Когнитивно-поведенческа терапия: Значението на отрицателните мисли

Когнитивно-поведенческата терапия се основава на идеята, че начинът, по който мислим (познанието), по който чувстваме (емоцията) и по който действаме (поведението), си взаимодействат, и по-конкретно, нашите мисли определят нашите чувства и нашето поведение.

Ето защо негативните и нереалистични мисли могат да доведат до тревожност и проблеми. Когато човек страда от тревожност, начинът, по който тълкува ситуациите, се променя, а това от своя страна оказва отрицателно влияние върху действията, които предприема.

Тъй като не самите събития ни разстройват, а значението, което им придаваме, ако нашите мисли са прекалено негативни, те могат да ни накарат да повярваме в реалност, която просто не е реална.

Например, жена с депресия може да мисли: "Невъзможно е да отида на работа днес. Просто няма да се справя, няма да успея да направя нищо, чувствам се ужасно."

В резултат на тези мисли - и на убеждението й, тя ще си остане вкъщи. Подчинявайки се на тези мисли обаче, тя се лишава от шанса да разбере, че може да греши, но ако опита и отиде на работа, е възможно да открие, че с много от задълженията си успява да се справи отлично. Вместо това обаче тя остава вкъщи и започва да размишлява за постъпката си: "Провалих се. Всички ще ми бъдат ядосани. Защо не съм способна да правя това, което правят всички останали? Толкова слаба и безполезна съм." По всяка вероятност на следващия ден тази жена ще се чувства по-зле и ще й бъде още по-трудно да отиде на работа…

Всичко това е в резултат на взаимодействието между мислите, поведението и емоциите. Този порочен кръг е в основата на редица нарушения.

Откъде идват отрицателните мисли?

Психологът Арън Бек предполага, че тези модели на мислене са създадени в детството, и стават автоматични и относително стабилни. Така че, едно дете, което не получи безусловна обич и привързаност от родителите си, но всеки път бъде хвалено за високите оценки в училище, може да си помисли: "Трябва винаги да бъда идеален, ако не съм, всички ще ме избягват и ще ме мразят".

Подобно житейско правило (известно още като дисфункционално вярване) може да бъде полезно за личността и силен мотив за работа и развитие, но всички непредвидени обстоятелства, неуспехи и провали, ще задействат дисфункционалния модел на мислене, който провокира цикъл от автоматични мисли като: "Напълно се провалих. Никой няма да ме харесва. Срам ме е да се изправя пред тях".

Прочетете още:

• Упражнения от когнитивно-поведенческата терапия

Ясно е, че негативните неща няма да спрат да се случват. Но когато ги интерпретираме неправилно, от позицията на вярванията си, правим ситуацията или трудността, с която сме се сблъскали, много по-сложна, а понякога и невъзможна за преодоляване. Когнитивно-поведенческата терапия помага на хората да коригират тези погрешни тълкувания.