Закон за ефективността на Йеркес-Додсън

Законът Йеркес-Додсън предполага, че повишените нива на възбуда могат да подобрят представянето до определен момент. Научете повече за това как това работи и защо понякога малко стрес наистина може да ви помогне да постигнете най-доброто от себе си.

Връзката между възбуда и ефективност

Забелязали ли сте, че понякога се справяте по-добре, когато сте малко нервни? Например, може да се представите по-успешно на спортно събитие, ако сте развълнувани, че участвате или да имате по-висока оценка на изпита, ако адреналина ви е повишен.

В психологията тази връзка между нивата на възбуда и представянето е известна като закон на Йеркес-Додсън.

Как работи законът на Йеркес-Додсън

Законът на Йеркс-Додсън предполага, че има връзка между ефективността на индивида и възбудата, която предхожда действието. Повишената възбуда може да спомогне за подобряване на ефективността, но само до определен момент. В миг, когато възбудата стане прекомерна, ефективността намалява.

Законът е описан за първи път през 1908 г. от психолозите Робърт Йеркес и Джон Дилингам Додсън. Те открили, че леки електрически импулси могат да бъдат използвани, за да мотивират ефективно плъховете да излязат от лабиринт, но когато електрическите удари станат твърде силни, плъховете започват да се движат в случайна посока из лабиринта, опитвайки се да избягат от импулса. Експериментът показа, че при повишаване нивата на стрес и възбуда може да се появят положителни ефекти, подпомагащи да се съсредоточи мотивацията и вниманието върху задачата, (но само до определен момент).

Тревожността, която човек изпитва преди изпит, е прост пример за това как функционира законът Йеркес-Додсън. Оптималното ниво на стрес може да ви помогне да се съсредоточите върху теста и да си спомните информацията, която сте учили, прекалено силна тревожност може да увреди способността ви да се концентрирате и да направи по-трудно припомнянето на правилните отговори.

Атлетическите представления представляват още един чудесен пример за закона Йеркес-Додсън. Когато състезателят е готов да направи важен ход, идеалното ниво на възбуда може да подобри изпълнението му и да му даде възможност да направи най-доброто, на което е способен. Проблем се появява, когато състезателят е твърде стресиран, защото тогава концентрацията и подготовката не могат да останат оптимални.

Наблюдения по закона на Йерекс-Додсън

Но как се определя кои нива на възбуда са идеални? Ключовото нещо, което трябва да се знае, е, че този показател може да варира от една задача до друга. Научните изследвания например показват, че нивата тревожност, предизвикващи висока ефективност намаляват по-рано при сложни задачи, отколкото за обикновени, дори със същите нива на възбуда. Какво точно означава това? Ако изпълнявате сравнително проста задача, сте в състояние да се справите с много по-високи нива на възбуда. Домашните задачи, като пране или миене на чинии са с по-малка вероятност да бъдат засегнати от много ниските (или много високи) нива на възбуда.

Ако се занимавате с много по-сложна задача, като например преминаване през сложен изпит или запомняне на комплексна информация, то представянето ще бъде много по-силно повлияно от ниските, или високи нива на възбуда. Ако нивата на възбуда са твърде ниски, може да се окаже, че не сте мотивирани или дори сте заспали, преди да започнете същинската работа. Ако нивата на възбуда са твърде високи, могат да бъдат също толкова проблематични, което затруднява концентрацията над информацията достатъчно дълго, за да завърши задачата.

Твърде много и твърде малко възбуда може да окажат влияние и върху различни видове задачи. Докато баскетболистът или бейзболният играч може да са принудени да контролират прекомерната възбуда, за да се съсредоточат върху успешното извършване на сложни хвърляния, спринтьорът може да разчита особено много на високи нива на възбуда, за да мотивира върхови резултати.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywellmind.com
Сниимка: woman.thenest.com