Защо изпитваме болки в стомаха, когато сме напрегнати

Между мозъка и червата съществува биологична връзка, която ни кара да изпитваме стомашно неразположение, когато сме под напрежение. Стресът може да предизвика рефлукс, усещане за топка в стомаха, гадене, подуване, спазми, синдром на раздразненото черво, парене в хранопровода и други.

Най-добрият подход в такива случаи е да развием умения за ефективно справяне със стреса, тоест да работим върху причината за болката, а не върху нейните проявления.

Защо стомахът реагира, когато сме в трудна ситуация?

Оказва се, че червата и мозъкът ни са биологично свързани. С други думи, нервната система на червата (която контролира стомаха и самите черва) комуникира непрекъснато с централната нервна система (мозъкът и гръбнакът). Стомашно-чревните оплаквания обикновено зачестяват, когато сме под стрес. Това съвсем не означава, че „всичко е в главата ни“. Напрежението има пряк ефект върху стомашно-чревната система и причините са изцяло биологични.

Всички гръбначни, включително човекът, имат нервна система, която контролира случващото се в тялото. Тя се дели на няколко подсистеми, които също комуникират помежду си – централна (мозъкът и гръбнакът) и периферна (включва автономната и нервната система на стомаха и червата). От своя страна автономната се разделя на симпатикова („бий се или бягай“) и парасимпатикова („почивай и храносмилай“).

Реакциите в организма

При стрес цялата нервна система се мобилизира, за да ни помогне да се справим с предизвикателството, пред което сме изправени. Мозъкът отделя хормоните на стреса адреналин и кортизол и инструктира автономната система да ускори дишането и сърдечния пулс, да повиши кръвното налягане и да активира мускулите на тялото. В отговор гърлото, стомахът и червата се стягат и чувстваме болезнени спазми, което пък може да предизвика позиви за повръщане. Нервната система на червата и стомаха реагира на стреса, защото е програмирана да го разпознава.

Ролята на нервната система от еволюционна гледна точка

Вярваме или не, способността на стомашно-чревната ни система да реагира е помогнала на прадедите ни да се спасят от нападенията на саблезъби тигри, да ловуват мамути и да бягат от страшни пожари в саваната. Благодарение на нея те са преодолявали тежки физически предизвикателства, които са ги принуждавали да бягат или пък да се бият. За нещастие, в съвременния свят това човешко умение не е толкова полезно за нас. Днес ние се сблъскваме ежедневно с трафик, неплатени сметки, неприятни срещи, притеснителни крайни срокове и спорове с любимите хора, но нито едно от изброените не изисква полагането на сериозни физически усилия.

Нашата нервна система продължава да реагира на всеки стресор (стрес фактор), сякаш той е саблезъб тигър. Мозъкът отделя хормоните адреналин и кортизол, сърцето ни започва да бие учестено, мускулите се напрягат. Проблемът се крие в това, че цялата тази физическа енергия, която събираме, всъщност няма в какво да бъде вложена. Крайният резултат е физическо неразположение и неприятни стомашно-чревни усещания.

Какво не бива да правим?

Понякога лекарите ни съветват да „намалим източниците на стрес“, което ние често разбираме погрешно като „избягване“. Единственият сигурен начин да избягаме от стреса е като избягаме от самия живот, което обаче не е решение. Пропускаме събития, отлагаме пътувания, оставаме у дома, когато не се чувстваме добре, не поемаме служебни ангажименти, които биха ни затруднили.

Избягването не работи. Да, то е примамливо и изглежда добра алтернатива в краткосрочен план, но в дългосрочен ни потиска. Освен това не облекчава болката и дискомфорта в стомаха.

Има хора, които се притесняват толкова много, че може да им се наложи да посетят тоалетна, че спират да посещават места, където ще им е трудно да стигнат до нея или ще се почувстват неловко. Ако не се лекува, състоянието им може да се влоши и да се превърне в агорафобия – непреодолим страх от открити пространства и обществени места. Избягването, под тази му форма, е опасно и прави човека нещастен.

Какво е решението?

Първата крачка е да се научим да управляваме ефективно стреса и ефекта, който той има върху тялото ни. За да намалим неприятното физическо усещане в стомаха, спазмите и подуването, бихме могли да упражняваме техники за релаксация (потискат стреса) или да ангажираме вниманието си с физическа дейност, която да послужи като отдушник.

Умението да не драматизираме, тоест да не надценяваме вероятността да се случи нещо наистина ужасно, е изключително важно. Мозъкът ни е господар на тялото, включително на храносмилателната ни система. Променяйки посоката на мислите си и начина, по който регулираме отговора на тялото, когато сме под стрес, ще облекчим и болките в стомаха. 

Видео