Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос
Монахиня, която търсела начин да постигне просвещение, изработила статуетка на Буда и я покрила със злато. Където и да отидела, тя носела със себе си малката златна фигурка.
Годините се изтърколили една след друга незабелязано, но монахинята продължавала да носи златната статуетка на Буда. Един ден тя пристигнала в малко селище, близо до което се намирал скромен и отдалечен храм. В будистката обител имало десетки малки олтари, на които били разположени множество фигурки на Буда, като всяка една се намирала в свое собствено светилище. Монасите от храма, както и обикновените хора от селото, отивали до свещеното място и се молили пред някоя от статуетките на Буда и палили ароматни пръчици пред тях.
Монахинята решила да запали благовонни пръчици пред своята малка златна фигурка. На жената обаче не й харесвало как благоуханията от ароматните пръчици се отклонявали и отивали при другите статуетки на Буда. Монахинята решила да изгради миниатюрна фуния, която да насочи пушека от горящите дървени пръчици единствено към нейната фигурка. Нейните усилия дали резултат – всичкият прекрасен аромат се насочил към нейната статуетка. Само че насочването на пушека към малката фигурка довело до почерняването на носа на златния Буда, отнемайки от красотата и блясъка му.
Така в желанието си да насочи благоуханните аромати към своята статуетка, за да запази всички евентуални ползи от жеста си към Буда, тя разрушава красотата на това, което цени толкова много.
***
Дзен притчата ни подтиква да се запитаме колко често мислим само за себе си, нашите приятели или семейството ни. Фокусирането единствено и само върху собствения успех или този на най-близките ни може да се окаже достатъчно в краткосрочен план.
В края на краищата обаче игнорирането на останалите хора и нежеланието да ги разберем неминуемо води до изолиран и самотен живот, в който няма място за интересни прозрения, разнообразие или прогрес. Откъсването дори за малко от постоянната борба за надмощие, повече пари и успехи може да промени значително светогледа ни, увеличавайки нашия капацитет за емпатия, разбиране и обич.
Отварянето на ума и сърцето за чуждите мнения, нужди и чувства премахва самоналожените ограничения и пречи на егоизма да направлява живота ни. Себичността, както в случая с монахинята в притчата, всъщност взема от човека, отколкото да дава. |
Редактор: Нора Маркова
Източник: themindsjournal.com
Снимки: unsplash.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Мотивация, щастие и личен успех
- Притча за доброто и злото
- Притча за бащата, сина и магарето
- Историята за молещите ръце
- Любовта е в очите на влюбения – притча за Меджнун, Лейла и падишаха
- Притча: Каквото повикало, такова се обадило
- Притча за Тайната вечеря: Всичко живее в нас. И доброто и лошото
- Притча за невъзможния съюз между злото и доброто
- Притча: Незаменимата връзка между брат и сестра
- Притча за безкрайната любов на един сляп мъж
- Притча: Добрите дела живеят в добрите сърца
Коментари към Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос