработването на информация, вземането на решения и изпълнителните функции.

Депресията представлява сериозно афективно разстройство, но незапознатите със състоянието често погрешно разбират преживяванията на хората с диагноза. Описанията в тази статия са на мъже и жени, които живеят с афективно разстройство – техните думи предоставят възможността да погледнете през очите на страдащите.

Шери Аматенстийн разяснява, че според Световната здравна организация депресията може да накара страдащия да се чувства сякаш неговият мозък е поел контрол, като самоатакуващи маладаптивни мисли изникват в ума една след друга с пълна сила. Например:

• Аз съм толкова глупав/а. 
• Всички ще ме гледат и ще ми се смеят.
• Никога нищо хубаво не ми се случва.

За някого с афективно разстройство дъждът от негативни мисли се възприема като напълно нормално, дори очаквано явление, без значение колко странно това може да се струва на останалите.

Шери Аматенстийн пояснява, че неразпознаването на самия себе си е често срещано твърдение при страдащите от клиничната форма на афективно разстройство. За тях спомените, изпълнени с радост и усмивки, изглеждат сякаш са се случили преди много време, в друга реалност. Хората с диагноза си припомнят щастливи моменти от миналото като сцени от филм, който някога са гледали, а не като нещо, което лично са преживели. Възможно е останалите да забележат промени в поведението. Шери Аматенстийн споделя, че не един от нейните пациенти е разказвал как преди се е смеел и шегувал, но вследствие на афективното разстройство всичко, което иска да прави, е да спи по цял ден.

Тъгата е често срещано чувство в разнообразната палитра от човешки емоции. Тя може да бъде причинена от травмиращи преживявания като романтично разочарование или страданието на някой близък. Вероятно ще поплачете, ще прекарате няколко петъчни вечери вкъщи, но след време кръгозорът ви ще се избистри, облаците ще се отдръпнат и вие пак ще почувствате прекрасните лъчи на щастието.

За близо 7% от навършилите пълнолетие американци обаче, които страдат от силен депресивен епизод всяка година, мрачното и тягостно време в съзнанието им трае всеки ден и всяка минута. Хората с афективно разстройство трудно могат да видят отвъд мъката и безнадеждността – тези чувства пречат на другите положителни емоции да се появят на повърхността.

Този известен цитат е поместен в мемоара на Елизабет Вуртцел, като описва пълната безнадеждност, която е един от основните симптоми на депресията. Според Шери Аматенстийн човешките същества имат нужда от надежда, за да се изправят на крака след труден момент. Маладаптивните схеми, които съпровождат депресията, водят до катастрофални мисли като "Няма никога да се чувствам добре." Това довежда до липса на мотивация и нежелание към извършване на някога считани за приятни дейности. Непрекъснатото очакване на най-лошото създава самоизпълняващо се пророчество.

Ето ги и добрите новини: Клетката на негативните мисли може да бъде отворена, когато страдащият от афективното разстройство започне да се противопоставя на маладаптивните схеми. Например: "Нищо хубаво не ми се случва" може да бъда оборено с твърдението "Това не е вярно. Имам невероятен партньор, който много обичам."

Клиничната депресия и тревожността често вървят ръка за ръка. Според едно изследване (Тилър, 2013) 85% от участниците, които страдат от депресия, също така имат и генерализирано тревожно разстройство. Съществуват прилики в симптоматиката на двете разстройства (например: раздразнителност). Въпреки това други симптоми са напълно противоположни като липсата на енергия да сформираш ново приятелство и прекалено големия страх от отхвърляне, за да се опиташ да комуникираш с някого, който намираш за привлекателен. Лечението на тези две разстройства често се припокриват. Когнитивно-поведенческата терапия може да се приложи както за депресията, така и за тревожността.

Запомнете, че с прилагането на правилното лечение депресията може да бъде овладяна. Прочете няколко съвета за справяне с депресивните чувства ТУК.