Защо все повече пораснали деца се отчуждават от родителите си

Акценти

Специалисти предупреждават за тревожна тенденция в САЩ – все повече млади хора се отчуждават или дори откъсват напълно от своите родители. Национална анкета от 2025 г. разкрива, че 38% от пълнолетните американци са прекъснали трайно отношенията си с поне един член на семейството – брат/ сестра, родител, дете, баба или дядо. Каква е причината?

Въз основа на своите проучвания в областта на семейното отчуждаване, психологът д-р Ричард Блейк изтъква следните пет фактора, които според него най-често водят до срив в семейната динамика.

Различия в политическите възгледи или ценностната система

Проучване върху повече от две хиляди връзки майка-пораснало дете показва, че „разминаването в светогледа и ценностите“ е основен рисков фактор за отдалечаването между тях. Част от доброволците признават, че е по-вероятно да прекъснат отношенията си с някого, ако имат различни възгледи, отколкото с човек, който е извършил тежко престъпление.

Влияние на социалните медии

Прекомерната употреба на социални мрежи също може да има негативен ефект върху отношенията между дете и родител. Изследване върху близо 9800 тийнейджъри разкрива, че повече от два часа престой дневно в социалните мрежи увеличава риска от проблеми със семейството. Блейк е на мнение, че там често се нормализира отчуждаването между членовете на семейството и се споделят и разпространяват лични истории за хора, които не поддържат никакъв контакт с родителите си.

Според психолога ценностната система вече е подменена. Вместо да се стремят да запазят достойнството си, много хора вече предпочитат ролята на жертви. „Това е нещо като състезание кой ще стигне по-бързо до дъното. Ако не си достатъчно жертва, си готов сам да си изградиш този „имидж“ като разказваш на околните как родителите ти са те тормозили или пренебрегвали. И ето основателна причина да прекъснеш връзка с тях, без да бъдеш съден“, пояснява ученият.

Родителите като единствените виновни за психичните проблеми в зряла възраст

Част от порасналите вече деца вярват, че вината за нестабилното им психично състояние е само в родителите им. „Това е още една логична на пръв поглед причина за откъсване от семейството. Все по-често чувам упреци и обвинения в родителите, които са направили или пък не са направили нещо и това им е нанесло травма за цял живот“, споделя още д-р Блейк. Той обаче е категоричен, че именно семейните отношения оказват благоприятен ефект върху психичното здраве. „Семейството е един от най-ефективните и научно доказани буфери срещу психични разстройства. Мит е, че то не е толкова важно за човека“, казва още специалистът.

Проучване, проведено върху осиновени близнаци в Минесота, сочи, че близнаците по-често приличат на биологичните си родители, а не на своите осиновители, които са ги отгледали и възпитали.

Друго изследване от 2024 г., под ръководството на германския социолог Карстен Ханк, разкрива, че участници, които са били откъснати от родителите или братята и сестрите си, изпитват по-ниска удовлетвореност от живота и са по-склонни към депресия.

Проблеми в общуването

Начинът на комуникация в семейството по време на конфликт е фактор, от който зависи дали и до каква степен ще се отчуждят децата и родителите. Много е важно първо да се изслушват, а при нужда да прилагат метода на „преговорите за освобождаване на заложник“, съветва Блейк. Какво представлява този метод? Изслушвате другия човек, повтаряте му това, което ви е казал, за да се убедите, че сте го разбрали правилно, и чакате, докато той наистина изложи своите доводи. Тогава идва вашият ред да споделите мнението си.

Все повече пораснали деца прибягват до поучителен език и използват термини от психотерапията като „нарцисист“, „газлайтинг“, „токсичен“, „лични граници“ и много други. В тези случаи вероятността за постигане на компромис е много по-малка.

„Съветвам родителите да изчакат малко преди да реагират и след това да кажат „Добре, ти използва думата „токсичен“. Можеш ли да ми опишеш какво разбираш под токсичен и да ми дадеш пример за токсично поведение?“ Винаги е по-разумно да се борави с факти и събития, отколкото да се изтъква кой е по-добър или по-лош човек“, пояснява психологът. Той също така препоръчва разговорът да започва с „Аз“, а не „Ти“ твърдения, и да се избягват думи като „винаги“ и „никога“.

Външно влияние

Романтичният партньор и непрекъснато променящите се теории за родителството също играят роля при отчуждаването. Степента на влияние зависи от половата принадлежност. Мъжете например се влияят повече от интимния си партньор, отколкото жените.

Различните теории за родителството също могат да навредят на отношенията дете-родител, тъй като порасналите вече деца може да не одобряват методите за възпитание на своите родители, и обратно. "Голямата свобода и липсата на правила и граници в съвременното родителство създаде едно психично болно поколение от млади хора. Може би е добре да се поучим от методите на нашите баби и дядовци и да не разчитаме толкова на терапевтите“, заключава Блейк.