Пет причини, поради които искаме да бъдем запомнени след смъртта си

Чудили ли сте се някога дали ще ви помнят след смъртта ви или не? Хората правим най-различни неща, за да изградим наследство и да гарантираме, че ще бъдем запомнени дълго след като си отидем от този свят. Примерите включват писане на биография, оставяне на семейни реликви на децата, създаване на благотворителна организация на свое име и т.н.

Въпросът, който възниква тук обаче е: Защо? Защо някой би инвестирал значителна сума пари в благотворителна организация на свое име, ако изобщо не може да се наслади на въздействието от този акт? Даряването на средства, докато човек е жив, няма ли по-голям смисъл?

Научна статия, която предстои да бъде публикувана в списание New Ideas in Psychology, се фокусира точно върху този въпрос. В статията учените идентифицират пет основни причини, поради които голяма част от нас искат да бъдат запомнени след смъртта си.

1. Нужда от любов

Хората сме социални животни и връзката с други човешки същества е изключително важна за нас. Поради това много хора прекарват значително време, за да се уверят, че другите ги харесват. Учените посочват, че за някои хора, желанието да бъдат запомнени с добро след смъртта им, може да е просто психологически аспект на силния стремеж да бъдат харесвани от другите, докато са все още живи.

>>> Защо не харесваме как изглеждаме и винаги се стремим да отговорим на очакванията

2. Положително влияние върху живота на децата и внуците

Въпреки че да бъдем запомнени с добро след смъртта ни може да няма преки ползи за нас, е възможно да има облаги за нашето потомство. Социалната репутация на починал член на семейството може да повлияе на общественото мнение спрямо неговите родственици и следователно да повлияе на успеха им в работата, намирането на партньор и т.н.

Например може да е трудно да се намери работа за някой, който е син или дъщеря на известен осъден престъпник. От друга страна, ако починал човек се помни с добро от общността, нещата може да са малко по-лесни за неговите деца. По този начин една от причините за желанието да бъдем запомнени може да има положително въздействие върху живота на децата и внуците ни.

3. Справяне с мисълта за смъртта

За повечето от нас мисълта за смъртта е страшна. Прекаленото фокусиране върху нея оказва отрицателно въздействие върху настроението и удовлетворението ни от живота. За да се справим, е нужно да използваме различни стратегии за борба със страха от смъртта. Пример за подобни стратегии са религията, но също и целта да оставим нещо след себе си, което да ни даде усещане за това, което учените наричат „символично безсмъртие“. Оставяйки след себе си нещо с голяма стойност, създаваме спомен, който надживява самите нас и ни дава усещането, че съществуването ни е имало значение.

>>> Страхът от смъртта през призмата на когнитивно-поведенчески терапевт

4. Разказване на личната си история

Друга причина да искаме да бъдем запомнени след смъртта, идентифицирана от учените, е желанието да разкажем личната си история на бъдещите поколения. Хората често виждат себе си като герой или централен протагонист на своята житейска история, подобно на главния актьор или актриса във филм. Тази житейска история се развива през годините и помага на хората да разберат значимите събития и предизвикателства в живота си. От значение е, че тя не може да бъде значима само за самия човек, но и за неговите деца и близки.

В психоанализата съществува понятието „генеративност“, което обяснява желанието да се ръководят бъдещите поколения. Учените посочват, че генеративността също може да бъде основна причина, поради която искаме да бъдем запомнени. Например, написвайки биография, можем да дадем морални или други съвети на бъдещите поколения и да имаме трайно положително въздействие, а това би представлявало положителен завършек на историята на живота ни.

5. Улеснено представяне на бъдещето

Като цяло е много трудно да си представим бъдеще, в което вече не съществуваме. Оставяйки наследство след себе си, с което гарантираме, че другите хора ще ни запомнят, по-лесно можем да си представим бъдещето.