Дзен притча: всяко нещо живее точно толкова, колкото му е отредено

Иккю – един от най-великите и прословути учители по дзенбудизъм, бил много умен дори и като малко момче. Той започнал обучението си в будистките практики още в много ранна възраст. Неговият учител тогава притежавал изящна чаша за чай – рядка антика, която представлявала истинско съкровище за ценителите.

Без да иска, Иккю счупил прекрасната чаша. Малкото момче не знаело как да постъпи. Чувайки стъпките на своя учител, то събрало парчета от великолепния съд и ги скрило зад гърба си. Когато възрастният мъж се появил в стаята, Иккю го попитал:

"Защо хората умират?"

"Това е част от естествения кръговрат на нещата – обяснил учителят по дзенбудизъм – Всяко нещо трябва да умре – то живее точно толкова, колкото му е отредено."

Показвайки счупената чаша на възрастния мъж, Иккю казал:

"Времето на тази чаша да умре е дошло."

***

Всеки един ден носи със себе си щастие и мъка. Животът постоянно ни дава - нови запознанства, споделени мигове със семейството или няколко окуражаващи думи. Същевременно обаче ние губим толкова много, толкова често - приятелите, които са се преместили в друг град, загуба на близък човек, разочарование от половинката, лоша дума или мигове на самота. Примерът с чашата от дзен притчата ни кара да се замислим за това, колко мимолетни са нещата, които ни заобикалят. Според мъдрия учител само чрез приемането на преходната природа на всичко около нас ние ще успеем да преодолеем болката от смъртта и загубата.

Животът върви ръка за ръка със смъртта – тази мисъл е трудна за приемане, но в същността си представлява изконна истина, която можем или да приемем, или да се опитаме игнорираме.

Редактор: Нора Маркова
Източник: theunboundedspirit.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

• Притча за Тайната вечеря: Всичко живее в нас. И доброто и лошото
• Притча: вие сте господар на собствената си съдба
• Притча: Всичко, което ни се случва, е за добро
• Притчата за калния път: трудността да оставиш тревогите си и да гледаш напред