Животът на Карл Юнг – създателят на аналитичната психология

Ранни години и образование

Юнг е роден през 1895 г. в Кесвил, Швейцария. Баща му, Пол Юнг, е пастор, а майка му е Емили Прайсверк. Още като малък Юнг се опитва да разгадае своя вътрешен свят. След като завършва обучението си по медицина в Базелския университет, той започва да изучава психиатрия в Цюрихския университет. През 1903 г. Юнг се жени за Ема Раушенбах, като съвместният им живот продължава до смъртта на съпругата му през 1955 г.

В Цюрихския университет младият мъж се изучава при психиатъра Ойген Блойлер, който е известен с работата си по дефинирането на психичното заболяване шизофрения. Юнг посвещава докторската си дисертация на темата за окултните явления, като фокусът на научната му работа е самоопределил се медиум. Младият учен посещава сеансите на медиума като част от изследванията, необходими за писането на дисертацията си. В периода 1905 г. – 1913 г. Юнг работи в Цюрихския университет, като през 1911 г. той съосновава Международната психоаналитична асоциация.

През 1907 г. Зигмунд Фройд се превръща в ментор и приятел на Юнг. Двамата учени и пионери се интересуват от разгадаването на неосъзнатите сили, които въздействат на поведението на хората. Въпреки споделения интерес Фройд и Юнг имат разногласия относно някои основни аспекта от психологичната теория.

Докато Фройд поддържа твърдението, че неосъзнатото съдържа в себе си потиснати желания (най-вече от сексуален характер), Юнг вярва, че има и други важни фактори, които мотивират човешките действия освен сексуалните импулси. Осен това швейцарският учен не подкрепя идеята на ментора си за Едиповия комплекс.

След разрива в отношенията между двамата психолози Юнг развива своите собствени теории и виждания, които довеждат до сформирането на така наречената юнгианска или аналитична психология. През 1912 г. той публикува книгата "Психология на несъзнаваното" ("Символи на промяната"), с която ясно показва, че идеите му се разграничават значително от тези на ментора му Фройд.

Развитие на юнгианската психология

Според теорията на Юнг съществуват три нива на психиката: съзнание, личното несъзнавано и колективно несъзнавано. В съзнанието се поместват всички случки и спомени, който можем да си спомним, докато личното несъзнавано се отнася за онези преживявания и моменти, които поради някаква причина сме потиснали и не сме осъзнали напълно. Колективното несъзнавано (нашето "психично наследство") включва цялостния опит на човечеството, който продължава да ни оказва влияние въпреки индиректната си същност. В колективното несъзнавано се поместват и архетипите, които Юнг дефинира като древните и архаични образи, които произлизат от цялостния опит на човечеството. С други думи, архетипите са важни символи и образи от културата на хората.

Юнг използва мъжествеността, женствеността и майката като примери за архетип. Въпреки че повечето от нас нямат достъп до колективното несъзнавано, психологът смята, че ние се докосваме до това мащабно знание чрез сънищата си, които често съдържат елементи от психичното наследство. Швейцарският учен счита архетипите за универсални човешки модели, с които всеки един от нас се ражда. Идеята за наследствеността на архетипите е оспорвана от други психолози, които смятат, че е невъзможно твърденията на Юнг да бъдат тествани и доказани по научен начин.

Проучвания относно личността

През 1921 г. Юнг публикува книгата си "Психологическите типове", която въвежда идеята за типология на личността. Швейцарският учен прави разграничение между интроверсия и екстроверсия. Екстровертите предпочитат да поддържат големи социални мрежи, наслаждават се на вниманието на останалите и харесват да бъдат част от големи групи. Интровертите също имат близки приятели, за които ги е грижа, но предпочитат да прекарват повече време сами, като трудно показват истинската си същност пред останалите хора.

Също така Юнг вярва, че хората могат понякога да се държат по начин, който не отговаря на доминантния им тип. Например интровертът може да посети социално събитие, което по принцип би пропуснал.

Какво представлява юнгианската психотерапия

Юнгианската психотерапия, също така наречена аналитична психотерапия, се базира на идеята, че ролята на терапевта е да помогне на клиента си да опознае и разбере неосъзнатите части от съзнанието си, които оказват влияние върху мислите, емоциите и поведението. Целта на аналитичната психотерапия е да идентифицира основната причина за проблемите на клиента, вместо да адресира симптомите или държанието, които пречат на оптималното функциониране. Психолозите, които практикуват този вид психотерапия, често молят клиентите си да документират сънищата си в специален дневник или да правят тестове за свободни асоциации, отчитащи спонтанните реакции. Тези два метода, както и множество други от аналитичната психология, имат за цел опознаването на личното несъзнавано на човешкия ум.

Психоаналитиците, обучени в похватите на юнгианската психотерапия, признават, че процесът по изследване и осъзнаване на потиснатите или неприятни мисли невинаги е приятен, но продължава да е необходима част от терапевтичния прогрес.

Според Юнг идеалният резултат вследствие на приложената психотерапия е постигането на индивидуация – процесът на обединяване на всички минали преживявания (добри и лоши), който спомага за воденето на здравословен и стабилен живот. Индивидуацията представлява дългосрочна цел, като юнгианската психотерапия не се стреми да намери бързо решение за проблемите на клиента. Вместо това юнгианските терапевти изместват фокуса към установяване на основната причина за трудностите на дадения човек, като същевременно се стремят да помогнат на клиентите си да добият по-задълбочена представа за собствената си същност. По този начин преминалите аналитичната психотерапия могат да продължат да живеят, вече разбрали и приели своята роля в заобикалящия ги свят.

Други трудове на Юнг

През 1913 г. швейцарският учен започва да съставя книга, която съдържа описания на личните изживявания и мисли на автора. В нея той се опитва да разбере непознатите или потиснати части на своето собствено съзнание. В продължение на много години Юнг прилежно записва виденията, които е получил, придружени от рисунки. Крайният резултат от неговите действия е дневник, който представя митологичната перспектива на психолога за самия себе си. Юнг не публикува труда си, докато е жив, като едва през 2009 г. семейството на знаменития учен позволява текстовете да бъдат издадени като "Червената книга".

Влиянието на Юнг върху развитието на психологията

Дори след смъртта си през 1961 г. Юнг продължава да бъде влиятелна фигура в областта на психологията. Въпреки че аналитичната терапия вече рядко се практикува от професионалистите, някои психолози продължават да се обучават на техниките и да ги прилагат по време на сесиите с клиенти. В крайна сметка Юнг си остава често споменаван и уважаван поради услилията му да измести фокуса към разгадаване на човешкото съзнание. Дори психолозите, които не се считат за последователи на Юнг, все пак може да са били повлияни по един или друг начин от идеите на швейцарския учен.

Работата на Юнг относно типология на личността отново започва да трупа популярност сред психолози и любители. Личностният въпросник Майерс-Бригс се базира на показателите за човешката личност, описани за първи път от Юнг. Съществуват много други тестове, измерващи различни аспекти на личността, които използват концепциите за интроверсия и екстроверсия, въпреки че научната общност определя двете концепции като намиращи се в двата края на спектъра, вместо като два отделни типа личности.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: elcato.org

Още по темата:

• 3 неща, които не знаехте за психозата на Карл Юнг
• Какво е приложна психология
• Историята на символа на психологията
• Малко известни факти за велики психолози