Ефекти от „мозъчното гниене“ върху психичното здраве на младите хора

Акценти

Много хора днес се чувстват замаяни, уморени и не могат да се съсредоточат, въпреки че са спали добре през нощта и не са злоупотребявали с алкохол предната вечер. Учените са открили причината и тя е прекарването на твърде много часове пред екрана на лаптопа или телефона. Огромният обем от дигитална информация има негативен ефект върху нашето физическо и психично здраве.

› „Мозъчно гниене“ – дефиниция

› Причини за „мозъчното гниене“

› Рисково поведение, което може да доведе до „мозъчно гниене“

› „Мозъчното гниене“ и психичното здраве на младежите

› „Мозъчното гниене“ и когнитивните способности

› Връзка между „мозъчното гниене“ и Аз-концепцията

› Начини за предпазване от влошаване на когнитивните способности

Какво представлява „мозъчното гниене“ (brain rot)

„Мозъчното гниене“ е състояние на замъглено съзнание и когнитивен упадък, резултат от дългия престой пред екран. То все още не е официално признато като заболяване, но е напълно реален феномен в съвременното общество.

Когато прекарваме часове наред в сърфиране онлайн и скролване, ние поглъщаме огромно количество безсмислена или негативна информация, както и обработени до съвършенство снимки на приятели и известни личности, заради които самите ние се чувстваме недостатъчно привлекателни. Усилието да съберем колкото е възможно по-голям обем съдържание уморява мозъка. Това от своя страна може да намали мотивацията ни, да ни направи по-разсеяни и по-малко продуктивни.

Причини за състоянието „мозъчно гниене“

То може да бъде следствие от честото или постоянно гледане на видеоклипове в YouTube, скролване в социалните медии или прескачането от таб на таб. Още по-опасно е, ако в същото време човек сърфира в интернет, пише съобщение или си проверява имейлите. Крайният резултат е свръхстимулация на мозъка, която крие риск от „мозъчно гниене“.

Скролването в платформите на социалните медии стимулира производството на допамин, който създава усещане за удовлетвореност и удоволствие. Колкото по-дълго го правим, толкова по-голяма наслада изпитваме. Мозъкът асоциира скролването с приятно чувство, без да отчита възможните негативни последици. Затова в някои случаи действието може да се превърне във форма на поведенческа зависимост.

Поведение, което предизвиква „мозъчно гниене“

Има различни модели на поведение, които крият риск от „мозъчно гниене“.

• Видео игри – Разбира се, видео игрите невинаги водят до пристрастяване, но има геймъри, които развиват психично разстройство. Те са толкова обсебени от въображаемия свят, интересните персонажи и заплетените сюжети в тях, че им е трудно да функционират нормално в живота.
• Зомби скролване – Този вид скролване няма цел и не носи полза за човека. Той просто се взира в екрана на телефона и прескача от една новина/ съдържание на друга, без да търси нещо конкретно.
• Дуумскролинг – Дуумскролингът е интересен феномен, свързан с целенасоченото търсене на негативни новини в интернет.
• Зависимост към социалните медии – Тя се развива при хора, които изпитват постоянна нужда да проверяват дали не се е случило нещо ново в социалните медии. Те се чувстват неспокойни, когато не могат да го направят или се опитат да се отучат от този вреден навик. Най-често посещаваните платформи са YouTube, Instagram и TikTok. Постоянните известия, ярките цветове и стимулиращите звуци могат да ги завладеят до такава степен, че да попречат на трезвото им мислене.

Как „мозъчното гниене“ влияе на психичното и емоционално здраве на младите хора

Дейности като дуумскролинга влияят на центъра за награждаване в мозъка, защото човекът е склонен да обръща по-голямо внимание и да запомня неприятните, а не добрите новини. Дуумскролингът може да потисне чувствителността му към негативна информация и да му попречи да изпитва приятни емоции по други начини. Според изследване този феномен причинява силен психологически стрес и намалява усещането за щастие.

Как „мозъчното гниене“ влияе на когнитивните способности на младите хора

Учените установяват, че интернет може да доведе до остри и трайни промени в когницията, по-конкретно в способността да се съсредоточаваме и да запаметяваме. Постоянното скролване нарушава функцията на мозъка за закодиране и съхранение на информация, а трайната свръхстимулация пречи на концентрацията.

Според проучване върху 1051 млади доброволци на възраст 18-27 години пристрастяването към социалните медии се свързва с нарушения в някои функционални умения като планиране, организация, разрешаване на проблеми, вземане на решения и работна памет.

Как „мозъчното гниене“ влияе на Аз-концепцията

Аз-концепцията представлява собствената ни представа за това кои сме ние. Тя обхваща нашите мисли, предпочитания, чувства, хобита и умения и е тясно свързана със самооценката.

Младежите все повече общуват онлайн, което превръща живота онлайн в друга, паралелна вселена. Всеки може да види колко „приятели“, „последователи“ и „харесвания“ имат другите и несъзнателно да се сравнява с тях, което крие много рискове.

Потокът от снимки, които показват нечий успех, екзотична почивка, щастлива връзка или съвършено тяло (често обработени с филтри) може да отключи негативна представа и нагласа към самия себе си. Мозъкът се пренасища и все по-трудно разграничава истината от измислицата. Самооценката се влошава, което води до стрес, тревожност и депресия.

Как можем да се предпазим от „мозъчно гниене“

За да предпазим психичното и емоционалното си здраве, е важно да бъдем разумни, когато търсим и събираме информация от медиите. Ако се научим да контролираме екранното си време, със сигурност ще се чувстваме по-добре. Ето някои от най-ефективните стратегии срещу „мозъчно гниене“.

Ограничете екранното си време

Започнете с проследяване на времето, което прекарвате в скролване, гледане на видеа и видеоигри.
Решете колко часа дневно сте склонни да отделите за екранно време всеки ден. Изтрийте безполезните приложения и изключете известията за новини и нови постове в социалните мрежи. Избягвайте да търсите каквато и да било информация преди лягане. Забележете как се чувствате след промяната в навиците.

Подбирайте информацията, която достига до вас

Щадете мозъка си и внимателно преценявайте какви източници на информация използвате. Не се поддавайте на сензационни негативни новини. Разнообразете информационния поток, за да поддържате баланс.

Не следвайте хора, които често публикуват гневни или тревожни постове и коментари. Търсете такива, които публикуват вдъхновяващо и по-оптимистично съдържание.

Намерете си хоби, което не е свързано с дигиталните устройства

Реалният свят е толкова шарен и интересен. Потърсете си нови занимания и се ангажирайте с дейности, които нямат общо с телефона или лаптопа ви. Ходете на къмпинг, слушайте музика, свирете на музикален инструмент, водете си дневник, спортувайте, присъединете се към доброволческа организация, в чиято кауза се припознавате. Има толкова много възможности.

Общувайте на живо с позитивни хора

Вместо инстинктивно да наберете приятел по телефона, организирайте среща с него. Поддържането на автентични връзки с добри приятели, колеги и членове на семейството, но на живо, намалява стреса и създава усещане за принадлежност.

Тренирайте мозъка си

Мозъкът е като мускул. Колкото повече го напрягате, толкова по-здрав и силен е той. Заменете скролването с учене на нов език или придобиване на ново техническо умение. Предизвикайте себе си с логически задачи или пъзели. Трупайте знания в област, която ви е непозната.

Подложете се на дигитален детокс

Ограничаване на екранното време може да помогне, но изключването ще ви осигури наистина пълноценна почивка. Тогава ще можете да се вгледате в себе си, да чуете мислите си и да преосмислите навиците си. Проучване разкрива, че седем дни дигитален детокс подобрява значително тонуса и настроението.

Детоксът може да протече по различни начини. Първоначално се откъснете от технологиите за 15 минути на ден и постепенно увеличете времето. Излизайте с приятели, като предварително се разберете да не поглеждате телефоните си, докато сте заедно.