Ефектът на Дънинг-Крюгер или защо глупавият е твърде глупав, за да разбере, че е глупав

Можете ли да си представите свят, в който всеки прави това, от което действително разбира, работният процес протича гладко и никой не се прави на експерт, без да има нужната компетенция? Възможен ли е подобен рай? Всъщност по-скоро не. Невъзможността да живеем в такъв идеален свят има своето обяснение и то се нарича ефектът на Дънинг-Крюгер, който накратко може да се обясни със склонността на неквалифицирани хора да си приписват по-голяма компетентност по въпроси, които въобще не са тяхна работа. От друга страна, интелигентни и способни професионалисти живеят с мисълта, че са по-малко квалифицирани (забележете: от НЕквалифицираните), защото са убедени, че и те имат също толкова компетенции колкото тях, но просто те (за разлика от тях) са много по-пробивни и амбициозни. Парадоксално, нали, но истина…

В края на 90-те години на миналия век това явление се превръща в център на изследванията на двама психолози от Университета Корнел - Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. Те публикуват книга, посветена на когнитивното изкривяване, което по-късно става известно именно като ефекта на Дънинг-Крюгер. Най-общо когнитивните отклонения представляват нарушение в начина, по който хората възприемат действителността, а това конкретно се отнася за склонността, при която неквалифицирани хора страдат от илюзорно превъзходство, заради което оценяват погрешно уменията си много по-високо от средното. Според специалистите тази склонност се дължи на метакогнитивната НЕспособност на неквалифицирания да разпознава своите грешки. Другото направление на ефекта на Дънинг-Крюгер е склонността на висококвалифицираните да оценяват способностите си много по-ниско, отколкото са в действителност.

Заключението на Дънинг и Крюгер е, че "грешната оценка на некомпетентните е вследствие на грешка относно самия себе си, докато грешната оценка на високо компетентните е вследствие от грешка относно другите".

Изследването на двамата учени е вдъхновено от превърналия се в градска легенда случай "МакАртър Уилър". Той успял да ограби две банки с покрито с лимонов сок лице – бил сигурен, че щом лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то и лицето му няма да се вижда от камерите. Дънинг и Крюгер решават да проучат по-задълбочено историята на МакАртър Уилър и причината за неговата несломима увереност въпреки очевидната му некомпетентност.

"Любопитно е, че в голяма част от случаите некомпетентността не прави хората нито по-дезориентирани, нито пък объркани или предпазливи. Напротив, в повечето случаи некомпетентните са благословени с неуместна самоувереност, провокирана от нещо, което те усещат като знание", обяснява психологът Дейвид Дънинг и допълва, че един невеж ум не е напълно празен съд, просто в него има каша от неподходящ или подвеждащ житейски опит, факти, теории, стратегии, метафори и предчувствия, които за съжаление му изглеждат точни и полезни знания.

Според Дънинг и Крюгер с повишаването на компетентността нивото на самооценката се понижава, после отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия.

Възможни причини за ефекта

Една от възможните причини за това когнитивно изкривяване е, че ние много по-лесно забелязваме невежеството на другите, отколкото своето собствено и затова си създаваме илюзия, че сме над средното ниво, докато истината в действителност може да е много по-различна.

Вие вероятно сте експерт в дадена област. Опитайте се да си припомните как в процеса на образованието си и с натрупването на опит в някакъв момент сте осъзнали колко далеч сте от съвършенството, но в същото време колко много се е повишило самочувствието ви в процеса на работа и обучение. А давате ли си сметка колко малко знаят другите за вашата работа? Нещо повече, те не само не знаят нищо за работата ви, но дори нямат представа колко малко знаят!

Сега е време да осъзнаете, че вие сте невежа (точно като другите) във всяка област на знанието, в която не сте експерт. Ефектът Дънинг-Крюгер далеч не се отнася само за другите. Той важи за всички – ние сме на различни места на същата крива по отношение на различни области на знанието. Тоест, вие може да сте специалист в своята област, компетентен в друга, но в много други да сте абсолютен профан.

Точно по тази причина е необходимо да бъдем смирени, да се съмняваме в собствените си познания и да проявяваме уважение към компетентността на другите. Значителна част от критичното мислене и скептичната философия е признанието, че от когнитивни изкривявания страдаме всички - повече или по-малко. Просто трябва да умеем да ги разпознаваме и съзнателно да се борим срещу тях.

*Интересен факт: Световни медии (като Quora, Dpreview, Reddit) често обясняват високото самомнение на Доналд Тръмп именно с ефекта на Дънинг-Крюгер.

По статията работи: Ина Фенерова

Източници: patheos.com, www.forbes.com, psychologytoday.com

Снимки: proprofs.com, BostonGlobe.com