Семейно отчуждение: Как ни влияят прекъснатите отношения със семейството

Семейното отчуждение може да повлияе изключително негативно върху живота и идентичността на човек. Подобно преживяване поражда отрицателни емоции у отчуждения член на семейството, който често скърби за живите си роднини. Хората, които са откъснати, често изпитват трудности да приемат и осмислят загубата, дори когато имат иначе пълноценен живот. Тези, които сами са решили да прекратят отношенията със семейството си, често на по-късен етап установяват, че чувството на загуба и съжаление придружава решението им.

В своята новаторска книга „Семейно отчуждение: Въпрос на гледна точка“ Кайл Аглиас пише, че отчуждението е особено трудно за приемане, тъй като няма предвидими или предварително определени резултати. „Смъртта на член от семейството не оказва влияние върху самочувствието или самооценката по начина, по който го прави отчуждението.“, обяснява Аглиас.

>>> Какво кара възрастните да скъсат връзката със своите родители

Отчуждението се приема особено тежко от братя и сестри. Братята и сестрите са нашите най-ранни и най-близки спътници, внушавайки важни социални качества – толерантност, щедрост, лоялност – които в крайна сметка оказват влияние върху всяка следваща връзка – от приятели и колеги до интимни партньори. Хората обикновено прекарват повече време с братята и сестрите си, отколкото с всеки друг човек – за късметлиите тази връзка продължава десетилетия. Загубата обаче на това, което трябва да бъде връзка за цял живот, изградена върху обща история, е наистина тежка.

Как влияе семейното отчуждение?

Анкета, проведена от журналистката и писателка Фърн Шумър Чапман, разкрива как прекъснатите отношения със семейството ни влияят.

Проблеми с доверието

Отчуждените често чувстват, че не могат да се доверят на никого, което им пречи да се ангажират напълно във взаимоотношенията си с другите. Няколко респонденти споделят, че прекъснатите отношения със семейството са повлияли на доверието им спрямо другите:

• „Установих, че саботирам взаимоотношенията си с другите поради ужасните преживявания с членове на семейството, които ме изключиха от живота си.“
• „Имам проблеми с доверието към всички. Притеснявам се, че тези, на които държа, ще ме напуснат без обяснение.“
• „Когато приятел се дистанцира от мен поради основателна причина, се вълнувам и изпадам в паника. Имам чувството, че ме приемат за даденост, както аз направих със семейството си.“

Според Аглиас липсата на доверие, свързано с отчуждението, може да предизвика психологически проблеми като емоционално отдръпване, постоянно угаждане на другите, създаване на неустойчиви взаимоотношения.

Трудно създаване на приятелства

Изграждането на приятелства може да бъде особено предизвикателство за всеки човек, който е лишен от способонстта да се доверява. Дори още по-лошо, отчуждените – особено тези, които са инициирали прекъсването на взаимоотношенията – често се чувстват осъдени, когато другите ги съветват да „забравят“ или да „продължат напред“. Някои хора започват да разчитат изключително много на семейството и приятелите си, налагат емоционални изисквания и преувеличени очаквания, които могат да обтегнат и дори да разрушат взаимоотношенията.

Ниско самочувствие

Жена, взела участие в анкетата, споделя, че постоянно си задава въпроса дали другите хора биха проявили интерес към нея, щом собствената й сестра е решила да прекъсне взаимоотношенията им.

В повечето случаи хората, които са отбягвани от собствените си братя и сестри, се чувстват отговорни за прекратяване на взаимоотношенията. Загубата оставя разяждащо усещане за неприязън и липса на самоуважение – типично за хора, които са били остракирани (изолирани или прогонени). Болката е първоначалната реакция на всеки вид остракизъм, категоричен е д-р Киплинг Уилямс, професор по психологически науки в Университета „Пърдю“. „Остракизмът подбужда действия, насочени към възстановяване на осуетените нужди от принадлежност, самоуважение, контрол и смислено съществуване.“

Проблемни отношения в семейството

Отчуждението често поставя членовете на семейството в неудобната и обикновено невъзможна позиция да избират страна. Ситуацията може да стане толкова трудна, че да предизвика семейна война. Отчуждените могат агресивно да оказват натиск върху членове на семейството, прибягвайки до тормоз, обвинения и атаки. Също така е възможно да изискват лоялност или да заплашват с остракизъм тези, които отказват да застанат на тяхна страна.

Майка на син и дъщеря, които не поддържат близки отношения помежду си, споделя: „Винаги е било в съзнанието ми – имам син и дъщеря, които нямат нищо общо един с друг. Винаги си мисля, какво мога да направя? Как можем да се съберем? Как мога да си върна семейството? Чувствам се наранена и засрамена, че децата ми не поддържат близки отношения. Никога не съм говорила за това. Срамувам се, поради което понасям болката сама.“

„Понякога съм бясна от ситуацията. Често ме канят на партита, на които едно от децата ми не е поканено. Никога не знам какво да правя. Трябва ли да присъствам или не? Трябва ли да настоявам, че ще отида на събитието, само ако и двете ми деца са поканени? Какъвто и избор да направя, едно от децата ми ще бъде наранено.“

Мисловно предъвкване

Една от най-изтощителните последици от отчуждението е мисловното предъвкване – повтаряне на едни и същи мисли отново и отново, дори когато тези размисли пораждат тъга или негативизъм. Много отчуждени братя и сестри се оказват в капана на мисловното предъвкване: „Какво направих? Каква беше моята роля в прекъсването на взаимоотношенията? Мога ли да поправя стореното?“. Умът отчаяно се опитва да даде смисъл на случилото се, дори и да не съществува добро обяснение за него. Преживяването може да бъде осакатяващо, а прекомерното споделяне на негативните мисли е твърде вероятно да отблъсне хората.

>>> Мисловно предъвкване: Повторение на разговори в главата ми

Някои връзки просто са твърде токсични, за да се поддържат. Все пак не може да се отрече, че прекъсването на връзката с членове на семейството вреди на взаимоотношенията с другите хора. Осъзнаването помага човек да се предпази от дългосрочните щети от отчуждението.