Начало Психология Позитивна психология Мотивация, щастие и личен успех Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос

Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос

Дзен притча за егоизма: статуетката на Буда с черния нос - изображение

Монахиня, която търсела начин да постигне просвещение, изработила статуетка на Буда и я покрила със злато. Където и да отидела, тя носела със себе си малката златна фигурка.

Годините се изтърколили една след друга незабелязано, но монахинята продължавала да носи златната статуетка на Буда. Един ден тя пристигнала в малко селище, близо до което се намирал скромен и отдалечен храм. В будистката обител имало десетки малки олтари, на които били разположени множество фигурки на Буда, като всяка една се намирала в свое собствено светилище. Монасите от храма, както и обикновените хора от селото, отивали до свещеното място и се молили пред някоя от статуетките на Буда и палили ароматни пръчици пред тях.

Монахинята решила да запали благовонни пръчици пред своята малка златна фигурка. На жената обаче не й харесвало как благоуханията от ароматните пръчици се отклонявали и отивали при другите статуетки на Буда. Монахинята решила да изгради миниатюрна фуния, която да насочи пушека от горящите дървени пръчици единствено към нейната фигурка. Нейните усилия дали резултат – всичкият прекрасен аромат се насочил към нейната статуетка. Само че насочването на пушека към малката фигурка довело до почерняването на носа на златния Буда, отнемайки от красотата и блясъка му. 

Така в желанието си да насочи благоуханните аромати към своята статуетка, за да запази всички евентуални ползи от жеста си към Буда, тя разрушава красотата на това, което цени толкова много.

***

Дзен притчата ни подтиква да се запитаме колко често мислим само за себе си, нашите приятели или семейството ни. Фокусирането единствено и само върху собствения успех или този на най-близките ни може да се окаже достатъчно в краткосрочен план.

В края на краищата обаче игнорирането на останалите хора и нежеланието да ги разберем неминуемо води до изолиран и самотен живот, в който няма място за интересни прозрения, разнообразие или прогрес. Откъсването дори за малко от постоянната борба за надмощие, повече пари и успехи може да промени значително светогледа ни, увеличавайки нашия капацитет за емпатия, разбиране и обич.

Отварянето на ума и сърцето за чуждите мнения, нужди и чувства премахва самоналожените ограничения и пречи на егоизма да направлява живота ни. Себичността, както в случая с монахинята в притчата, всъщност взема от човека, отколкото да дава.

Редактор: Нора Маркова
Източник: themindsjournal.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлСнимки