Защо депресията се отразява толкова сериозно на мъжете

от 16 окт 2020г., обновено на 20 окт 2020г.

Тревожността, притесненията и депресията са естествени реакции на човека спрямо пандемията и всички проблеми, до които тя води. Пол Инграм, асистент по консултативна психология в Катедрата по психологически науки към Тексаския университет „Texas Tech“, смята, че последиците от депресията може да са по-сериозни при мъжете, защото те не обръщат сериозно внимание на психичното си здраве и не му отдават голямо значение.

Как реагира обществото на мъжа в депресия?

Депресията може да намери изражение в различни форми на поведение и да се прояви с различни симптоми. Тя може да накара човека да не желае да излиза, да засили желанието му да лежи, да повлияе на начина му на мислене и на социалните му връзки с приятелите и семейството. Според Инграм разликата между депресията при мъжа и жената се крие до голяма степен в страха как обществото би приело симптом на депресия в един мъж. Налице са множество стереотипи за това как мъжете не бива да споделят чувствата си. Като в песента на The Cure – „Момчетата не плачат.“ Околните се отнасят негативно към тъжните, депресирани или виновни мъже.

Често симптомите при мъжете са външни, тоест физически. Според експерта е приемливо мъжът да страда от главоболие или умора, но ако признае, че е тъжен, ще е съвсем различно. Вътрешните симптоми често се изразяват в определени външни.

Употребата на алкохол като средство за избягване

Употребата на алкохол е често срещано средство за изразяване на негативните емоции при мъжете. Тя обаче може да е много опасна, ако се превърне в навик, чрез който те бягат от реалността. Много хора злоупотребяват с алкохол, за да забравят неприятните чувства, но накрая винаги се оказва, че те не са изчезнали.

Алкохолът, както и всяко друго средство за избягване на дадена ситуация или проблем, не ги прави по-незначителни. Пиейки, човек просто потиска чувствата си. Когато по-късно емоциите отново го връхлетят, те ще бъдат придружени и от чувство на вина или фрустрация, което ще ги накара да се чувстват още по-отчаяни.

Невинаги подобни външни прояви се наблюдават в мъже, но обикновено е по-приемливо те да споделят външните прояви на проблема си, а жените да говорят за самия проблем и своите чувства. Инграм пояснява: „Само защото мъжете се оплакват от главоболие или умора, не означава, че не изпитват тъга или не са в депресия. Чувствата са едни и същи за двата пола. Начинът, по който мъжете ги изразяват, е различен. Може да ви се стори странно, но ако мъжът цял живот е опитвал да потисне и скрие негативните си емоции, е напълно възможно на по-късен етап все още да не успява да дефинира какво означава тъга.“

Полова социализация и очаквания спрямо пола

Според Инграм стигмата на обществото играе важна роля за това как отделният човек ще възприема половата си идентичност. Медиите, културните ценности и очакванията към половете допринасят за изграждане на представата за самите себе си, като всичко започва да се случва още в ранна детска възраст.

Макар детето да не осъзнава, че има причина стаята му да е боядисана в синьо или розово, оттам още тръгват внушението и натрапените му очаквания. По същия начин обществото очаква от мъжа да дава точно определен израз на емоциите си, да не се отпуска и да не плаче. Послание, което трябва да покаже на мъжа, че да даде външна проява на чувствата си не е нормално.

Инграм е на мнение, че половата социализация има своите плюсове и минуси. От една страна, тя може да проправи път, по който да се помага на хората да осъзнаят кои са всъщност. От друга обаче, може да има голяма разлика между това, което самият човек вярва, че е, и начина, по който той се определя в житейския си път. Тази разлика усложнява нещата. Донякъде социализацията има ясна цел, но е нужна гъвкавост от страна на родителите по отношение на собствените им очаквания към децата. Да се каже на някого, че не бива да говори за емоциите си, не помага, дори напротив.

Родителите са като буфер. Децата ще се учат на социализация в училище и сред връстниците си. Възрастните биха могли да послужат като буфер за емоциите им, като ги поощряват да приемат роли, които отговарят и не отговарят на стереотипа за съответния пол.

Опитът за самоубийство

Статистиката сочи, че жените с депресия са по-склонни да направят опит за самоубийство, но мъжете използват средства, които наистина да доведат до такова. Мъжете по-често биха прибягнали до използването на оръжие, което много намалява шансовете им за оцеляване. Жените биха прибегнали до предозиране с лекарства, което по-рядко завършва с фатален край.

Инграм споделя: „Стереотипите са социално обусловени и всички ние сме повлияни от социалните ценности и нагласи.“

Коронавирусната пандемия е най-лошият сценарий

Една от причините пандемията да се отразява на психичното и физическото здраве е, че тя е най-лошият възможен сценарий. Незнанието какво ни очаква повишава значително нивата на стрес.

COVID-19 всява смут, несигурност и е като невидим враг сред хората. Не е като да вървиш по улицата, да се сблъскаш с евентуална заплаха, да я оцениш и да вземеш мерки, за да я избегнеш. Не знаем къде има коронавирус, не знаем кога ще свърши пандемията и какво ни очаква. Няма начертан път. Няма точка. Кортизолът и стресовите хормони се покачват, а психичното здраве се влошава.

Пандемията направи живота още по-труден, защото със събуждането хората трябва да се справят с още едно предизвикателство. По време на извънредното положение и забраната за напускане на домовете основната тревога беше дали ще имат достатъчно храна. Коронавирусът накара повечето хора да се тревожат за неща, които преди се приемали за даденост.

Инграм обяснява, че хората са оцелели и еволюирали през годините, защото мозъкът умее да създава кратки пътища и да свързва идеи помежду им. Той е много добър в евристиката, или умението да решава проблемите като отсява кое заслужава неговото внимание и кое – не.

Психичното и физическото здраве са взаимосвързани

Когато хората бяха принудени да стоят по домовете си, ръстът на злоупотреба с алкохол нарасна главоломно. А както стана ясно по-горе, употребата на алкохол е един от най-често прилаганите начини за избягване на неприятна ситуация или проблем.

Когато тялото реагира на стрес, без значение какъв е източникът му, то избира подхода „бий се или бягай.“ Повишената възбуда води до учестен сърдечен ритъм. Човешкото тяло не е устроено да издържи дълго в подобно състояние. Колкото по-дълго живее под стрес човек, толкова по-сериозни са негативните последствия върху тялото му.

Мъжете са по-застрашени от сърдечносъдови нарушения, тъй като притежават по-голяма мускулна маса и специфични хормони, които натоварват допълнително сърцето. Стресът има по-тежки дългосрочни последици за мъжете, което обяснява защо смъртните случаи с COVID-19 са повече именно сред тях.

Физическият начин, по който те изпитват стрес, е една от причините за по-високата смъртност при мъжете. Страхът, че обществото може да ги отхвърли, ако потърсят помощ, още повече задълбочава проблема.

Ефектът от безработицата

Загубата на работа или рискът това да се случи, също играе много важна роля за доброто психично здраве на мъжа. Връзката между ходенето на работа и депресията е двустранна. Безработният мъж е по-вероятно да изпитва депресия, особено ако робува на изградената представа за мъж. Подобна тенденция се наблюдава при всяка икономическа криза, с която човек се сблъсква. И тогава няма никакво значение дали си мъж или жена. Тук се намесва и усещането на самия човек – дали той се възприема като отговорен за осигуряване на прехраната, което също зависи от влиянието на традиционните представи за двата пола. През 2020 г. броят на регистрираните безработни е безпрецедентен, а за част от мъжете да изхранват семейството си е основно задължение.

Ролите, отредени от обществото, влияят и на жените. При тях предизвикателството е наречено „втора смяна“ – жената се връща от работа и от нея се очаква да поддържа домакинството, да готви и да се грижи за децата. Ограниченията могат да влошат качеството на живот както на едните, така и на другите.

Гъвкавостта е ключът към пълноценен и щастлив живот.

Търсене на помощ

Стратегиите за справяне с психичното здраве варират от избягване до самопомощ. За някои хора четенето на книги помага. Други намират утеха в срещите с приятели. Невинаги помощ означава да се консултираш със специалист. Човек може да прави упражнения, да се отдаде на любими занимания, да се среща с приятни за него хора.

Отношението към пандемията

Ако пандемията се възприема като катастрофа или застрашаващо събитие, със сигурност психичното здраве ще се влоши. Промяната в начина на мислене е изключително трудна.

Добре би било да живеем за настоящия ден и да се фокусираме върху ежедневието си. Както и да си напомняме, че когато сме под стрес, е нормално да не се справяме добре със задачите си.

Според Инграм не е правилно да живеем така, сякаш нищо не се е променило, защото всъщност всичко е различно. Ежедневно се изправяме пред предизвикателства, с които досега не сме се сблъсквали. Ако приемем реалността такава, каквато е, ще живеем по-спокойно и хармонично.