Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос
Монахиня, която търсела начин да постигне просвещение, изработила статуетка на Буда и я покрила със злато. Където и да отидела, тя носела със себе си малката златна фигурка.
Годините се изтърколили една след друга незабелязано, но монахинята продължавала да носи златната статуетка на Буда. Един ден тя пристигнала в малко селище, близо до което се намирал скромен и отдалечен храм. В будистката обител имало десетки малки олтари, на които били разположени множество фигурки на Буда, като всяка една се намирала в свое собствено светилище. Монасите от храма, както и обикновените хора от селото, отивали до свещеното място и се молили пред някоя от статуетките на Буда и палили ароматни пръчици пред тях.
Монахинята решила да запали благовонни пръчици пред своята малка златна фигурка. На жената обаче не й харесвало как благоуханията от ароматните пръчици се отклонявали и отивали при другите статуетки на Буда. Монахинята решила да изгради миниатюрна фуния, която да насочи пушека от горящите дървени пръчици единствено към нейната фигурка. Нейните усилия дали резултат – всичкият прекрасен аромат се насочил към нейната статуетка. Само че насочването на пушека към малката фигурка довело до почерняването на носа на златния Буда, отнемайки от красотата и блясъка му.
Така в желанието си да насочи благоуханните аромати към своята статуетка, за да запази всички евентуални ползи от жеста си към Буда, тя разрушава красотата на това, което цени толкова много.
***
Дзен притчата ни подтиква да се запитаме колко често мислим само за себе си, нашите приятели или семейството ни. Фокусирането единствено и само върху собствения успех или този на най-близките ни може да се окаже достатъчно в краткосрочен план.
В края на краищата обаче игнорирането на останалите хора и нежеланието да ги разберем неминуемо води до изолиран и самотен живот, в който няма място за интересни прозрения, разнообразие или прогрес. Откъсването дори за малко от постоянната борба за надмощие, повече пари и успехи може да промени значително светогледа ни, увеличавайки нашия капацитет за емпатия, разбиране и обич.
|
Отварянето на ума и сърцето за чуждите мнения, нужди и чувства премахва самоналожените ограничения и пречи на егоизма да направлява живота ни. Себичността, както в случая с монахинята в притчата, всъщност взема от човека, отколкото да дава. |
Редактор: Нора Маркова
Източник: themindsjournal.com
Снимки: unsplash.com
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПЪТЯТ КЪМ НИРВАНА - ЛЕКЦИИ
БУДА ЖИВОТ, УЧЕНИЕ И ОРДЕН - ХЕРМАН ОЛДЕНБЕРГ
ПАДМАСАМБХАВА КРАТКА БИОГРАФИЯ НА СКЪПОЦЕННИЯ УЧИТЕЛ - ЙЕШЕ ЦОГЯЛ - ШАМБАЛА
ШИНТОИЗМЪТ - ПЪТЯТ НА БОГОВЕТЕ - УИЛЯМ АСТЪН - ШАМБАЛА
НЬОНДРО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ПРАКТИКИ - ДЖАМГОН КОНГТРУЛ РИМПОЧЕ - ШАМБАЛА
КИТАЙСКА МЕДИТАЦИЯ ДЖИ ГУАН - ДЖИ И - ШАМБАЛА
СТАТИЯТА е свързана към
- Позитивна психология
- Мотивация, щастие и личен успех
- Притча за приоритетите: Колко струва един час
- Притча за рибарите — каква е тайната на брака
- Притча за съдбата: Защо ни се случват лоши неща
- Притча за малкото момче и баща му
- Будизмът: религия или философия
- Притча за великана и джуджето или още нещо за желанието ни да погледнем в неизвестното
- Притча за гнева и белезите, които оставя в сърцата ни
- Притча за глупавия вол
- Притча за Тайната вечеря: Всичко живее в нас. И доброто и лошото
- Притча: Често лъскавите дрехи и обноски са маска, зад която крием страховете си
Коментари към Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос