Можем ли да се доверим на някого – ето как да разберем

от 07 юни 2017г.

Често се доверяваме на хората и впоследствие разбираме, че сме предадени. Не всички са достойни за подобно доверие. Тези уроци са болезнени, емоционално заредени и предизвикват предпазливост в бъдеще. Доверието е дар, който трябва да се спечели - от деца опитът ни учи на това. Но понякога сме подтикнати да го подарим твърде бързо, без истинско обмисляне или информация за човека, комуто го поверяваме. Не трябва да правим грешката, да даваме подобна ценност на другиго твърде скоро или ако сме забелязали, че му липсват някои важни характеристики.

Ситуационен тръст

По време на различните взаимоотношения, които имаме в живота си, научаваме силните и слабите страни на хората. Всеки миг на предизвикателство или промяна в ситуацията ни дава разнообразна информация за личните качества и недостатъци на околните. Може би познаваме достатъчно някого, за да се доверим, че ще оправи ключа на лампата, но това далеч не значи, че ще му предоставим възможността да ни дава съвети, относно финансови инвестиции. Определянето дали някой е подходящ за вида доверие, което ще му дадем, трябва да е съобразено с опита, който имаме в миналото с него и настоящата ситуация.

Неразумно е да очакваме водопроводчикът да има етика на психолог, следователно няма да му разкажем за емоционалните си конфликти, докато подравя тръбите у дома. Едва при натрупване на опит с въпросния човек, можем да преценим какви други качества има и дали те заслужават доверието ни и в друга област.

Компетентност

Ако дадено лице проявява очевидна неспособност да изпълни определена задача, дали е разумно да му се доверяваме, че ще извършва същата дейност в бъдеще, преди да си осигури повече обучение или напътствие?
Същата е логиката с околните. Ако сме доверили мислите си на някого и той ги разпространява, съди ни или говори зад гърба ни (дори ако говори негативно за трети лица), то не бихме му предоставили информация за себе си. Понякога хората не съзнават, че щом някой клюкарства пред тях за другиго, най-вероятно поддържа същото поведение, използвайки и техните лични разговори.

Поведенческа последователност

Някой ваши познати може да притежават знания, опит и способност да изпълняват определена дейност. Въпреки това се случва да вършат добре работата или пък „да я оплескат тотално“. Подобно несъответствие говори за липса последователност в поведението на лицето. Преди да доверим на някого своите емоции, трябва да решим дали липсата на последователност и ясни граници в поведението на човека предизвикват притеснения, относно непоклатимостта на позицията му спрямо нас. Трябва да помислим дали изменчивостта му се определя от хората или от ситуациите, в които попада и може би да чуем отзиви от други хора.

Цялостен характер

След като имаме време и контакти с някого достатъчно, за да го опознаем, събираме впечатления, основани на неговите действия и поведения. Те ще ни помогнат да разсъдим ясно дали този човек има подобни на нашите морални норми. Дали с течение на времето той може да се окаже надежден и лоялен в различните ситуации, пред които се изправяме заедно.
Дори дълго да сме били свидетели на добрите черти у някого, е естествено в нас да възникват съмнения спрямо него, докато не се уверим, че не би накърнил интересите ни. Подобна сигурност идва с честност и почтеност към нас, с уважение и отзивчивост, с ясно доказване, че не биха ни причинили неудобства в полза на другиго.

Тези четири части от доверяването са изключително основни. Всяка една от тях понижава вероятността да се окажем измамени от човек, комуто сме дали доверието си и ни помага да разгледаме отношенията с околните възможно най-подробно.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologydictionary.org
Снимка: pravsworld.com

Още по темата: