Дилемата с трамвая: Бихте ли убили един човек, за да спасите петима

Начинът, по който ще отговорите на "Дилемата с трамвая"* до голяма степен показва дали хората ви харесват и дали ви имат доверие, доказва ново изследване, проведено сред 2400 доброволци, от Дейвид Пизаро от университета "Корнел", Джим Еверет - докторант на Оксфордския университет, и Моли Крокет - доцент в университета.

"Дилемата с трамвая":

Представете си следната ситуация: виждате трамвай, чийто механизъм за управление внезапно се поврежда и той се насочва с висока скорост по надолнище към петима работници, които работят по релсите и които ще загинат, ако трамваят не спре. Вие самите сте застанали на тесен пешеходен мост, а до вас стои мъж – ако го бутнете върху релсите, трамваят ще го удари и съответно ще забави движението, преди да е блъснал и убил петимата души, които са в капан. Тоест, мъжът, който сте блъснали на релсите, за да забавите движението на трамвая, ще умре, но така петимата други ще бъдат спасени. Бихте ли направили това? Бихте ли пожертвали мъжа, ако сте убедени, че блъскайки го на релсите, със сигурност ще спасите тези петима души?

Вижте различните опции:

В случай че решите да спасите петимата, но да навредите или дори да убиете мъжа до вас, вие ще вземете морално решение, което съответства на етичните норми на консеквенциализма. Неговите поддръжници смятат, че винаги трябва да се стремим да увеличаваме възможно най-доброто за възможно най-висок брой хора, дори когато това означава да жертваме малка част от тях, като например – да раним един (или дори да го убием), за да спасим петима.

От друга страна обаче, може да решите да не жертвате човека, тъй като вярвате, че това е нещо лошо и не сте способни да извършите убийство - дори в името на живота на петима души, дори ако сред тях има майки, млади хора… В този случай вашето решение ще е в съответствие на деонтологическите етични теории, фокусиращи се върху моралните права, задължения и правила. Житейски закони като "Не убивай" или "С другите се отнасяй така, както би искал да се отнасят с теб" идеално се вписват в тази категория.

>>> Теория на игрите: Дилемата на затворника

Но да насочим вниманието си отново към дилемата: Какво е вашето решение?

Погледнато статистически, по-голям процент от хората са на мнение, че не е правилно да бутнеш мъжа върху релсите, дори за да спасиш живота на петима души. И в известен смисъл в това има логика – обзема ни ужас при мисълта, че някой може да бутне нас, нали?

А мисълта, че може да стоим до човек, поддържащ нормите на консеквенциализма, е направо парализираща!

Защо обаче повечето хора поддържат моралния подход, базиран на правила?

Според някои изследователи нормите на деонтологията или постулати като "Не убивай" и други, са възникнали вследствие на ирационалните емоции. Също така обаче се разглежда и тезата, че въздействие оказва и нашето желание да се харесаме на околните, или иначе казано - силата на популярността. Хората, следващи моралните правила, наложени от обществото, се възприемат като по-добри социални партньори. Може би точно това е причината повечето хора да имат деонтологични разбирания.

С еволюирането на човека единият вид морално мислене – този, който следва правилата, е надделял над другия за цели поколения. Именно това е причината вместо да разсъждаваме над своето ирационално или емоционално мислене, да съдим на базата на правилата, които са станали част от нашите лични възгледи и настройки на ума.

Резултатите:

Преподавателят по експериментална психология доц. Моли Крокет и докторантът Джим Ей Си Еверет от Оксфордския университет са тествали хипотезата, като са използвали множество вариации за разрешаване на "дилемата с трамвая" и са избрали да наблюдават две групи хора: такива, които вземат деонтологични решения, и такива, които са консеквенциалисти.

Изследователите са провели серия от 9 експеримента, в рамките на които са установили, че хората, които поддържат деонтологичния подход или отсъждат с морално приети постулати (като отказват да убият невинен човек, за да спасят живота на петима) са въприемани от околните като по-благонадеждни и за хора, на които може да се има много повече доверие, отколкото на тези, които са по-гъвкави в своите морални разбирания и са избрали да пожертват мъжа, но да спасят петимата други.

Резултатите от експериментите показват още, че не само много повече хора заявяват, че биха се доверили на човек с деонтологично мислене, но и са допълнили, че биха му поверили парите си.

(По време на експериментите на доброволците са дадени пари, които те трябвало да поверят на човек, на когото биха се доверили и за когото са уверени, че ще им ги върне.)

>>> Теория на игрите: Всяка ситуация, в която човек е зависим от действията на други хора, е игра...

Това обаче не е всичко

Простото решение дали да убиеш невинен мъж, за да спасиш живота на петима, далеч не е единственото нещо, което има значение. Изследователите са открили също, че начинът, по който правим своите избори (дори те да са против моралните правила), може да е решаващ. Човек, който избира да пожертва мъжа, но ясно показва колко трудно му е да направи този избор, по време на експериментите е бил приет като по-достоен за доверие от друг, който лесно е решил да не жертва човека.

По време на експериментална ситуация хора, на които е била отредена ролята на жертва, получавали много повече доверие от хората, които категорично отказвали да извършват убийство. На първо място това се дължи на факта, че първата група хора са показали специфично желание: 1. Да живеят. Или 2. Да умрат. Наблюдаващите уважавали тези желания. Дори в случаите, в които ставало дума за убийство или самоубийство.

Резултатите от тези експерименти показват интригуващи изводи за природата на човешките морални решения. На първо място те са свързани с въпроса защо хората често са привлечени от политически лидери, чиито изказвания са основани на морални правила.

Изследователите дават следния пример за политик, който заявява, че гей браковете трябва да бъдат узаконени, тъй като фундаментално право на хората в демократичните общества е да могат да се свързват в личен съюз - тук говорим за деонтологична перспектива. На този политик е по-вероятно да се гледа като на много по-морален и заслужаващ доверие от неговия опонент, според когото гей браковете трябва да бъдат узаконени заради положителните икономически или социални последствия за обществото от подобна стъпка – тук вече говорим за правилата на консеквенциализма.

Затова, когато отново ви се наложи да вземете трудно решение, спомнете си, че хората харесват хора, които следват морални правила.