Ентомофобия – ирационален страх от насекоми

Фобията от насекоми, също така наречена ентомофобия, е прекомерен или ирационален страх от насекоми и други членестоноги. Чувството на силен и непреодолим страх произхожда от отвращението или погнусата, които произлизат от вида, действията или дори големия брой насекоми. Реакциите спрямо дребните животни могат да варират от леко раздразнение до неконтролируем ужас.

Много хора, страдащи от ентомофобия, се опитват да избягват събирания сред природата или каквито и да било други места, където могат да влязат в контакт с насекоми. Разстройството влияе на ежедневието, включително работата, училището и взаимоотношенията. Човекът с фобия от насекоми осъзнава, че държанието му е ирационално, но не може да контролира своите реакции.

Защо хората се страхуват от членестоноги?

Голяма част от населението изпитва антипатия към различните видове насекоми и то напълно основателно. Някои буболечки живеят на човешкото тяло, което представлява привлекателна трапеза за техните нужди. Насекоми като комарите, бълхите и кърлежите могат да заразят хората с опасни болести като Лаймска болест, ку-треска, малария и африканска трипанозомоза.

Друга причина, поради която хората не харесват членестоногите, е външният им вид. Анатомията на насекомите е напълно различна от нашата – някои буболечки имат много повече крайници или други части на тялото. Специфичният начин, по който се движат насекомите, също може да накара някои да се почувстват некомфортно или дори да си въобразят, че нещо лази по тях. За друга група мъже и жени буболечките застрашават тяхното чувство за контрол над заобикалящата ги среда. Членестоногите навлизат в нашето лично пространство и дори могат да полазят по вещите ни, като тази инвазия пречи на нашето чувство за сигурност и чистота.

Многокраките гадинки дори могат да изкарат наяве силни негативни емоции като отвращение и погнуса. Този инстинктивен подход към буболечките се различава спрямо културата и е свързан с нашата вродена склонност да отхвърляме неща (в този случай животни), които могат да ни разболеят.

Какво предизвиква появата на ентомофобия?

Трудно е да се посочи точно определена причина, която отключва страха от насекоми, но повечето страдащи от разстройството се ужасяват от буболечки вследствие на неприятна случка или спомен. Когато някой бива ужилен от пчела или ухапан от огнена мравка, болезненото изживяване може да предизвика свръхреакция към присъствието на членестоногите.

Възможно е фобията да представлява заучен отговор, възприет от поведението на близки, роднини или приятели. Децата, които са забелязали родителите им да реагират с проява на страх към насекоми, обикновено проявяват склонност да се държат по сходен начин. При тези, които са преживели мозъчна травма от силен удар в главата, също има по-голяма вероятност да се развие някакъв вид фобия. Допълнително, индивидите, страдащи от депресия и зависимост, също могат да развият ирационален страх.

Какво точно представлява фобията?

Фобията спада към графата разстройства, коренящи се в повишена тревожност, която кара хората да реагират нелогично и да избягват причинителя на чувството за страх, въпреки че перфектно осъзнават липсата на опасност. По принцип стресът е полезна реакция, която ни подготвя да се фокусираме в моментите, които изискват нашето внимание. Стресът представлява естествената реакция спрямо потенциална опасност (лаещо куче) или вълнуваща ситуация (возенето на влакче на ужасите). Част от мозъка, носеща наименованието амигдала, отговаря за реакцията "бий се или бягай". Страдащите от ентомофобия изпитват прекалено интензивен страх, който не е оправдан.

Симптомите на ентомофобия

Индивидите с фобия от насекоми могат да изпитват тревожност в различна степен, като някои реагират сравнително леко, докато други не напускат дома си поради силния страх от наличието на членестоноги навън. Понякога ентомофобията дори може да доведе до паническа атака.

Симптомите включват:

• Гадене;
• Сърцебиене;
• Болки в гърдите;
• Главоболие;
• Виене на свят;
• Силно изпотяване;
• Затруднено дишане
• Скованост;
• Мускулна слабост;
• Недостиг на въздух.

В някои тежки случаи на фобията страдащите от разстройство дори не могат да гледат снимка или рисунка на насекомото, като е възможно да изгубят всякакъв контрол в опита си да избягат от многокраката гадинка. Тези индивиди не успяват да водят нормален живот поради неконтролируемия страх. Те разбират, че действията и мислите им са нелогични, но не могат да ги спрат.

Лечение за ентомофобия

При фобиите от насекоми най-често прилаганият метод за лечение е комбинацията от когнитивно-поведенческата терапия и терапия на излагането. Двустепенният подход фокусира върху справянето с отвращението, страха и тревожността, които се свързват автоматично с насекомите. За да се справи с емоционалната страна на проблема, терапевтът учи пациента различни техники за успокояване и релаксация. Също така, психолозите помагат на страдащите от разстройството да идентифицират и спрат мисловните модели, които засилват чувствата за страх. По този начин пациентът мисли по-рационално за членестоногите, като научава повече за тях с помощта на книги или списания, които е най-добре да са илюстрирани и детайлни.

За да помогнат на пациентите да преодолеят поведенческия отговор към предизвикващото страх насекомо, терапевтите често прилагат терапия на излагането. Тя включва постепенното представяне на насекомото, като в началото може да се започне с нещо простичко като говорене за многокраките гадинки. В следващите етапи пациентът може да се опита да подържи предизвикващото страх насекомо.

Други етапи от терапията на излагането включват:

• Държането на буркан, пълен с буболечки;
• Докосването на насекомо с крак;
• Стоенето в стая с буболечки в продължението на 60 секунди;
• Докосването на насекомо с ръкавица;
• Държането на буболечка с гола ръка за 20 секунди;
• Позволяването на насекомо да полази по кожата на ръката.

Постепенното излагане помага на пациента постепенно да се изправи срещу страховете си, докато спре да изпитва силна тревожност в присъствието на насекоми.

Десентизацията към членестоногите е изключително полезна, за да може страдащият от ентомофобия да осъзнае реалните последици от контакта с насекомо – а именно, че те не са опасни. След време пациентът осъзнава, че преувеличената реакция не е необходима.

Cisler, Josh M., Bunmi O. Olatunji, and Jeffrey M. Lohr. “Disgust, Fear, and the Anxiety Disorders: A Critical Review.” Clinical psychology review 29.1 (2009): 34–46. PMC. Web. 25 Nov. 2017.

Jones, K M, and P C Friman. “A Case Study of Behavioral Assessment and Treatment of Insect Phobia.” Journal of Applied Behavior Analysis 32.1 (1999): 95–98. PMC. Web. 25 Nov. 2017

Pachana, Nancy A, Rana M Woodward, and Gerard JA Byrne. “Treatment of Specific Phobia in Older Adults.” Clinical Interventions in Aging 2.3 (2007): 469–476. Print.