Симптоми на депресия при мъжете

Като клинично заболяване депресията е дефинирана за първи път в началото на 20-и век. Дотогава е била наричана меланхолия. Терминът "депресия" произхожда от латинската дума depressio, която означава потискане (на желанията, потребностите и жизнения тонус). 

Депресията е заболяване, което засяга не само психиката, но и цялостното функциониране на човека – хранене, сън, социален живот и емоционална регулация. Тя не е нормално или преходно състояние, нито знак за слабост. Не може да се преодолее само с "вземане в ръце". Разпространеното вярване, че "ще мине, когато се успокоим" или "стъпим здраво на земята", подценява сериозността на състоянието. Симптомите могат да продължат месеци и дори години, без да бъдат разпознати и състоянието да остане без адекватно лечение.

В общество, което очаква от мъжете да прикриват чувствата си и да демонстрират сила, депресията често се разпознава трудно. Широко разпространен е стереотипът, че депресията засяга предимно жените или е признак на слабост, което допълнително затруднява диагностицирането й при мъжете.

Дори днес хората с депресия често се сблъскват със стигма, което ги кара да крият или отричат преживяванията си. Това може да е една от причините за по-късното търсене на помощ, по-високия риск от самоубийство и по-ниската продължителност на живота при мъжете.

Някои от най-честите симптоми на депресия при мъжете са:

Отрицателен образ за себе си и емоционална нестабилност

Мъжете, страдащи от депресия, са твърде самокритични, несигурни, емоционално нестабилни и склонни да подценяват собствените си способности,  поради което лесно се провалят във важни ситуации. Това може да доведе до честа промяна на настроенията, силни изблици на гняв, агресия, чувство на безсилие, вина. Усещането, че не успяват да държат ситуацията под контрол, ги кара да се чувстват още по-безпомощни. 

Повишена социална, сексуална или трудова активност

Друг характерен признак е склонността да бягат от реалността чрез прекомерна заетост – работохолизъм, чести социални активности, случайни или повърхностни връзки. Интензивното ежедневие често функционира като механизъм за избягване на неприятни емоции и вътрешни конфликти.

Според психологически изследвания склонността за бягство от реалността чрез натоварен график и активен социален живот има две цели:

• когнитивна – избягване на тревожни мисли и притеснения;
• емоционална – временно намаляване на чувството за празнота.

Саморазрушително поведение и риск от самоубийство

Силното напрежение, самообвиненията и трудностите в регулирането на емоциите повишават риска както от саморазрушително поведение, като злоупотреба с вещества и рисково шофиране, така и от самоубийство.

Влошено физическо здраве

Сред физическите симптоми на депресия при мъжете са:

• често главоболие;
• силна умора; 
• храносмилателни проблеми;
• наддаване или загуба на тегло.

Апатия, отчаяние и песимистичен поглед към бъдещето

Мъжете обикновено не говорят открито за тъгата и безнадеждността, която изпитват. Един от начините да изразят тези емоции, е като говорят по песимистичен начин за себе си и живота.

• Скептичното отношение и липсата на вяра в по-добро бъдеще могат да бъдат силен индикатор за депресивно състояние.
• Друг симптом на депресивно състояние при мъжете е загубата на интерес към заниманията, които преди са им носили удоволствие. С течение на времето апатията към всякакъв вид дейност, която не е задължителна, се засилва и бива изместена от рутина, която ги държи далеч от реалността. Често спят повече от обикновено, гледат телевизия часове наред или правят нещо друго, което им помага да избягват емоциите, които изпитват.
• Знак за депресия е също и пренебрегването на външния вид – спират да се бръснат, не обръщат внимание на облеклото или прическата си.

Как да бъдем полезни на близък човек, страдащ от депресия

Най-голямото предизвикателство за много мъже, страдащи от депресия, е осъзнаването и признаването на проблема. Препоръката към близките е да ги насърчават да споделят какво преживяват, без да използват етикети. Проявявайте търпение, избягвайте обвиненията, отнасяйте се с разбиране, изслушвайте и не омаловажавайте споделеното. Това може да улесни процеса на търсене на професионална помощ.