Какво е да си депресиран: 5 описания на страдащи от психичното заболяване

от 09 авг 2018г.

Описанията на депресията, публикувани в онлайн пространството, обясняват какво е чувството да страдаш от психичното заболяване. Клиничният социален работник и терапевт Шери Аматенстийн разяснява какво точно означават тези описания, спрямо опита и знанията, които е натрупала с времето.

Хората, които са изпитвали силна тъга в някакъв момент от живота си, може би мислят, че разбират какво представлява ежедневието на депресирания човек. Поглеждането през очите на страдащите от психичното разстройство обаче невинаги е лесно, тъй като заболяването може да промени значително възприятията на индивидите. Някои или всички мозъчни промени, предизвикани от депресията, могат да доведат до проблеми с когнитивните функции – нашата памет, концентрация, процесите, свързани с обработването на информация, вземането на решения и изпълнителните функции.

Депресията представлява сериозно психично заболяване, но тези, незапознати със състоянието, често погрешно разбират преживяванията на хората с диагноза. Описанията в тази статия са на мъже и жени, които живеят с психичното заболяване – техните думи предоставят възможността да погледнете през очите на страдащите.

"Когато си депресиран, ти не контролираш мислите си, твоите мисли те контролират. Иска ми се хората да разбират това."

Шери Аматенстийн разяснява, че според Световната здравна организация депресията може да накара страдащия да се чувства сякаш неговият мозък е поел контрол, като самоатакуващи маладаптивни мисли изникват в ума една след друга с пълна сила. Например:

Аз съм толкова глупав/а.
Всички ще ме гледат и ще ми се смеят.
Никога нищо хубаво не ми се случва.

За някого с психичното заболяване дъждът от негативни мисли се възприема като напълно нормално, дори очаквано явление, без значение колко странно това може да се струва на останалите.

"Депресията представлява чувството, че си изгубил нещо, но нямаш представа кога или къде последно си го притежавал. Тогава един ден осъзнаваш, че нещото, което си изгубил, е себе си."

Шери Аматенстийн пояснява, че неразпознаването на самия себе си е често срещано твърдение при страдащите от клиничната форма на заболяването. За тях спомените, изпълнение с радост и усмивки, изглеждат сякаш са се случили преди много време, в друга реалност. Хората с диагноза си припомнят щастливи моменти от миналото като сцени от филм, който някога са гледали, а не като нещо, което лично са преживели. Възможно е останалите да забележат промени в поведението. Шери Аматенстийн споделя, че не един от нейните пациенти е разказвал как преди се е смеел и шегувал, но вследствие на заболяването всичко, което иска да прави, е да спи по цял ден.

"Хората смятат, че депресията е скръб и тъга. Хората мислят, че депресията представлява непрестанен плач. Хората предполагат, че депресията се изразява в носенето на черни дрехи. Но хората грешат. Тя е непрекъснатото чувство на празнота. Безчувственост към емоциите, безчувственост към живота. Събуждаш се сутрин, просто за да си легнеш отново."

Тъгата е често срещано чувство в разнообразната палитра от човешки емоции. Тя може да бъде причинена от травмиращи преживявания като романтично разочарование или страданието на някой близък. Вероятно ще поплачете, ще прекарате няколко петък вечери вкъщи, но след време кръгозорът ви ще се избистри, облаците ще се отдръпнат и вие пак ще почувствате прекрасните лъчи на щастието.

За близо 7% от навършилите пълнолетие американци обаче, които страдат от силен депресивен епизод всяка годна, мрачното и тягостно време в съзнанието им трае всеки ден и всяка минута. Хората с психичното разстройство трудно могат да видят отвъд мъката и безнадеждността – тези чувства пречат на другите положителни емоции да се появят на повърхността.

"Това е проблемът с депресията: Човекът може да преживее почти всичко стига да може да види края на трудния период. Но депресията е толкова коварна – и се проявява всекидневно – като прави съзирането на края невъзможно. Тази мъгла е като клетка без ключ."

Този известен цитат е поместен в мемоара на Елизабет Вуртцел, като описва пълната безнадеждност, която е един от основните симптоми на депресията. Според Шери Аматенстийн човешките същества имат нужда от надежда, за да се изправят на кратка след труден момент. Маладаптивните схеми, които съпровождат депресията, водят до катастрофални мисли като "Няма никога да се чувствам добре." Това довежда до липса на мотивация и нежелание към извършване на някога считани за приятни дейности. Непрекъснатото очакване на най-лошото създава самоизпълняващо се пророчество.

Ето ги и добрите новини: Клетката на негативните мисли може да бъде отворена, когато страдащият от психичното заболяване започне да се противопоставя на маладаптивните схеми. Например: "Нищо хубаво не ми се случва" може да бъда оборено с твърдението "Това не е вярно. Имам невероятен партньор, който много обичам."

"Страдането от тревожност и депресия е като да бъдеш изплашен и същевременно изморен. Страхът от провал, комбиниран с липсата на желание за продуктивност. Искането на приятели, но изпитване на омраза към социализирането. Желанието да си сам, но не и самотен. Това е изпитването на всички емоции наведнъж, но в същото време усещаш и парализираща празнина."

Клиничната депресия и тревожността често вървят ръка за ръка. Според едно изследване (Тилър, 2013) 85% от участниците, които страдат от депресия, също така имат и генерализирано тревожно разстройство. Съществуват прилики в симптоматиката на двете психични заболявания (например: раздразнителност). Въпреки това други симптоми са напълно противоположни като липсата на енергия да сформираш ново приятелство и прекалено големия страх от отхвърляне, за да се опиташ да комуникираш с някого, който намираш за привлекателен. Лечението на тези две психични разстройства често се припокриват. Когнитивно-поведенческата терапия може да се приложи както за депресията, така и за тревожността.

Запомнете, че с прилагането на правилното лечение депресията може да бъде овладяна – прочете няколко съвета за справяне с депресивните чувства ТУК.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psycom.net; health.harvard.edu
Снимки: unsplash.com

Още по темата: