Дисоциация: един причудлив феномен на ума

Дисоциацията е феномен, отнасящ се до прекъсването, което някои хора преживяват между своите мисли, емоции, спомени, действия и дори собствената идентичност.

Например изпитвате лека степен на дисоциация, когато се потопите толкова дълбоко в даден филм или разговор, че не забелязвате повечето от случващото се наоколо.

Някои хора изпитват по-тежка степен на дисоциация. Тези хора не знаят дали това, което изживяват, е реално или не. Други примери за тежки случаи на дисоциация можем да срещнем при хора с множествено разстройство на личността или дисоциативно разстройство на идентичността.

Това явление често се среща при хора, претърпели различни видове психологическа травма — от сексуално насилие до психологическо или физическо насилие.

Всички ние можем да изпитаме симптоми на отчуждение и разпад на реалността в даден момент. Въпросът тук е дали тези симптоми пречат на нашето ежедневие и до каква степен.

Разбирането на различните степени на дисоциация е ключово. То е особено важно, за да знаете дали имате нужда от професионална помощ. Във всеки случай, ако имате съмнения или въпроси, потърсете помощ.

Дисоциацията е липса на емоционална връзка

Някои психолози определят дисоциацията като защитен механизъм на подсъзнанието. Ние пускаме механизма в движение, за да не изпитваме емоционална болка. Това е особено вярно, когато се намираме в конфликт или в стресова ситуация.

Проблемът е, когато тази дисоциация продължава във времето, въпреки че травматичното събитие вече е приключило.

Да кажем, че е момче е участвало в много сериозна автомобилна катастрофа. Като начин да се защити, паметта му е замразила този спомен. Когато си припомня инцидента, той не изпитва никакви емоции.

Това е състояние на психически разпад, което се среща при много психологически разстройства. Те включват посттравматично стресово разстройство, тревожност, депресия, гранично разстройство на личността и дисоциативни разстройства.

Една от основните характеристики на дисоциацията е, че тя може да промени състоянието на съзнанието, паметта и начина, по който човек възприема своето обкръжение. В по-сериозни случаи дори вашата самоличност може да бъде засегната.

Чести симптоми на явлението дисоциация

При дисоциативните разстройства има някои често срещани симптоми, въпреки че не е необходимо всички да присъстват едновременно. Обикновено нивата на вниманието на човек се променят. Възможно е да има дезориентация във времето и пространството, а поведението на индивида обикновено е автоматично. Например шофиране, четене или други неща, които знаем как да правим, без да мислим.

В допълнение към това човекът може да не си спомня какво се е случило само преди няколко минути. Това предполага проблеми със създаването на нови спомени.

Деперсонализация

Деперсонализацията е явление, което се случва, когато човекът не разпознава себе си в собственото си тяло или ум. Има усещане за откъсване и той живее така, сякаш е външен наблюдател на себе си.

Например той може да се гледа в огледалото и да не се разпознава. Всъщност дори може да не чувства връзка със собственото си тяло.

Дереализация

Индивидът преживява света така, сякаш не е реален, а е сън. Той се чувства объркан, защото трудно различава дали нещата действително се случват; възприема света по изкривен и далечен начин, без да може да спре това. Например той може да чува гласовете на другите като далечни на него.

Дисоциативна амнезия

Амнезия е невъзможността да се припомни съответна автобиографична информация. Възможно е човекът да забрави собствения си рожден ден, датата на сватбата си или дори цели части от живота си.

Дисоциативната амнезия е различна от нормалната забрава, тъй като се отразява на живота на човек. Човек с този конкретен тип амнезия се чувства неудобно от нея.

Объркване и нарушаване на личността

Объркване на идентичността възниква, когато индивидът се съмнява кой е в действителност. Лицето може да преживява дисторция, която да включва време, пространство и ситуация.

Например човекът може да мисли, че е с десет години по-млад, отколкото всъщност е. Когато човек претърпява промяна в идентичността, той може да промени тона на гласа си или да използва различни изражения на лицето. Тези поведения могат да бъдат свързани с минали ситуации.

Защо възниква дисоциация?

Лека степен на дисоциация, като да бъдеш погълнат от мислите си до такава степен, че се озоваваш на местоназначението си, без да си спомняш шофирането до там, е нормално понякога. Тази дисоциация, например, може да не бъде патологична. Тя става патологична, когато причинява сериозен дискомфорт.

Когато говорим за по-тежки нива на дисоциация, има няколко възможни причини. Изследователите обясняват това явление като комбинация от екологични и биологични фактори.

Дисоциацията е адаптивен механизъм, който цели да изключи емоционалната болка, причинена от травма.

Травматични събития като насилие, изнасилване и многократно физическо наказание по време на детството, наред с други, обикновено могат да бъдат причина. Децата в тези ситуации използват дисоциацията като адаптивен механизъм за намаляване на емоционалната болка, която изпитват.

Когато обаче дисоциацията продължава в зряла възраст и първоначалната опасност вече не съществува, тя може да се окаже патологична. Възрастният индивид става изключен от всяка ситуация, която възприема като потенциална заплаха. Това го кара да живее живота си, дистанциран от реалността.

Какво трябва да направите, ако забелязвате у себе си някой от тези симптоми?

Като начало, не се притеснявайте. Осъзнаването на това, че не сте слушали това, което ви е разказал човекът до вас или че не си спомняте пътуването с метрото, не означава непременно, че се нуждаете от психологическо лечение.

От друга страна може да се наложи да потърсите психологическа помощ, ако симптомите са по-чести или пречат на ежедневието ви.

Когато са налични симптоми на деперсонализация, дереализация, дисоциативна амнезия или объркване и нарушаване на идентичността, е необходимо психологическо лечение, което да помогне отново да съберете дисоциираните части.

За тази цел, терапията ще ви научи как да регулирате по-добре емоциите си. Нужно е да включите механизми за релаксация, когато тези емоции са на ръба да ви залеят.

Обикновено специалистите назначават персонализирано лечение. При това лечение се работи по първоначалната травма и дисоциираните части. Научават се стратегии за самопомощ и ресурси, за да можете да започнете да водите по-стабилен и здравословен живот.

Всичко опира до това да възстановите увереността в собствените си способности като здравословна форма на защита и грижа за себе си.