Защо не харесваме как изглеждаме и винаги се стремим да отговорим на очакванията

Колко от нас могат спокойно да заявят, че не се притесняват от външния си вид? Че не се измъчват от въпроса защо са дебели или пък твърде слаби? Все терзания, родени от очакванията на обществото и наложени с годините.

Жените страдат от представата за собственото си тяло, откакто свят светува. Проблемите, свързани с начина, по който те се възприемат, се дължат на това, че не отговорят на очакванията и критериите на околните. Или трябва да отслабнат, или да напълнеят.

Разбира се, сред мъжете също се срещат такива, които не харесват външния си вид. Истината е, че никой не бива да бъда насилван, принуждаван или да му се внушава как трябва да изглежда, за да се впише в заобикалящия го свят. Всеки е такъв, какъвто е, и не е нужно да се променя.

Мъжете в синьо, жените в розово

При представителите на силния пол очакванията са свързани с това, че трябва да се облича в „мъжки“ цветове като синьо например, да изглежда като „едно силно и здраво момче“ и да се занимава със спортове като бокс или борба.

Представата за жените и техния външен вид от самото им раждане се асоциира с розовия цвят, с това, че трябва да са сладки, крехки и нежни. Сякаш всички жени трябва да са такива.

На новородените момченца се слагат шапчици, а на момиченцата – панделки – знаци, които да покажат тяхната полова идентичност. На по-късен етап, ако малките момиченца са шумни, едри, разхвърляни или енергични, реакцията обикновено е „О, така не бива. Трябва да е по-сдържана и възпитана“.

Затова, ако искаме бъдещето ни да е по-различно, ако искаме да е освободено от предразсъдъци и изкривени очаквания, трябва да направим някои промени. Важни, сериозни и мащабни промени. И да осъзнаем, че думите „важен“ и „мащабен“ нямат негативно значение.

Има безброй изследвания, публикувани от Американската психологична асоциация, които доказват вредата от непрестанните ни опити да променим собственото си тяло или да накараме близките ни да променят себе си. Защо тогава продължаваме да го правим? Защо не можем да спрем да се борим с начина, по който изглеждаме?

И тук не става въпрос за външната намеса и влияние, за онова, което другите искат от нас. Тук говорим за самовъзприятие, личното усещане, че изглеждаме не както трябва.

Спешно трябва да променим ограничените възгледи и тесногръдието, свързани с живота и тялото на човека. Тези промени са по-належащи дори от нуждата на някого да свали или качи 10 кг.

По-долу ви представяме твърдения, които до голяма степен описват как шегите, представите за тялото, социалните и културните схващания дават посока на живота ни.

1. Шегите, с които осъждаме самите себе си, са също толкова положителни, колкото всички останали

Грешно: По този начин вие се подценявате и подривате авторитета си пред другите.

2. Когато нещо е смешно, то е смешно за всички. Шегите са универсални

Грешно: Хуморът може да бъде оръжие или пък броня. Много рядко обаче една шега е еднакво подходяща за всички. В повечето случаи традиционните закачки или подмятания имат за цел да унижат определена група от обществото, за сметка на друга.

3. Тихият или срамежлив човек рядко има чувство за хумор

Грешно: Някои шеги или остроумни забележки е най-добре да бъдат изречени тихо, някак между другото в хода на разговора. Те се предават от уста на уста точно по този начин, тихомълком и незабелязано. „Хуморът понякога е ястие, което се сервира студено.“

4. Чувството за хумор е дарба, която не може да се развие

Грешно: Като всяко друго умение, и умението да подхвърляме закачки и шеги може да се придобие, усъвършенства или коригира, ако е нужно. Ако го постигне, човек не само ще се научи да общува по-лесно с околните, но и ще знае кога те се шегуват недобронамерено с него.

5. Жените имат повече потребности от мъжете

Грешно: Мъжете също се нуждаят от комфорт, сигурност, внимание, любов и състрадание, макар традиционните, ограничени схващания за мъжественост да са далеч от това.

6. Мъжете са по-уверени от жените

Вярно и грешно: Зависи от проучването и контекста в него. Жените по-рядко се доверяват на себе си, защото в исторически план тяхното право да вземат решения и да отстояват позициите си е било многократно потъпквано. Неведнъж в миналото те са били считани за собственост на бащите или съпрузите си. Едва през последните сто години жените в Америка имат право да гласуват.

При представителите на силния пол се наблюдава обратната тенденция: от тях се очаква да са самоуверени, дори когато са несигурни, защото това е начин да докажат, че са успешни синове, съпрузи, колеги, бащи и лидери. Но дали проявата на увереност и истинска увереност? Това е същинският въпрос, който лежи в основата на съвременната представа за мъжественост.

7. По-важно е да задаваме правилните въпроси, вместо да даваме правилните отговори

Вярно, но с няколко условия: Въпросите са онова, което ни помага да разберем света около нас. Те ни свързват с другите и са пътят към изграждането на искрени взаимоотношения. Благодарение на тях ние се развиваме, ставаме по-гъвкави и се напасваме към околния свят. Упоритото поддържане на остарелите разбирания не може да пребори човешкия стремеж да задаваме въпроси, да търсим отговори и да стигаме до същината на всеки проблем.